Решение № 8392 от 22.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8392 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20211110155074 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от “............................. ЕАД против „....................... Груп“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 5 9 З ЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 79,02 лева за доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.12.2018г. до 16.06.2021 г. в размер на 13,96 лева, главница от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. в размер на 33,20 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г. в размер на 6,26 лева, за които е издадена заповед за изпълнение от 14.07.2021 г. по гр. д. № 36781/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор, в който ответникът сочи, че е собственик на процесния магазин и не е сключвал договор за доставка на ТЕ относно обекта за процесния период. Сочи, че с писмо от 05.09.2018 г. до ищеца е възразил срещу сключването на подобен договор. Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че имотът е бил нает от Стоян Евг. Митов в процесния период по безсрочен договор за наем. Излага и че в имота в процесния период не е потребена ТЕ- в имота няма радиатори или щранг – лира, през него не минават тръби, имат отделен вход, а и общите части на сградата не са отоплени. Оспорва доставката на ТЕ до имота и да е налице обогатяване.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

По предявените искове е отделено като безспорно с приетия при липса на възражения доклад, че топлоснабденият имот с адрес: гр. София, ж. к. ...................... 1, 1 бл. ................. магазин № 29, аб. № 428401, е собственост на ответника по силата на договор за продажба на предприятие от 10.05.2012 г. / имот под № 7,14 на л. 7 от договора/; че ответникът е получил писмо – покана за сключване на договор от 31.08.2018 г.; че за процесния период не е сключен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди.

В тежест на ищеца е възложено да докаже размера на иска: че процесният имот е топлоснабден; че в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия, във връзка с което се е обеднил, а ответникът се е обогатил.

Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на енергия се извършва по писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ за небитови нужди. В разпоредбата на параграф 1, т. 33 от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието небитов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. За процесния период са действали ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, приложени по делото на л. 12 – л. 23. Според чл. 1, ал. 2 от тях продажбата на ТЕ се извършва въз основа на писмен договор между купувача и дружеството с прилагане на общите условия. В чл. 61, ал. 1 ОУ е разписано, че купувач на ТЕ е собственик, титуляр на вещното право на ползване или наемател на имота. Купувачът подава заявление по образец, въз основа на което се сключва договор, като дружеството открива и води партида с абонатен номер – чл. 62, ал. 1 и 2 ОУ.

В случая ответникът не спори, а и се установява от договор за продажба на предприятие от 10.05.2012 г. /л. 49 и сл./, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота преди процесния период - имот под № 7,14 на л. 7 от договора. Действително, видно от договор за наем от 04.01.2018 г. /л. 112 и сл./, то в процесния период процесният имот е бил отдаден под наем на трето за спора лице, като действието на договора е продължено на осн. чл. 11, т. 1, б. „А“ от договора, с който не е дерогиран чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Договорът за наем е действал в процесния период. Ответникът обаче не е уведомил ищеца за обстоятелството, че имотът в топлоснабдената сграда се използва не от собственика, а от друго лице. Поради това този довод на ответника не е решаващ относно основателността на иска.

С писмо – покана изх. № 8711/31.08.2018 г. /л. 46/, получено от ответника чрез представител /видно от отбелязване на писмото /, ответникът е поканен да сключи писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди в процесния имот. С отговор – възражение вх. номер при ищеца П - 9872/05.09.2018 г. /л. 109/ ответникът е възразил; отказва да сключи писмен договор, понеже имотът не е топлоснабден.

Следователно ответникът признава, че не е сключил писмен договор. процесния период между страните не е бил сключен и действащ писмен договор.

За

Поради липсата на сключен писмен договор между страните за процесния период ако до имота е доставявана ТЕ при твърдените от ищеца количество и цена, ищцовото дружество би е обеднило, а ответникът би се обогатил неоснователно с цената на доставената ТЕ.

Ответникът изрично оспорва до имота да е доставяна топлинна енергия, размера на исковете. По искане на ищеца е допуснато изготвянето на СТЕ с посочените от него въпроси в исковата молба, като са поставени въпроси от ответника и в.л. е посетило имота и е извършило оглед. Установява се от заключението /л. 126 – л. 133/, което 2 съдът напълно кредитира като компетентно изготвено, че в процесния имот – магазин № 29, няма монтирани отоплителни тела. Не се използва и топла вода. В пода на магазина са заложени пластмасови тръби, които обаче не са свързани със сградната инсталация и топлопреносната мрежа. Също така през магазина не преминават хоризонтални или вертикални щрангове, които да са свързани от топлопреносната мрежа. Тръбите на сградната инсталация са доведени до колекторна кутия, но са затапени.

Видно от декларация от 28.09.2011 г./л. 40/, то при топлоснабдяването на сградата е установено, че предвиденото по проект отопление на стълбището не е изпълнено.

Съдът намира, че исковете са неоснователни. В исковия период в имота не е потребявана ТЕ, дори и само ТЕ, отдадена от сградната инсталация, поради което не е налице обогатяване на ответника, съотв. обедняване на ищеца. Легалното определение на понятието „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 3, изр.

1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) – това е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. В случая подобни тръбопроводи не преминават през имота на ответника и обективно не отделят топлина в него.

Също така, претендираната от ищеца сума в настоящото производство е начислена за сградна инсталация по реда на Наредба 16-334 за топлоснабдяването, която е неприложима в настоящия случай, доколкото претенцията на ищеца е на извъндоговорно основание.

Ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване да е доставял до имота ТЕ в твърдяното количество и по твърдяната цена, поради което исковете са неоснователни.

Ответникът е сторил разноски за 300 лв. адв. възнаграждение, внесено в брой според договор, служещ и като разписка, от 19.04.2022 г. /л. 122/, както и е заплатил 150 лв. за СТЕ. Водим от горното съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я като неоснователни предявените „............................. ЕАД ЕИК

......................, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „........................“ № 23Б, против „....................... Груп“ ЕООД ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ........................а“ № 84, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 79,02 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. до имот с адрес: гр. София, ж. к. ...................... 1, бл. ................. магазин № 29, аб. № 428401, ведно със законна лихва за периода от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13,96 лв. за периода от 31.12.2018г. до 16.06.2021 г. , главница в размер на 33,20 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г. в размер на 6,26 лева, за които е издадена заповед за изпълнение о т 14.07.2021 г. по гр. д. № 3

36781/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.

ОСЪЖДА „............................. ЕАД ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „........................“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „....................... Груп“ ЕООД ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ........................а“ № 84, сумата от 450 лв. – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4