Решение № 654 от 09.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Б., 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500612 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството пред ОС Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. И.

С. от АК Благоевград, като пълномощник на всички ответници по гр.д. № 271/2021г. по описа на РС Благоевград, срещу Решение № 906434/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 271/2021г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му изцяло.

Навадени са доводи и за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Навадени са във връзка с така направеното оплакване, че съдът е длъжен съобразно разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК, да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като разпредели между страните доказателствената тежест, тъй като всяка от страните носи тежестта от доказването на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Сочи се с въззивната жалба, че за да уважи предявените обективно съединени искове по чл. 124 ал.1 от ГПК, съдът е намерил, че ответниците при условията на насрещно и непълно доказване на възражението че процесния имот е бил владян и ползван явно и необезпокоявано единствено и само от ответника Д. М., повече от 15 години и че същият е станал титуляр на процесните вещни права. Поддържа се, че установяването на 1 горните факти, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, е задължение на ищеца по делото, който е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките, даващи му права. Поддържа се с въззивната жалба че ищецът в хода на делото пред РС Благоевград, не е извършил такова доказване, съобразно разпределената му от съда доказателствена тежест.

Същевременно излагат се доводи с въззивната жалба, че от мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът не е обсъдил безспорно установените факти, относно това дали Д. М. е придобил по давност именно съсобствен имот.

Поддържа се с въззивната жалба, че решаващият съд е извършил оценка на гласните и писмените доказателства, представени от ищцовата страна в нарушение на процесуалните правила.

Навадено е с жалбата оплакване, че РС Благоевград е изготвил непълен доклад по чл. 146 от ГПК, като не е изпълнил задължението си по чл. 145 ал.2 от ГПК, да конкретизира твърденията на страните.

С въззивната жалба се поддържа, че при формиране на собствените си правни изводи, първоинстанционния съд е кредитирал само и единствено свидетелските показания на ищцовата страна, без да се задълбочава да извърши всеобхватен правен анализ на събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от ответниците по делото.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от Д. К. К., ЕГН **********- ищца по гр.д. № 271/2021г. по описа на РС Благоевград, чрез пълномощника и адв. П. З., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че първоинстанционният съд правилно и при цялостна оценка на доказателствата по делото, е уважил предявения иск с правно основание чл. 124 от ЗС, срещу ответниците, след като е приел че Д. М. не е придобил по давност съсобствения имот, като неоснователно е възражението наведено с въззивната жалба, че ищцата от своя страна не е доказала правото си на собственост върху съсобствения имот.

Сочи се с въззивната жалба, че по делото е безспорно установено и доказано че Д. К. К. и Д.

М. са наследници на К. Х. М., ЕГН **********, б.ж. на гр. Б., поч. на *г., който от своя страна е пряк наследник/едно от петте деца/ на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г./техен дядо/.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че правото на собственост е възстановено въз основа на Решение № 2- Г/01.02.1999г. , влязло в законна сила на 08.05.1999г., издадено от ПК Благоевград, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. М.

И., върху притежаван от него приживе земеделски имот: нива с площ от 3.995дка, * категория, в м. „П. Ч.“, имот № * по плана за земеразделяне, който понастоящем представлява: ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр. Б., с площ от 3 995кв.м., в м. „П. Ч.*“, с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване- нива.

2

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че ищцата Д. К. К. и първия ответник по делото- Д. К. М., са придобили на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство общо 1/ 5 идеална част от реституирания недвижим имот или по 1/ 10 идеална част за всеки един от тях- факт който е признат от ответника Д. М. в отговора на ИМ пред РС Благоевград.

Оспорва се с отговора на въззивната жалба твърдението на жалбоподателите, чрез техния пълномощник, че Д. К. М. е придобил еднолично правото на собственост върху съсобствения недвижим имот по давност и на осн. чл. 79 от ЗС. Излагат се доводи от въззиваемата страна, че тъй като Д. М. е бил недобросъвестен владелец/знаел е че не е единствен наследник на Х. М. И./, то за да придобие имота по давност същият е следвало да го владее и ползва като отблъсне владението на останалите сънаследници, за период подълъг от 10 години. Излагат се с отговора на въззивната жалба правни съображения, че Д. М. е бил владелец на собствената си идеална част от недвижимия имот и държател на идеалните части на останалите съсобственици, като за да промени намерението си за придобиване на целия недвижим имот по давност и за себе си, следвало е по категоричен и недвусмислен начин да отблъсне владението на останалите сънаследници, като същевременно с действията си явно манифестира спрямо тях намерението си да придобие целия имот за себе си. Възразява се с писмения отговор на ИМ, че нито един от двата елемента на владението – обективния и субективния не е доказан по безспорен начин пред първоинстанционния съд. Сочи се с писмения отговор на въззивната жалба, че всички свидетели разпитани по делото сочат в показанията си, че нито едно от петте наследствени колена на общия наследодател- Х. М. И., не се е отказало от владението и ползването на имота, като всички свидетели в показанията си потвърждават, че всеки е обработвал полагаща му се наследствена част. Това се потвърждава включително и от разпита на свидетелите на ответната страна.

