Решение № 2089 от 27.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2089 гр. Варна, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110112177 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Г. Й. Г. срещу К. Б. К. с адрес в грВ. с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2556,46 евро /5 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили следствие от ухапване от куче порода „питбул“ собственост на ответника на 10.02.2025г., както и сумата от 485,15 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от 10.02.2025г., до датата на продаване на исковата молба в съда, както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Предявен е иск от Г. Й. Г. срещу К. Б. К. с адрес в грВ. с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от превалутирани 248,05 евро /485,15 лева/, представляваща имуществени вреди, направени разходи, както следва: марлени компреси, на стойност 2,85 лева, цикатридина спрей 125 и Фавио форте 60 табл., на стойност 45,23 лева, аналгин хин. /10табл., на стойност 3,41 лева, азакс табл. 500, на стойност 17,54 лева, медицинска услуга от служба съдебна медицина, на стойност 50 лева и 8,45 лв. за закупени медикаменти , настъпили следствие от ухапване от куче порода „питбул“ собственост на ответника на 10.02.2025г, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 10.02.2025г., около 19:30 часа при прибиране от разходка със собствения си домашен любимец, на стълбищната площадка, пред асансьора, в гр. В. бил нападнат от куче, порода „питбул“, собственост на К. Б. К., което в същия момент е излизало заедно със своя стопанин от насрещно намиращия се срещу асансьора ап. 38. При нападението, Г. Г. е ухапан от кучето в областта на лявата подбедрица, следствие от което е 1 получил разкъсно-контузна рана и сериозно кръвотечение. Ответникът К. К. успява да освободи захапката на кучето, след което го издърпва към себе си, като не оказва каквато и да е помощ на потърпевшия. Въпреки неистовата болка и напредналата си възраст, Г. Г. успява да се качи на асансьора и да се прибере в апартамента си на третия етаж, където съпругата му, при вида му, незабавно се е обажда на телефон 112.

Ищецът сочи, че на място е изпратен екип на Спешна медицинска помощ, който е констатирал описаното по-горе нараняване и е поставил работна диагноза „W57 Ухапване или удар от куче“, за което е съставен Фиш за спешна медицинска помощ №6537/10.02.2025г. Междувременно, до идване на екипа на спешна медицинска помощ, предвид обилното количество кръв, раната е премита от страна на Г. Г. и неговата съпруга. В този момент, ответникът К. К. също посещава Г. Г., като единствено предлага помощ за премиване на раната. На място бил изпратен и екип на ОДМВР – Варна, който също извършил съответните процесуално-следствени действия и констатирал на място присъстващите лица и увреждането на Г. Г.. Ищецът излага, че на следващия ден 11.02.2025г., подава сигнал за случилото се до Община Варна. На същият ден посещава лекар специалист, който му поставя ваксина ТЕТОХ за реимунизация срещу тетанус, за което е съставен Амбулаторен лист № 2504D066DD3/11.02.2025г. На 14.02.2025г., посещава и д-р С.М. - лекар в Отделени Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. Твърди се, че в следващите два месеца, предвид трудното зарастване на получената разкъсноконтузна рана, Г. Г. посещава седемнадесет пъти личния си лекар за третиране на раната и смяна на превръзки, както и с цел изписване на необходимите лекарствени медикаменти, които пострадалото лице следва да приема.

В молбата се сочи, че ищецът на 17.02.2025г., подава жалба с вх. № СИГ 25001072BH/17.02.2025г. до Кмета на Район Владислав Варненчик - Община Варна, в което е описва инцидента от 10.02.2025г., подава и жалба в Трето РУ - ОДМВР – Варна за евентуално извършено престъпление от общ характер от страна на К. К.. Образувана пр. преписка № 5121/2025г., впоследствие прекратена.

Обосновава претенцията си за плащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като извършени разходи за медикаменти за лечение, както и за издаване на удостоверение от служба Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД.

Ищецът твърди, че е претърпял физически болки и страдания, както и преживян психически стрес и страх, следствие на инцидента от 10.02.2025г. Счита, че безспорно получените травматични увреждания, а именно разкъсно-контузни рани по лявата подбедрица с ширина от 1,5 - 2 см свидетелстват за големите физически болки и страдания, които е преживял, както към момента на ухапването, така и във времето след инцидента.

Сочи, че продължителен период от време след инцидента е изпитвал силни болки в крака, като му е трудно да се придвижва, а раната зараства бавно. Отделно, следствие на преживяния стрес от инцидента, и към настоящия момент продължава да изпитва ежедневен страх при излизане и прибиране в жилищната сграда където живее. Апартамент №38, който се обитава от К. К. и неговото куче се намира на първия етаж, точно срещу асансьора, което 2 налага задължително преминаване в близост до апартамента от всички етажни собственици.

Твърди се, че случилото се отразяват изключително зле на неговото емоционално съС.ие, което води до трудност при заспиване и сън и голямо психическо натоварване и напрежение.

Необходимостта от почти ежедневно третирана на раната, изисква придвижването му до медицинското заведение, което от своя страна се съпровожда от непрестанни и силни физически болки. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка.

