Решение № 41 от 12.02.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Дупница, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510201042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. Б., ул."С." № **, ет.*, ап.** против Наказателно постановление № 25-5310-000479 от 26.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв./25.56 евро/ за нарушение по чл. 104А от ЗДвП.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание същият се явява, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо взема становище за неоснователност на жалбата, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат в случай, че жалбоподателят претендира такива, като моли да бъде присъдено такова в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа страна следното:

На 22.08.2025 г. в 15:45 ч. на автомагистрала ,,Струма“ км. 53+500 в посока Кулата жалбоподателят М. Т. управлявал товарен автомобил "*******" с рег.№ ******* като по време на движение водачът използва мобилен телефон без устройство позволяващо ръцете да бъдат свободни. Водачът бил спрян от полицейските служители П. и К., които разяснили 1 на водача причината за спирането и последвалата проверка. За така констатираното нарушение свидетелят П. в присъствието на св. К. съставил на водача АУАН № 3892214, екземпляр от който бил предявен и връчен на водача без направени възражения от негова страна.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН водачът не е депозирал възражение срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-5310-000479 от 26.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв./25.56 евро/ за нарушение по чл. 104А от ЗДвП.

Свидетелите П. и К. в съдебно заседание заявяват, че на процесната дата и място при обход на АМ ,,Струма“ при изравняване с автомобила, управляван от жалбоподателя Т., възприели че същият при управление на автомобила използва мобилно устройство, държал го в ръката си на нивото на лицето. Разбирайки, че полицейските служители са възприели това негово действие, същият веднага свалил надолу ръката, с която държал телефона си. За така констатираното нарушение контролните органи подали светлинен и звуков сигнал на водача да спре в аварийната лента, където му разяснили естеството на извършеното нарушение, за което на място му съставили акт за нарушение. И актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН, едностранно и безпротиворечиво посочват, че непосредствено са възприели как лицето е шофирало процесния товарен автомобил и е държал в ръка мобилен телефон.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, видно от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл.

43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Смисълът на забраната в чл. 104а от ЗДвП е ръцете на шофьора да бъдат освободени 2 о т държането на мобилен телефон, заради неговата лична и на другите участници в движението безопасност. В тази разпоредба законодателят не изисква от обективна страна водачът да говори по мобилния си телефон, а да не го използва, което включва и държането в ръка, преглеждането на кореспонденция, на снимки, игрането на игри, ползването на приложения в него и всички други възможности, които предоставя ползването на един мобилен телефон.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, последователни и съответни на събраните писмени доказателства, включително и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 104а от ЗДвП, тъй като на 22.08.2025 г. в 15:45 ч. на автомагистрала ,,Струма“ км. 53+500 в посока Кулата жалбоподателят М. Т. управлявал товарен автомобил "*******" с рег.№ ******* като по време на движение водачът използва мобилен телефон без устройство, позволяващо ръцете да бъдат свободни.

В случая е установено виновно несъобразяване от страна на жалбоподателя като водач на МПС със забраната на чл. 104а от ЗДвП, според която на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. От показанията на свидетелите се установи, че жалбоподателят е извършил процесното деяние по време на движение. Именно жалбоподателят в качеството си на водач на превозното средство, е адресат на горепосоченото задължение и годен субект на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Следователно в обективната действителност са се осъществили фактите от хипотезиса на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължение да съобрази поведението си с разписаното правило за поведение, което същият не е сторил. От субективна страна деянието е било извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП /ред. ДВ бр. 67/23 г./ на жалбоподателя било наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50,00 лв.

/25.56 евро, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на водача са отнети 8 контролни точки.

Вида и размера на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на 3 наказанието поради, което и в тази си част наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като ,,маловажен случай“. Напротив, съгласно приложената по делото справка за нарушител /л. 914 от делото/, жалбоподателят има множество влезли в сила наказателни постановения - 22 бр. и електронни фишове – 65 бр. за нарушения по ЗДвП, включително и от вида, визиран в обжалваното НП.

По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-5310-000479 от 26.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на М. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. Б., ул."С." № **, ет.*, ап.**, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв.

/25.56 евро/ за нарушение по чл. 104А от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4