Определение № 50 от 14.11.2023, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. София, 14.11.2023 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20236000600046 по описа за 2023 година образувано по частен протест, вх. № 698/30.10.2023 г. по описа на Военен съд - Сливен на прокурор от Военно-окръжна прокуратура и въззивна частна жалба, вх. № 562/30.10.2023 г. от адв. С. Д. К. – защитник на обвиняемия Ю. И. Л. срещу определение № 23/18.10.2023 г. по н.ч.д.№ 93/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен.

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6-8 НПК.

С определение № 23/18.10.2023 г. по н.ч.д.№ 93/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен е отменено постановление от 30.08.2023 г. на военен прокурор от ВОП – София за прекратяване на наказателното производство по ДП № 74-Сл/2021 г. по описа на ВОП – София и делото е върнато на прокурора, като при доразследването се отстранят пропуските, посочени в обстоятелствената част на определението и да се обосноват аргументирани отговори на неизяснените въпроси.

В частния въззивен протест се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи в подкрепа на това, че прокурорът от ВОП – София изцяло, в съответствие с разпоредбата на чл.

243, ал. 4 от НПК е изпълнил задължението си да изпрати препис от постановлението за прекратяване на наследниците на починалото лице.

Твърди се, че в обстоятелствената част на постановлението подробно са изложени мотиви, въз основа на които е приета установената фактическа обстановка и правилно е обоснован извод, че извършеното от обвиняемия полк. О. не съставлява престъпление. Излагат се съображения за неправилност на изводите на първоинстанционният съд досежно изготвената по делото експертиза, като прокурорът подробно се е аргументирал на кое заключение дава вяра. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай следва да се обсъди въпроса дали смъртта на м-р 1

Т. не се дължи на обикновена непредпазливост, тъй като извършването на занятие или друга правно-аргументирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при която настъпи съставомерен резултат съставлява престъпление по чл. 123 от НК. Твърди се, че смъртта на м-р Т. е настъпила при изпълнение на служебно поставена му задача в качеството му на пилот с нужната подготовка при определени нормативни правила. Иска се от съда определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Във въззивната частна жалба се посочва, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати са процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че процедурата по връчване на постановлението за прекратяване на производството не е нарушена. Изразява се становище, че експертизата на вещите лица – служители във ВВВУ „.....“ – .... не е изготвена в нарушение на правилата за назначаване на вещи лица.

Изразява се несъгласие с констатацията на първоинстанционния съд, че е допуснато процесуално нарушение досежно това дали наказателното производство се прекратява защото деянието не е извършено или защото не представлява престъпление. Споделят се изводите на прокурора, че деянието не осъществява състава на повдигнатите обвинения, поради което деянието не съставлява престъпление. Възразява се срещу изводите на съда досежно метеорологичната обстановка и видимостта на въздухоплавателните средства.

Не се счита, че за определяне на минималната височина, на която е можел да се изпълни упражнението е необходима допълнителна експертиза. Посочва се, че действащите към 09.06.2021 г. „Правила за използване на ЗП на ВВС – Ш. и мерките за безопасност при провеждане на стрелби ВВС–ПР–3–1.1“ са утвърдени от командира на ВВС от най-висока степен и установяват, че при упражнение на стрелба при парашутна мишена, конкретно на зенитен полигон - Ш., минималната височина, която се разрешава от ръководителя на стрелбите е 2000 метра. Изразява се становище, че досъдебното производство е проведено задълбочено, всестранно и пълно, няма данни правата на страните в процеса да са били нарушавани и се моли да бъде отменено определението на Военен съд – Сливен като незаконосъобразно и необосновано.

Военно-апелативният съд, като взе предвид атакувания съдебен акт, материалите по досъдебното производство, изложените от страните доводи, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 09.06.2021 г. по реда на чл.

