Определение № 3805 от 25.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3805 гр. София, 21.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607235 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. с чл. 249, ал.3, от НПК.

С протоколно определение от 02.07.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД 5868/2023г. по описа на СРС, НО, 103 състав, съдебното производство е било прекратено, а делото е било върната на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Първоинстанционния съд е приел, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно мястото, където е извършено деянието, за което е повдигнато обвинение на А. К.. Съдът е приел, че това несъответствие ограничава правото на защитата на подс. К. да разбере повдигнатото му обвинение и адекватно да организира защитата си.

В законоустановения срок, против определението е постъпил протест от СРП.

Представителят на СРП счита, че определението е неправилно и незаконосъобразнo, доколкото е постановено в нарушение на чл. 248, ал.1, т.3 от НПК. Счита, че аргументите на съда са неправилни, тъй като от материалите по делото е видно, че действията на пострадалия и обвиняемия са описани коректно, ясно и последователно в обвинителния акт, в неговата обстоятелствена и диспозитивна част, включително и по отношение на мястото на извършването им. В допълнение посочва, че в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че действията на обв. К. спрямо пострадалия М. са извършени на централен вход на МОЛ „България“, който е ясно обособен и се намира на бул. „България“ 69. Същият адрес е бил посочен в диспозитива на обвинителния акт. Според прокурора въпреки наличието на друг вход на МОЛ-а посочването на конкретен адрес, на който е извършено престъплението в допълнение към описанието на входа на търговския център сочи, че липсва каквато и да било неяснота относно това на кой от входовете е извършено престъплението. Посочва се още, че от описанието в обстоятелствената част става ясно, че действията на обвиняемия по причиняването на телесната повреда са били извършени във вътрешността на МОЛ-а в 1 непосредствена близост до централния вход. Излага се подробно описание къде се е намирал пострадалия, откъде е влязъл обвиняемия и къде е възникнал конфликта между тях. Посочва се, че е описано именно по този начин, за да стане ясно, че обвиняемият е влязъл през централния вход, извършил е престъплението на същият този вход от вътрешната му страна и след това е излязъл от МОЛ-а. В заключение се предлага на съда да отмени обжалваното определение и да разпореди на СРС насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание.

Въззивния съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в протеста, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт, с който подс. А. К. е предаден на съд за престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Състав на СРС, в проведено разпоредително заседание на 02.07.2024г. е прекратил съдебното производство по делото, като решаващите му мотиви за това се изразяват в констатирани недостатъци в обвинителния акт и по-конкретно в ограничаване на правото на защита на подс. К. да разбере повдигнатото му обвинение и адекватно да организира защитата си. Според съда е налице разминаване относно мястото на извършване на деянието. Съдът е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подс. К. е влязъл в търговски център Мол „България“. След това е бил последван от свидетеля М. М., който работил като охрана в търговския обект. Помежду им е възникнал спор във връзка с наличието на зелен сертификат на К.. Последният, след като М. е започнал да го избутва с ръце към изхода на търговския обект се е отскубнал от пострадалия, минал зад гърба на М., хванал го през кръста, повдигнал е цялото му тяло и го е хвърлил на земята и двамата са поднали на пода. В резултат, на което на М. е причинена средна телесна повреда. Съдът е посочил, че в диспозитива на обвинителния акт се сочи, че подс. К. е хвърлил на земята М. М. на централния вход на Мол „България“. Според първоинстационния съд от описаното е видно, че е налице разминаване относно мястото на извършване на деянието.

След обстоен прочит на обвинителния акт и изложеното в атакуваното определение, настоящият съдебен състав намира, че не са налице претендираните от първоинстанционния съдия пороци в обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът коректно е посочил местонахождението на търговски център „МОЛ България“ – гр. София, бул. „България“ № 69. На следващо място последователно е посочено, че М. е бил инструктиран да отиде на главния вход на търговския център, където да проверява посетителите за наличието на зелен сертификат. Хронологически последователно са описани последващите събития и това, къде точно се е намирал М., когато подс. К. е влязъл в търговския център, как М. го е последвал във вътрешността на МОЛ-а, възникналият конфликт между двете лица, предприетите от подс. К. инкриминирани действия и 2 последващото му излизане от МОЛ-а. В диспозитива мястото на извършване на деянието е конкретизирано с адрес, който вече е бил посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: „… в гр. София, бул. „България“ №69, на централен вход на мол „България“…“. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице констатираното от първоинстанционният съд противоречие. Мястото е било точно конкретизирано с посочване на точен адрес, булевард и номер. На следващо място, в обстоятелствената част на ОА, е посочено „главен вход“, а в диспозитива „централен вход“, но това в никакъв случай не може да бъде определено като противоречие. Съпоставяйки детайлното описание на мястото на извършване на деянието в обстоятелствената част и посоченото в дизпозитива, Съдът е на становище, че понятията „главен вход“ и „централен вход“ са използвани като синоними, както и че при цялостния и последователен прочит на обвинителния акт, мястото на извършване на деянието е точно определено. Обвинителният акт напълно съответства на изискванията на чл. 246 от НПК, в него са посочени в достатъчен обем фактически твърдения, които изясняват конкретното мястото на извършване на инкриминираното деяние. Правото на защитата на обвиняемия и това да научи в какво точно е обвинен не е нарушено.

Гореизложеното формира извода на настоящия съдебен състав, че протеста е ОСНОВАТЕЛЕН и не са налице претендираните от първоинстанционния съдия отстрани процесуални нарушения.

При така изложените факти от процесуално значение настоящият съдебен състав счита, че протестираното определение на СРС, НО, 103 състав е неправилно и незаконосъобразно, което налага неговата отмяна и връщането на делото на същия състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК, СГС, НО, XIV въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 02.07.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 5868/2023г. по описа на СРС, НО, 103 състав, с което е било прекратено съдебното производство по делото.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 103-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4