Излага, че на 10 февруари 2025 г. около 19.10 ч. при рутинно извеждане на вечерна разходка кучето му се ударило в крака на стоящия пред вратата на домът му г-н Г.. Той също бил със своето куче. Учтиво го попитал дали е добре и дали всичко е наред. Той отговорил - „Да.

Всичко е наред. Просто се блъсна в крака ми“ и се качил в асансьора. Оспорва да е имало инцидент. Претендира разноски.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

От мед.удостоверение 140/2025 г. на д-р С.М. от МБАЛ Св.Анна-Варна АД е видно, че при преглед извършен на 10.02.2025г. на Г. Й. Г., ЕГН ********** е установено, че е получил разкъсно контузни рани по лявата подбедрица, които са резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, отговарят добре да са получени при ухапване от куче в указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Видно от представен по делото Фиш за спешна медицинска помощ №6537 10/11.02 на Г. Г. е отразено-ухапване от куче.

По делото са представени Амбулаторни листи от 11.02.2025г; 13.02.2025г., 19.02.2025г; 21.02.2025г; 25.02.2025г; 28.02.2025; 05.03.2025г; 07.03.2025г.; 11.03.2025г;

14.03.2025г; 18.03.2025г; 21.03.2025г; 25.03.2025г; 28.03.2025г; 01.04.2025г; 04.04.2025г.

08.04.2025г и 11.04.2025г.;

В Постановление №5121/25г. на ВРП с което е отказано да се образува досъдебно производство по подадена жалба от Г. Г. с административен адрес в гр.В., че на 10.02.25г. във входа на блока е бил ухапан от домашен любимец-куче, питбул, чиито собственик живее в ап.-38 ,ет.1 на същия вход е отразено, че в писмено сведение по случая К. К.-собственик на кучето не е отрекъл за инцидента на 10.02.25г.

От показанията на свид. Ю.А. и С.М., почиващи на преки и непосредствени впечатления се установява, че на 10.02.2025г. Г. Г. е бил ухапан от куче по крака, под бедрото. Ищецът приема лекарства за разреждане на кръвта. Много кръв е текла. Извикана е спешна помощ.

Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:

За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане, следва да бъдат 3 налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на извършителя. Доказването им е в тежест на ищеца, с изключение на вината, доколкото отговорността на собственика, респ. лицето, под чийто надзор се намира вещта е обективна и безвиновна. Пренесено на плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че на процесната дата и място е бил нападнат и ухапан от куче, предизвикало настъпване на твърдения вредоносен резултат; причинна връзка между увреждането и бездействието на ответника, в качеството му лице, под чийто надзор се намира то; вид, интензитет и продължителност на твърдените неимуществени вреди, обосноваващи парична обезвреда в търсения размер.

Предмет на претенцията в случая са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес и уплаха и имуществени.

В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност се установява, че ответникът осъществява надзор върху куче, което отглежда в неговия апартамент. Съдът е приел за безспорно между страните, че ответника К. Б. К. е собственик на кучето Атрес, порода „питбул“.При деликтната отговорност лицето, упражняващо надзор върху животното, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното, която отговорност не отпада дори и в случаите, когато животното е избягало. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда.

В отговора на исковата молба, ответникът признава, че на 10.02.2025г., при рутинно извеждане на вечерна разходка, кучето му се е ударило в крака на стоящия пред вратата на дома му г-н Г.. Представеното по делото мед.удостоверение, както и фиш за спешна мед.помощ, потвърждават ухапването от куче на ищеца на сочената дата 10.02.25г.

От което може да се направи обоснован извод за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на кучето, порода питбул, собственост на ответника и получената травма от ищеца.

Релевираното от ответника възражение против иска не се подкрепя от доказателствата по делото, че увреждането, претърпяно от ищеца не се дължи на ухапване от неговото куче. По делото се доказва бездействие на собственика на кучето по отношение обезопасяване на последното, ответникът сам сочи, че е имало контакт между кучето му и ищеца, като е налице и причинна връзка между неполагането на грижи от собственика на кучето, за обезопасяването на последното и причинените вреди. Същевременно по делото не се събраха доказателства кучето да е било с поставен намордник, който сам по себе си е от естество да предотврати ухапване или кучето да е било изолирано посредством преграда, ограничаваща достъпа на кучето до хора или по някакъв друг начин да е било обезопасено, доколкото за възникването отговорността по чл. 50 от ЗЗД, не е необходимо животното да има особени качества - напр. да е носител на повишена опасност, а е достатъчен фактът на 4 нападението, за да възникне отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното.

В практиката на ВКС се приема, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време; дали впечатленията им са спорадични или системи; доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Така формираната практика се споделя от настоящия състав и е относима към разглеждания случай. В този смисъл е и Решение № 247 ОТ 21.12.2023 Г. ПО ГР. Д. № 4508/2022 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС. Ето защо преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност, посоченото от свидетелката С.М., че Г. Г., с когото е във фактическо съжителство е ухапан по десния крак, а не както е в действителност по левия, не би могло да обоснове извод, че инцидента на 10.02.26г. не се е случил.