Разпореждане № 174859 от 28.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69906/2024
- Вид
- Разпореждане № 174859
- Подписан
- 28.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.44 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.42 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.57 · Семеен кодекс
- чл.57, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 174859 гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110169906 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII Г П К (Спорна съдебна администрация и Исково производство)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 377303/22.11.2024 г., от В. Х. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************, чрез адв. В.
А. С., тел. **********, със съдебен адрес: **********, срещу С. Х. ******, с ЕГН: **********, с адрес: обл. София, ************, с която са предявени следните искове:
1. иск с правна квалификация по чл.57, ал.2 СК, с който съдът да определи наемната пазарна цена за ползваната от ответника 1/3 идеална част от семейното жилище, находящо се в **********, считано от 04.11.2024 г. до напускане от ответницата на процесното жилище.
2. осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ап. 2 ЗС за сумата от 7000.00 лева (седем хиляда лева), представляваща обезщетение за ползването на семейното жилище, находящо се в **********, за периода от датата на фактическата раздяла 26.04.2024 г. до датата на влизане на бракоразводното решение в сила 04.11.2024 г.
В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че между страните има влязло в сила законно решение за прекратяване на брака, съгласно което семейното жилище е предоставено за ползване на ответника до навършване на пълнолетие на децата. Твърди, че е възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника за заплащане на наемна цена. Позовава се на чл.57, ал.2 СК. В обстоятелствената част е направил искане за определяне на размера на обезщетение за ползването на съсобственото жилище. Освен това иска обезщетение от това, че е лишен от правото да ползва семейното жилище за минал период, преди датата на развода, а именно 1 за период 7 месеца назад, преди датата на периода.
Моли съда да уважи исковете.
По първото искане формулира петитум, с който ответникът да бъде осъден да заплати наемна цена за ползваната от нея 1/3 идеална част от жилището, до 10 число на месеца, за който се дължи наема, а именно от 04.11.2024 г. занапред до напускане на ответницата на процесното жилище.
По второто искане моли ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за ползване на семейното жилище за седем месеца назад от прекратяване на брака, а именно от 26.04.2024 г. до датата на прекратяване на брака 04.11.2024 г., възлизащо на сумата от 7 000 лева Претендира разноски.
На основание чл.127, ал.4 ГПК, не посочва банкова сметка на която може ответницата да плати сумата:
Като писмени доказателства и доказателствени средства представя следните документи: 1. Решение № 18866 от дата 19.10.2024г., постановено по гр. д. № 20231110161639/2023 г. на СРС, 181 състав; 2. Решение № 19873от04.11.2024г., постановено по гр. д. №20231110161639/2023 г. на СРС, 181 състав; 3. Нотариален акт за продажба на недвижим имот - семейното жилище; 4. Схема на самостоятелен обект в сграда; 5. Договор за жилищен кредит; 6. Договор за кредит за текущо потребление; 7.
Извадка от интернет за наемите на имоти в района; 8. Пълномощно в полза на адв. В. А.;
9. Договор за правна защита и съдействие с оглед присъждане на сторените по делото разноски.
Моли, да бъде допуснат един свидетел в режим на довеждане.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, установи следното от фактическа и правна старана:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. В. А. С., тел. **********, със съдебен адрес: **********, която представителна власт важи за всички инстанции, (л…. от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
Не е ясно какви са исковете, за да се определи цената на иска.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
В кратко изложение, следва да се отбележи, че ищецът е цитирал съдебна практиката, а посочените от него искания и формулиран петитум не отговарят на практиката, която я е копирал и пейстнал в исковата молба.
Налице е съществено разминаване на институти и липса на умения за синтез, анализ и представяне на правно основание на иска. Ето защо съдът следва да разясни на ищецът и неговият процесуален представител за институтите и облигационните отношения между съсобствениците, след прекратяване на 2 брака, поради развод и предоставяне на семейното жилище на единият от съпрузите.
1) Ищецът цитира съдебна практика, според която искът по чл.57, ал.2, изр.1 СК е спорно съдебна администрация и цели съда да определи наемната цена на ползваното жилище – „да поиска от бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемната цена, която да се заплаща за вбъдеще.“ – това е именно в цитираното от ищеца Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят ********. Съгласно приетото в Решение № 149 от 1.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 638/2023 г. производството по чл.57 СК е спорна съдебна администрация и цели съда да определи наемната цена, ако бракоразводният съд не го е направил. Искът е неоценявам и съдът дължи произнасяне за наемната цена след прекратяване на брака. Затова е недопустимо да се иска осъждане по чл.57 СК, защото не е за престация.
Нещо повече, иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването. Същото е отбелязано в Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят ******** облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана. След раздялата между съпрузите, по повод общият им имот, отношенията се уреждат по правилата на ЗС и по точно чл.31 ЗС, обезщетение на единия съсобственик спрямо другия, тъй като е лишен от ползване на жилище, което е в дялова съсобственост.
2) В обстоятелствената част на ИМ е направено искане за определяне размера на обезщетение, т.е. на наема по смисъла на чл.57 СК. Освен това самият ищецът се е позовал на чл.57 СК, т.е. за определяне на наемната цена.
3) От друга страна в петитума ищецът формулира осъдителен петитум за бъдещ период. Петитумът не отговаря на изложените в обстоятелствената част твърдения и искания – за определяне на наемна цена за ползване на жилището.
4) Във втората част на исковата молба, ищецът претендира обезщетение за това, че е лишен от ползване на имота преди датата на влизане в сила на бракоразводното решение, т.е. 7 месеца преди него. Иска обезщетение от 26.04.2024 г. Очевидно това не е 7 месеца преди датата на влизане в сила на бракоразводното решение. Следователно в самата обстоятелствена част на ИМ има противоречия.
5 ) От друга страна в петитума е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за период седем месеца назад от 26.04.2024 г.
Това е в противоречие на изложеното в ИМ.
Липсва посочване на банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК.
В исковата молба е посочено, че ищецът се представлява от В. А. С., а в представеното пълномощно е записано името В. А. ******. Ето защо съдът 3 приема, че липсва документ по чл.128, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Не може да се определи дори и държавната такса. Ето защо следва да се остави без движение, на основание чл.129, ал.2 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 377303/22.11.2024 г., като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстрани недостатъците на исковата молба, както и в същия срок да представи доказателства за това, както следва, а именно:
4
1. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 да отстрани противоречието между обстоятелствена част и петитум: да въведе твърдения за осъждане на ответника за заплащане на наемна цена за бъдещ период, на основание чл.31, ал.2 ЗС или да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на изложените факти и обстоятебства в ИМ – определяне на пазарна цена по чл.57 СК, както и да посочи от коя дата до кой периоз да посочи за кой период претендира обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС – 7 месеца назад от датата на влизане в сила на бракоразводното решение или от 26.04.2024 г. до датата на влизане в сила на бракоразводното решение 04.11.2024 г. – параграф 4 да посочи дали претендира обезщетение за седем месеца назад от 26.04.2024 г. с оглед формулирани петитум да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на изложеното за търсената защита за обезщетение за период преди бракоразводното решение.
2. На основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка 3. На основание чл.128, т.1 ГПК да представи валидно пълномощно за адв.
В. А. С., което да е валидно към датата на депозиране на исковата молба или с нарочна писмена молба да потвърди подаване на исковата молба от адв. В. А. С., на основание чл.42 ЗЗД
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ****** на тел. *** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.
Разпечатката съдържа 53 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ba3d30b-7514-482c-8e1e-78768f3c0f43