Излагат се съображения с отговора на въззивната жалба, че дори и да се приеме че Д. М. е ползвал имота за себе си/нещо което изначало се отрича от въззиваемата страна/, то същият е следвало да владее и ползва имота повече от 10 години, като протИ.постави намерението си за своене на имота по категоричен начин и чрез действия, чрез която явно да манифестира това свое поведение по отношение на останалите сънаследници, за да придобие целия имот по давност. Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че по делото не се събраха доказателства от страна на Д. М. да са осъществявани действия, които да изключват правата на останалите съсобственици на имота, още повече се доказва такива действия да са били извършвани в продължение на повече от 10 години. Поддържа се от въззиваемата страна, че той никога не е демонстрирал намерение да свои целия имот за себе си. Отделно оспорва се че не е изтекъл в негова ползва и предвидения в закона 10 годишен срок за придобиването на имота по давност.

Оспорват се с отговора на въззивната жалба по категоричен начин, доводите изведени с въззивната жалба по делото, че първоинстанционният съд при обсъждане на доказателствата по делото е кредитирал единствено и само тези представени от ищцовата страна, без да се 3 задълбочава във всеобхватен анализ на всички събрани по делото доказателства. В тази насока акцентира се, че в мотивите си съдът е обсъждал свидетелските показания на свидетелите Б. и П., разпитани пред първоинстанционния съд по искане на ответната страна, като се сочи с писмения отговор на въззивната жалба, че свидетелката Б. е била свидетел и при нотариуса при снабдяването на Д. М. с констативен нотариален акт за собственост по давност на целия имот, като тя е изменила свидетелските си показания пред съда, като вече сочи че този имот никога не е бил само на Д. М., като той е наследствен от баба М. и че когато били слагани колчетата на имота, били обособени пет отделни дяла. В същия смисъл са и свидетелските показания на свидетелят П., който пък сочи че имота от дълго време е под аренда и той не е виждал Д. М. да го владее и ползва.

Във връзка с наведените доводи с въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд при изготвянето на доклада по делото по реда на чл.

146 от ГПК, основани на довода че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 145 ал.2 от ГПК, изразява се становище от въззиваемите, чрез процесуалния им пълномощник, че в случай че констатира допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с изготвянето и обявяването на страните на доклада по делото, въззивният съд в случай на изрично оплаквана от страната, е длъжен да отстрани допуснатите нарушения, като даде указания на страните относно възможността им да предприемат съответните процесуални действия по навеждане на доказателства, в съответствие с правилно разпределената доказателствена тежест, но пропуска на съда да изготви пълен и точен доклад, не може да бъде основание за отмяна на първоинстанционното решение.

При изложените съображения с писмения отговор на въззивната жалба, иска се от въззиваемата страна, въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да потвърди изцяло обжалваното решение на РС Благоевград като правилно и обосновано.

Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който изрично е предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Писмения отговор от насрещната страна е своевременно депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.

В пледоариите си при провеждане на открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, пълномощникът на жалбоподателите по делото- адв. Х., поддържат доводите си наведени с въззивната жалба, като моли въззивният съд да отмени обжалваното съдебно решение на първоинстнационния съд, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано от събраните доказателства. Не се претендират разноски за пред настоящата съдебна 4 инстанция.

Пълномощникът на въззиваемата- адв. П. З., застъпва становище с което оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Благоевград, като валидно, допустимо и правилно. В пледоариите при устните състезания по делото и в писмена защита, поддържа се, че наследниците на Х. М. И., б.ж. на гр. Б., починал на *г., се легитимират като собственици на описания в исковата молба земеделски имоти, въз основа на надлежно проведена и завършена процедура по реституция по ЗСПЗЗ. Сочи се, че ответникът Д. К. М. се е легитимирал като собственик на спорния земеделски имот на основание придобивна давност, без никога да е владял този имот с намерение да го свои за себе си. Поддържа се, че ответникът Д. М. е започнал владение върху част от спорния недвижим имот въз основа на решение на ОСЗГ и като е знаел че не е единствен наследник на възстановения земеделски имот, същият е бил недобросъвестен владелец на собствената си идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници.