Решение № 3007 от 02.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3007 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100508975 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20127066 от 29.05.2021 г., постановено по гр. д. № 54749/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 145 състав, ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз ******* е ОСЪДЕНО да заплати на „З.А.Д. А.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*******, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 727.60 лв., представляващо незаплатена част от регресно вземане по застрахователна щета № 10017005259 за отстраняване вредите на лек автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.10.2017 г. в гр. София с лек автомобил „Форд фокус“, с peг. № *******, по вина на водача на лек автомобил „Форд Фокус”, чиято отговорност е била покрита от „ЗАД А.Б.“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от 05.11.2020 г. (датата на исковата молба) до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 188.16 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.03.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 04.11.2020 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска за мораторна лихва за сумата над 188.16 лв. до пълния предявен размер от 193.00 лв. и за периодите от 21.03.2018 г. до 22.03.2018 г. вкл. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.

С решението, ЗАД „А.Б.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.И.“ АД основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 497.37 лв. – съдебни разноски за първоинстанционното производство по съразмерност, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „А.И.“ АД е осъдено да заплати на „ЗАД „А.Б.“ АД сумата от 1.89 лв. – разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.

1

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника З.А.Д. „А.И.“ АД, чрез пълномощника адв. А. Б., в частта, с която е уважен предявеният срещу ЗАД „А.Б.“ иск за сумата над 423,94 лева като неправилно. В жалбата се излагат доводи, че ответното застрахователно дружество не оспорва настъпването на процесното ПТП по твърдения от ищеца механизъм, наличието на валидни застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“, изплащането на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в размер на 4 926,00 лева, както и обстоятелството, че след изпратена регресна покана, ответникът е заплатил доброволно сума в размер на 4198,40 лева. Твърди се, че единственият спорен по делото въпрос е досежно размера на причинените вреди. В тази връзка се излагат съображения, че първоинстанционният съд е уважил предявения срещу ответното дружество иск като неправилно е приел, че всички претендирани от ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа се, че действително в заключението на приетата авто-техническа експертиза по делото е посочено, че от техническа гледна точка всички претендирани вреди са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, доколкото същите са в зоната на удара, но в съдебно заседание експертът е уточнил, че в описа на уврежданията детайлите посочени в позиция 4, 5 и 8, а именно: лайсна задна броня дясно, лайсна задна броня ляво и капаче теглич са отразени като степен „липса“, от което следва, че към момента на огледа същите не са били налични.

На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че от показанията на разпитания по делото свидетел К.М. също се установявало, че интензитетът на удара между двете МПС-та не е бил с голяма сила и не са били налице видими сериозни увреждания по лекия автомобил марка „БМВ“, както и че от увредения автомобил не са се отделяли елементи от задната му броня вследствие на съприкосновението с МПС марка „Форд“, които да са изпаднали на пътното платно /в т.ч. лайсни и капачки/. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля в тази им част, като противоречащи на писмените доказателства. Поддържа се, че този извод на съда е неправилен и необоснован, тъй като показанията на свидетеля не само не противоречат на писмените доказателства, но и напълно се потвърждават от изготвения от самия ищец опис на вреди при завеждането на щетата, в който е отразено, че посочените детайли липсват и първоначално не ги е признал. В жалбата се сочи, че от изложеното следвал обоснован извод, че детайлите в позиция 4, 5 и 8 от описа на ищеца, макар и да са в зоната на удара, не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. В тази връзка се поддържа, че ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване досежно наличието на пряка причинно-следствена връзка между събитието и всички твърдени вреди, въпреки изрично въведените от ответното дружество оспорвания в тази насока.

Въз връзка с изложеното се отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и да постанови друго такова, с което да отхвърли предявения срещу ответното дружество иск за сума в размер на 303,66 лева, представляваща средно-пазарната стойност за възстановяване на вредите, които счита, че не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и които са били платени без основание от страна на ищеца. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна по делото З.А.Д. „А.И.“ АД е депозирала писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрск. В.Б., в който се излага становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимовръзка, като е 2 установил точно фактическата обстановка по случая и е приложил правилно материалния закон като в хода на производството не са били допуснати процесуални нарушения.