212, ал.2 от НПК, за това, че на 09.06.2021 г., по време на тактическо учение с бойни стрелби в кваторията на град Ш. при управление на въздухоплавателно средство – изтребител МИГ – 29 с бордови номер 39 от състава на военновъздушните сили са нарушени правилата за движение, следствие на което по непредпазливост са причинени значителни имуществени вреди, а именно разрушаване на самолета и смъртта на пилота В. Т. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. За изясняване на причините и условията, при които е било възникнало произшествието, 2 свързано със самолет от изтребителната авиация на Военновъздушните сили, са били извършени първоначални неотложни следствени действия, както на Зенитен полигон Ш., така и на Летище Б., обл. Д., и на Авиобаза Г.И. обл. П..

С постановление от 22.03.2023 г. на прокурор от ВОП – София полковник М.П.О. е привлечен в качеството на обвиняем, за извършени престъпления по чл. 387, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр.1, във вр. ал.1, пр.3, във вр. с чл. 23, ал. 1, пр.1 от НК и по чл. 123, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, пр. 1 от НК. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 22.03.2023 г. на прокурор от ВОП – София полковник Ю. И. Л. е привлечен в качеството на обвиняем, за извършени престъпления по чл. 387, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр.1, във вр. ал.1, пр.4, във вр. с чл. 23, ал. 1, пр.1 от НК и по чл. 123, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, пр. 1 от НК. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 30.08.2023 г. заместник на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура – София е прекратил наказателното производство по ДП № 74- Сл/2021 г. по пр. пр. № СП1494/2021 г., за престъпления по чл. чл. 387, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр.1, във вр. ал.1, пр.3, във вр. с чл. 23, ал. 1, пр.1 от НК и по чл. 123, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, пр. 1 от НК срещу обвиняемия полковник М.П.О. и за престъпления по чл.

387, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр.1, във вр. ал.1, пр.4, във вр. с чл. 23, ал. 1, пр.1 от НК и по чл. 123, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, пр. 1 от НК срещу обвиняемия полковник Ю. И. Л., на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Със същото постановление са отменени взетите мерки за неотклонение „подписка“ на обвиняемите лица.

Прокурорът се е произнесъл и по веществените доказателства.

Срещу прокурорския акт е постъпила жалба във Военен съд – Сливен от В.Д. Т.а – майка на починалия В.Д. Т. и К.Д. Т. – брат на починалия. Към тях се е присъединила и Д. И.а П. – майка на непълнолетния А.В. Т. – син на починалия В. Т..

Първоинстанционният съд е приел жалбата за редовна (л.22 от делото). Задължение на съдията-докладчик е да извърши преценка за процесуално допустимост на жалбата, дали е подадена от надлежно лице, което попада в кръга на визираните в чл. 243, ал. 4 от НПК лица, на които законът дава възможност да предприемат действия по обжалване на прекратително прокурорско постановление и в законоустановения срок.

В конкретния случай, първоинстанционният съд, след като е приел жалбата за редовна и подадена в законовия срок я е разгледал по отношение на обоснованост и законосъобразност на постановлението, като се е произнесъл по същество. В атакуваното определение първоинстанционният съд е разпоредил преписи от определението да се връчат на ВОП – София, и на лицата, „на които прокурорът е изпратил препис от постановлението – на обвиняемия Ю. Л., на министъра на отбраната на Република България, на командира на Военно-въздушните сили, на В. Т.а и на Д. П.“.

3

Военно-апелативният съд, след като извърши преценка по допустимост на сезиращите процесуални документи, установи следното:

Частният протест срещу атакуваното определение е подаден в законоустановения 7-дневен срок на 27.10.2023г. по пощата, което се удостоверява с пощенското клеймо върху приложения по делото пощенски плик и е от кръга на лицата, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Въззивната частна жалбата е депозирана с вх. № 562/30.10.2023 в деловодството на Военно-апелативния съд от адв. С. Д. К., в качеството му на защитник на обвиняемия Ю. И. Л.. С резолюция на председателя на ВАпС жалбата е изпратена с писмо, изх. № 535/31.10.2023 г. до Военен съд – Сливен, за комплектуване с ЧНД № 93/2023 г. по описа на ВС – Сливен.

