Решение № 274 от 16.09.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева

Гинка Т. И.а при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело № 20253100600885 по описа за 2025 година

Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по въззивна частна жалба от адв. В. В. от АК-Варна, в качеството му на защитник на ос.л. И. Д. И. срещу протоколно определение № 2486/19.05.2025г. по НОХД № 432/2025г. по описа на ВРС, 06 състав, с което първоинстанционният съд е осъдил И. на осн. чл. 343б ал.5 вр. ал.1 от НК да заплати в полза на Държавата сума в размер на 43 000 лева, представляваща левовата равностойност на лек автомобил „*****“, модел „А*****.

С въззивната частна жалба се иска въззивната инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт. В условията на алтернативност се иска въззивната инстанция да присъди част от равностойността на автомобила, като спази принципа на законност и пропорционалност на наказанието.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Варна навежда доводи в подкрепа на неоснователността на жалбата, а именно, че законът следва да се прилага такъв, какъвто го е формулирал законодателя към момента на извършване на деянието, както и че няма противоречие между националната норма, предмет на въззивно обжалване, и правото на ЕС. Счита, че нормата е императивна и следва да се прилага винаги, когато няма нарушаване на основни човешки права, съгласно Хартата на правата на Европейския съюз.

Защитникът на ос.л. И. - адв. В . моли въззивния съдебен състав да отмени определението на районния съд, като неправилно. Изразява становище, че нормата противоречи на чл. 49 пар.3 от Хартата на основните права на ЕС и наказанието се явява непропорционално на извършеното деяние.

Ос.л. И. се явява лично и в правото си на последна дума заявява, че присъденото задължение е непосилно за него и иска да му бъде определена сума, която да може да плаща.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства 1 и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е допустима, като разгледана по същество, настоящата въззивна инстанция я намира за неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като се е провело в хипотезата чл.383, ал.1 от НПК – след провеждане на производство по реда на глава 29-та от НПК. Със споразумение е приключило наказателното производство срещу ос.л. И. Д. И., като е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В хода на разследването било установено, че лек автомобил „*****“, модел „**“ с рег. номер ****, не бил негова собственост, а принадлежал на трето лице, поради което правилно първоинстанционния съд е преценил, че са налице предпоставките на чл.343б, ал.5 вр. ал. 1 от НК за присъждане на левовата равностойност на автомобила в полза на държавата. Правилно първостепенният съд е съобразил, че видно от назначената по делото СОЕ пазарната стойност на лек автомобил „*****“, модел „**“ към датата на деянието възлиза на 43000лв. и именно на тази сума е бил осъден И. Д. И., която да заплати в полза на Държавата.

По възраженията на адв. В.:

Въззивният съд не споделя възражението на защитата обективирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, че определението, с което е бил осъден И. Д. И. да заплати в полза на Държавата равностойността на МПС – лек автомобил „*****“, модел „**“ , която възлиза на 43 000 лева е неправилна.

Съдът не споделя възражението на защитата, че разпоредбата на чл. 343б ал.5 от НК има за цел допълнително да санкционира деецът извън предвидените наказания. Счита, че въпросната санкция се явява несъразмерно тежка, дори от предвидения максимален размер на наказанието „Глоба“ 1000 лева, особено в настоящия случай, когато е присъдена равностойността на автомобила, а именно 43 000 лева.

По своята правна природа следва да се отбележи, че предвидената санкция в нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не е наказание. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, въпреки че това винаги се осъществява само при извършено престъпление. Ето защо, същата не е подчинена на правилата за индивидуализация на наказанието и не е съобразена с тежестта на извършеното деяние. В този смисъл, посочената норма е едно своеобразно продължение на нормата на чл. 53 от НК. Мерките по чл. 53 от НК са със санкционни последици, които също се налагат независимо от наказателната отговорност, но имат други предпоставки и цел. Макар да имат санкционен характер, водещ е техния превантивен ефект- да се отнеме възможността за извършване на нови престъпления, или да се извлича облага от престъплението. Те са своеобразен отговор на държавата с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения.

С разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е въведено задължение за съда, в случаите н а чл. 343б, ал. 1-4 от НК да отнеме в полза на Държавата моторното превозно средство, собственост на дееца, което е послужило за извършване на престъплението, а когато деецът не е собственик равностойността му. По изложените съображения, съдът намира за безспорно, че имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК се налага при извършено престъпление и има за цел да санкционира извършителя за извършеното от него деяние. В подкрепа на този извод е и нейната тежест. В този смисъл, въпреки нейния превантивен характер, същата следва да се квалифицира като наказателноправна санкция /Решение на Съда /голям състав/ от 20.03.2018 г. по дело С-537/16/.