Поради изложеното се поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, във връзка с което се отправя искане към настоящата инстанция, същото да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „А.И.“ АД срещу ЗАД „А.Б.“ АД за заплащане на сумата от 727.60 лв., представляваща регресно вземане по щета № 10017005259, както и сумата от 193 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до 04.11.2020 г. съобразно допуснатото от съда в открито съдебно заседание от 13.05.2021 г. изменение на предявените искове, ведно със законна лихва от датата на предявяването на исковата молба /05.11.2020 г./ до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.10.2017 г. е настъпило ПТП в гр. София, на ул. „Г.С.Раковски“, срещу номер 134, с участието на автомобил „Форд фокус“,с per. № ******* и автомобил „БМВ Х6“, с per. № *******, което било причинено виновно от водача на първия автомобил, а на втория автомобил били нанесени материални щети. За автомобила „БМВ Х6“ към датата на ПТП съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за автомобила марка „БМВ“ била застрахована от ЗАД „А.Б.“ АД. Ищецът обезщетил застрахования си клиент за нанесените щети на увредения автомобил и с оглед на заявената си регресна претенция поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 4926.00 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Ответникът заплатил единствено сума в размер на 4198.40 лв., като разликата от 727.60 лв. останала незаплатена, поради което в настоящото производство се претендира тази сума, като незаплатена част от дължимото се застрахователно обезщетение.

Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който е оспорил предявените искове като неоснователни. Ответникът признава настъпването на процесното ПТП съгласно описания в исковата молба механизъм, както и наличието на валидни застрахователни правоотношения по застраховки „Каско“ за автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* ВР и „Гражданска отговорност“ за автомобил „Форд фокус“, с peг. № *******, както и че е заплатил сумата от 4198.40 лв. на ищеца, но не и разликата до пълния претендиран размер от 4926.00 лв.

Оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между всички претендирани от ищеца вреди и механизма на ПТП, както и степента на уврежданията. Счита, че размерът на предявения главен иск е силно завишен и не отговоря на действителната стойност на вредите. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 411 от КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С изготвения доклад на делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, първоинстанционният съд е обявил за безспорни между страните обстоятелствата за наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, по което обект на договора и съответно на застрахователното покритие е лек автомобил марка „БМВ Х6”, с рег. № ******* ВР; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването на ПТП на 02.10.2017 г. в гр. София, на ул. „Г.С.Раковски“, срещу номер 134, между водача на автомобил „Форд фокус“,с per. № ******* и водача на автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* ВР; извършеното от ищеца плащане към увреденото лице в размер на 4911.00 лв. и направата на ликвидационни разноски в размер на 15 лв. извършеното от ответника плащане в размер на 4198.40 лв. преди образуване на настоящото производство, както и предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника, получена от последния на 20.02.2018 г.

Ответникът не оспорва и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и че вина за настъпването му има именно водачът на застрахования при него лек автомобил „Форд фокус“. Прието е от първоинстанционния съд също така, че извършеното плащане след отправената за това покана по същността си представлява извънсъдебно признание на регресното право на ЗАД „А.И.“ АД да получи застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета и съответно на материално-правните предпоставки, обуславящи възникването му: факта на настъпилото ПТП между лек автомобил „Форд фокус“, с peг. № ******* и лек автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* ВР; че същото е реализирано поради противоправно и виновно поведението на водача на лек автомобил „Форд фокус“, с peг. № *******; че към датата на инцидента лек автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* ВР е бил застрахован при ЗАД „А.И.“ АД по договор за имуществена застраховка, а отговорността на водача на лек автомобил „Форд фокус“ е била покрита от него по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”; че вследствие на произшествието лек автомобил „БМВ Х6“ е бил увреден; както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на този автомобил.