Решение № 125 от 18.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600190 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от Русенската окръжна прокуратура и по жалба от адв.С. И. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Я. О. (Y. O.), против Присъда № 17 от 30.04.2024год., постановена по НОХД № 978/2023год. по описа на Русенски окръжен съд.

С първоинстанционната присъда подсъдимият Я. О. (Y. O.) е признат за виновен в това, че на 05.03.2023год. в гр.Русе, при превишаване пределите на неизбежна отбрана, причинил смъртта на В. М. К., украински гражданин, роден на 09.05.1964год., поради което и на основание чл.119 вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването на това наложено наказание.

1

На основание чл.59 ал.1 от НК, при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, е приспаднато времето след 05.03.2023год., до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият Я. О. е бил задържан.

Със същата присъда подсъдимият Я. О. е признат за невинен в това да е умъртвил умишлено В. М. К., поради което е оправдан за обвинението по чл.115 от НК.

По отношение на веществените доказателства: едноостър нож с обща дължина 23 см., имащ метален клин с дължина 11,5 см. и ширина 2 см. в най-широката му част при дръжката, следи от надпис по лявата повърхност и пластмасова кафявочервеникава дръжка, прихваната с три метални нита, метална щанга с дължина 82 см., кръгло сечение с диаметър 2 см., заострена в единия край и сплескана в другия с ширина 3 см., стъклена бутика водка марка „Савой Силвър“ 500 мл., плик,запечатан след изготвена експертиза в БНТЛ - Русе,съдържащ обтривка и частици кръв, еднократен тест „Drager Drug Check 5000 STK 7 от извършено изследване на Я. О. и обтривки от лява и дясна ръка на Я. О., е постановено след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност.

Подсъдимият Я. О. е осъден да заплати полза на ОД на МВР - Русе 4764,01 лв., представляващи съдебни разноски от досъдебното производство и по сметка на Окръжен съд - Русе още 180 лв., представляващи разноски от съдебното производство пред първата инстанция, както и 5 лв., държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивният протест на Русенската окръжна прокуратура е заявено оплакване, че присъдата на Русенския окръжен съд е неправилна в частта по отношение осъждането на Я. О. за престъпление по чл.119 от НК и оправдаването му по първоначалното обвинение по чл.115 от НК. Подалият протеста прокурор намира, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият Я. О. е извършил престъпление по чл.115 от НК, поради което следва да бъде осъден за това престъпление.

Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в частта, по отношение осъждането на подсъдимия Я. О. за престъпление по чл.119 от НК и оправдаването му по чл.115 от НК и да постанови нова присъда в тази част, като осъди подсъдимия за престъпление по чл.115 от НК, 2 за което е имало съответно обвинение в първата инстанция.

Русенската окръжна прокуратура е подала допълнителни писмени съображения към въззивния протест, в които е повторено оплакването за неправилност на присъдата в частта посочена в протеста и са изложени конкретни доводи в подкрепа на заявеното оплакване.

Излагат се съображения, че з а да признае за виновен и осъди подс.Я.

О. за престъпление по чл.119 от НК, първоинстанционният съд е приел за доказано, че ударът бил нанесен от подсъдимия в отговор на непосредствено противоправно поведение.То се изразявало в заплашително ,придружено със закана за убийство приближаване на пострадалия,въоръжен с нож и желязна щанга. Тъй като се почувствал в безизходица, подсъдимият нанесъл фаталния удар с единствена цел да го спре. Предвид разликата във възрастта и степента на алкохолно опиване, нападението е могло да отблъснато и неутрализирано без причиняване вреди на нападателя или с причиняване на такива, но в необходимите предели. Предприетата от подсъдимия форма на защита явно не съответствала на характера и опасността на предприетото нападение. Тя причинила вреди, които значително надхвърляли нужното за отблъскване на нападението, което правило деянието престъпно, поради превишаване пределите на неизбежна отбрана и следователно това квалифицирало извършеното от подсъдимия като престъпление по чл.119 от НК.

В допълнението към протеста се твърди, че горепосочените правни изводи на първоинстанционния съд са неправилни и не следват от събраните по делото доказателства, закона и съдебната практика.

Прокурорът намира, че нанасяйки удара, подс.Я. О. не е действал в условията на неизбежна отбрана. Излагат се съображения, че съгласно чл.12,ал.1 от НК неизбежната отбрана е налице, когато има защита от непосредствено противоправно нападение, като в това отношение съдебната практика приема, че е налице такова нападение, когато е започнало самото увреждане, както и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на съответните интереси, като в конкретния случай това биха могли да бъдат тези свързани с личността и законовите права на гражданите.

Посочва се, че в този смисъл са Постановление №12/73г. по н.д.№11/73г.на Пленума на ВС на РБ, Решение № 121/16г. на ВКС по н.д.№307/16г., ІІ н.о. и др.

3

Твърди се, че от установените по делото доказателства не се обосновава наличието на посочените хипотези на извършено непосредствено противоправно нападение.

В тази връзка се сочи, че досежно поведението на пострадалия В. К. и на подс. Я. О. към момента на извършване на деянието, единствените доказателства се съдържат в обясненията на последния. Според прокурора тези обяснения на подсъдимия са последователни и еднопосочни, както като дадени на досъдебното производство, така и в съдебното следствие при разглеждане на делото от съда. Излага се, че видно от тях, подсъдимият е посочил, че преди нанасянето на удара не е бил удрян и не са му били нанесени никакви телесни увреждания от страна на пострадалия, като тези негови обяснения кореспондират и със заключението от приетата СМЕ на подсъдимия и следователно не е било налице реално нападение от пострадалия, увреждащо телесната неприкосновеност на подсъдимия.