С посочената разпоредба законодателят е въвел една юридическа конструкция, по отношение на която е налице правна полемика за съответствието й с общата част на 2

НК, Конституцията и международните договори, по които страна ни е обвързана. По тази причина е образувано конституционно дело № 15/2024 г. по предложение на ВКС за обявяване на противоконституционност на разпоредбата в частта, касаеща присъждане на равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, когато същото не е собственост на дееца. С Решение № 8 от 17.07.2025 г. на КС е обявена за противоконституционна само разпоредбата на чл. 280, ал. 5 от НК и на чл. 281, ал. 4 от НК в частта, "или се налага глоба, в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост", като в останалата част искането е отхвърлено. В този смисъл настоящата въззивна инстанция не споделя възраженията в тази насока за противоконституционност на правната норма. Нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК цели да защити безопасността, живота и здравето на гражданите при движение по пътищата, като непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, свързани с управление на транспортните средства. Именно особената чувствителност на обществото към безопасността на движението по пътищата и в частност управление на МПС след употреба на алкохол и наркотици е особено завишена и волята на законодателя е ясна: да предвиди засилена наказателна отговорност за престъпления, засягащи по общоопасен начин важни обществени отношения свързани с безопасността и опазване на живота и здравето на гражданите. КС приема, че разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимна цел-опазване живота и здравето на гражданите и отговоря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо засегнатите от визираните престъпления права, като същата не противоречи на основния закон на държавата. Според КС, отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, т. к. в противен случай лицата, извършили едно и също престъпление биха били третирани различно според това, дали МПС е собственост на дееца, или не.

В този смисъл възражението на защитата, че цитираната разпоредба не следва да се прилага и заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление също се преценява като неоснователен. На първо място трябва да се отбележи, че принципът на пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни, както и от трайната практика на КС и Съда на ЕС.

Въззивният съд счита, че така приетата от законодателя допълнителна наказателна репресия е наложителна, за да се осъществи превенция срещу транспортни престъпления, които са с висока степен на обществена опасност, видно и от мотивите към законопроекта, с който е въведена тази мярка и тази репресия преследва една цел– опазване живота и здравето на участниците в движението, която дейност поначало е с висока степен на риск.

Ето защо съдът намира, че с въвеждането на тази мярка не е нарушен конституционния принцип за пропорционалност при ограничаване на основните права на гражданите, тъй като опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и намаляването на пътния травматизъм е цел с голяма значимост, която позволява въвеждането на такива ограничения в правото на собственост. Освен това, преценката за пропорционалност следва да се прави от законодателя, така както това е сто***** и в конкретния случай с разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК. В този смисъл са и мотивите на конституционното решение.

Няма спор, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК е императивна и по ясен начин е определен размера на паричната санкция. Ето защо не е възможно тълкуване, при което съдът да се отклони от посочените параметри /извън волята на законодателя/.

На следващо място, във връзка със своето задължение при кумулирането на санкции с наказателноправен характер да се увери, че общата тежест на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление /чл. 49, пар. 3 от Хартата на 3 основните права на ЕС/, настоящият състав приема, че определената санкция, в размер на равностойността на моторното превозно средство не противоречи на ПЕС по следните съображения.

Както беше изяснено по-горе, санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК има наказателно правен характер. Като такава, същата следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран в чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно тежестта на санкцията трябва да съответства на самото престъпление. В тази връзка настоящият въззивен състав не споделя възражението на защитата, че правната норма противоречи на принципа на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията , визирани в чл. 49,пар.3 от Хартата на основните права на ЕС.

Съобразно практиката на Съдът на ЕС, кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като изискването произтича не само от чл. 52, пар. 1 от Хартата, но и от принципа за пропорционалност на наказанията, установен в чл. 49, пар. 3 от Хартата.

Тези правила трябва да предвиждат задължение за компетентните органи да следят, в случай на налагане на второ наказание, за това, общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление/ Решение от 20.03.2018 г. по преюдициално дело С-537/16, т. 56/. Ето защо, когато националната правна система предвижда кумулиране на наказателни санкции, каквото е кумулиране на парични санкции и наказания, свързани с лишаване от свобода, компетентните органи имат задължението да се уверят, че тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност /Решение от 5 май 2022 г., BV, C?570/20, EU: C: 2022: 348, т. 49 и 50).