Видно от материалите по делото адвокат К. е упълномощен по делото с надлежно пълномощно, приложено на л. 43, т. ХХIV от обвиняемият Ю. Л.

„…да извършва от негово име и за негова сметка всички процесуални и фактически действия по досъдебно производство № 74-Сл/2021 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – София“. Жалбата срещу определението е подписана от адв. К.. Постъпилата в настоящата въззивна инстанция частна жалбата не е подписана от обвиняемия Ю. Л.. Няма данни и дали той е имал воля да обжалва определението на основния съд, както и дали е узнал за подадената от адвокат К. от негово име жалба, след като съдията-докладчик по делото е разпоредил съдебния акт да се връчи на обвиняемия Л.. Видно от приложеното на л. 36 от делото съобщение, същият го е получил лично на 23.10.2023 г. Обвиняемият и неговия защитник са две самостоятелни страни в наказателното производство, като всеки от тях има самостоятелна възможност да упражнява процесуалните си права за обжалване на постановеното решение. Обвиняемият Л. е самостоятелен субект в наказателния процес с предоставените му от закона права и задължения.

Неполучаването на посочената частна жалба като процесуален документ, макар и подадени от негово име от неговия защитник, ограничава правото му да се запознае със съдържанието им и да изрази своето лично становище.

На следващо, място Военно-апелативният съд констатира, че към момента на подаване на частната жалба срещу атакуваното определение, Д.

И.а П. - майка на А.В. Т. е получила препис от определение № 23/18.10.2023 г. на 30.10.2023 г. лично, срещу собственоръчен подпис.

Видно от приложеното на л. 61, т. 22 от ДП удостоверение за наследници и акт му за раждане А.В. Т. (син на починалия В.Д. Т.) с ЕГН **********, роден на 22.07.2009 г., т. е навършил е 14 години, поради което същият е непълнолетен, съгласно чл. 4 от Закона за лицата и семейството и може да извършва правни действия със съгласието на своя родител. Към датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство 30.08.2023 г. същия като непълнолетен е имал вече ограничената дееспособност да извършва правни действия лично, но със съгласието на своя родител, последният, явяващ се законен представител единствено в малолетна възраст.

4

Това означава, че непълнолетният, за разлика от малолетния, вече няма законен представител в лицето на своя родител, който да извършва правно валидни действия в горното качество. За да бъде валидно предприето правно действие от пострадалия непълнолетен е необходимо последният лично да изяви воля за това. Правното действие, извършено лично, за да породи валидни правни последици е необходимо да бъде придружено и със съгласието, респ. одобрението на родителя. В конкретния казус пред първоинстанционния съд вместо непълнолетния такава правна воля е изразила Д. И.а П. в качеството й на родител - майка и законен представител.

Същата обаче не може да бъде самостоятелна надлежна страна след навършването на 14-годишна възраст от непълнолетния пострадал и при липса на изразена от него правно валидна воля Военен съд – Сливен е следвало да изпълни процедурата по чл. 243, ал.4 от НПК и да връчи препис от постановлението на непълнолетния пострадал, а не адресат да бъде неговата майка. Съобщенията до него следва да бъдат адресирани лично до него и разписките да съдържат подписа на неговата майка. От първостепенно значение за валидно извършване на процесуалните действия с участието на непълнолетен пострадал е неговото волеизявление, а не каквото и да процесуално действие или бездействие, каквото е налице в конкретния случай, на неговия родител. Непълнолетният А.В. Т. е от кръга на лицата по чл. 243, ал.7 от НПК, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство пред въззивния съд, за което той не е надлежно уведомен от първоинстанционния съд. На същия е необходимо да бъдат изпратени и връчени по указания начин преписи, както от процесното определение на съда, така и от частния протест и частната жалба.