Излага се, че пак от обясненията на подс. Я. О. се установява, че пострадалия постепенно се е приближавал към него, като при това е държал ножа и щангата до себе си и при приближаването си към подсъдимия, пострадалият, освен твърдените отправени закани, не е извършил никакви действия, с които действително да застраши Я. О.. В това отношение се посочва, че пострадалият не е връхлетял върху подсъдимия, нито е посегнал и замахнал с носените от него нож и щанга, нито по друг начин е демонстрирал и предприел някакви действия, показвайки намерение за непосредствено и реално увреждането на подсъдимия. Според Русенската окръжна прокуратура всички тези обстоятелства не обосновават и втората хипотеза на неизбежна отбрана, а именно, че е била налице, не каква да е, а реална и непосредствена опасност за увреждане,каквато се изисква. Според автора на протеста и допълнителните съображения към него, този извод не се опровергава и от твърдяното от подсъдимия, че е нанесъл удара, за да се защити, тъй като това касаело негова субективна преценка, че може евентуално да бъде цел на предстоящо бъдещо нападение. Още повече това следвало и от обясненията на подсъдимия и за предходно възникналата аналогична конфликтна ситуация между двамата. Видно от тях, пострадалият пак, държейки щангата му се бил заканвал да го убие, като тези му действия са останали изолирани само в това вербално заканване. В това отношение подс.Я. О. бил посочил, че тогава спокойно протегнал ръка и взел щангата от пострадалия и той спокойно я 4 пуснал, без каквото и да е съпротивление.

С оглед на изложеното, Русенската окръжна прокуратура намира, че деянието на подс.Я. О. не се явява извършено в условията на неизбежна отбрана, поради което не може и да е налице превишаване на пределите й и да се обоснове квалификация по чл.119 от НК.

Твърди се, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, че подс.Я. О. е извършил престъпление с квалификация по чл.115 от НК, по което обвинение е предаден на съд. Излага се, че в това отношение било безспорно установено, че подсъдимият е автор на деянието, тъй като е нанесъл удара на пострадалия, в резултат на който е настъпила и смъртта на последния. Твърди се, че решението на подс.Я. О. да нанесе удара е било обосновано и от негативното му отношение към поведението на пострадалия, като в обясненията си посочил, че се бил афектирал от това.

Излага се, че реализирането на това решение е станало, като подсъдимия е нанесъл достатъчно силен и целенасочен удар в главата на пострадалия В. К. и в резултат на това последният паднал на твърдата повърхност в цял ръст, при което получил тежка черепно мозъчна травма, довела като причина до настъпването на място на смъртта на В. К..

Излага се, че от субективна страна подсъдимият е съзнавал, че пострадалия е бил силно алкохолно повлиян, съзнавал е неговата по-голяма възраст и това, че нанасянето на силен удар в уязвима част от човешкото тяло, каквато е главата ще доведе до падането на В. К. на твърдата повърхност и настъпването на тежки увреждания по организма на пострадалия, включително прекъсване на жизнените му функции, но въпреки съзнатите тези обстоятелства, обв. Я. О. нанесъл ненужно силен удар в главата на К., за което сочи счупването на носните му кости, при което при падането на пострадалия, същият е получил тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му. Всички тези обстоятелства според прокурора обосновават наличие на евентуален умисъл у обв. Я. О., по отношение на настъпилата смърт на В. К., като според държавното обвинение подсъдимият е могъл да я предвиди и я допускал, примирявайки се с настъпването й.

Предвид изложените съображения и на основание чл.334, т.2, вр.чл.336,ал.1,т.1 от НПК се иска Великотърновският апелативен съд да отмени първоинстанционната Присъда № 17/30.04.2024год. по НОХД № 5

978/2023год. по описа на Окръжен съд - гр.Русе в частта по отношение осъждането на подсъдимия Я. О. за престъпление по чл.119 от НК и оправдаването му по чл.115 от НК и да постанови нова присъда, като осъди същия подсъдим за извършено престъпление по чл.115 от НК, за което е имало съответно обвинение в първата инстанция.

Предлага се в останалата част първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

С въззивната жалба, подадена от адв.С. И. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Я. О., са заявени оплаквания, че присъдата е несправедлива, наложеното наказание е прекомерно високо и не е правилно определено, при спазване на всички изисквания за неговата индивидуализация. В жалбата си защитникът на подсъдимия изразява желание във въззивното производство да се осигури точното и еднакво прилагане на закона и наложеното с присъдата наказание да бъде намалено.

Желае въззивният съд да провери правилността на присъдата на всички основания от гледна точка на правилното прилагане на закона и да измени постановената присъда, като намали размера на наложеното наказание.

Иска се Великотърновският апелативен съд да провери верността на установените и доказани по делото факти и като се убеди, че същите са правилно констатирани, да измени първоинстанционната присъда, като намали наложеното с нея наказание на подсъдимия.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново поддържа подадения протест, по изложените съображения в протеста и допълнителните съображения към него.

Разпечатката съдържа 40 от 184 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ba1257c-d653-4020-ac7d-04bc8a98354d