Решение № 14149 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14149 гр. С, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110116866 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу С. К. А. и А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „М“ №27, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество по ½ от следните суми: сумата в размер на 970,02 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, общ. И, бл. 32, вх. В, №20, ет.8, ап.67, аб.№97381 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 126,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.09.2021 г., сумата 46,15 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 9,86 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 16.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.10.2021 г. по ч. гр. д. 55487/2021 г. по описа на СРС.

1

Ищецът твърди, че между него и С. К. А. (починал на 14.11.2022г., като на основание чл. 227 ГПК е конституиран наследникът му по закон – А. К. А.) и А. К. А. е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.

Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът, чрез особения представител, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове по основание. Оспорва обстоятелство, че през процесния период ответникът е потребител на топлинна енергия, правилното отчитане на топлинната енергия, както и извършеното дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли за отхвърляне на иска.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТС“ ЕООД, като не взема становище.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 55487/2021г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 30.10.2021 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено С. К. А. и А. К. А. да заплатят на топлофикационното дружество по ½ от следните суми: сумата в размер на 970,02 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

С, общ. И, **** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 126,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.09.2021 г., сумата 46,15 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със 2 законна лихва за период от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 9,86 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 16.09.202 г..

Заповедта е връчена лично на ответника С. А., като в законоустановения срок същият е подал възражение по чл. 414 ГПК. На длъжника А. А. заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „ТС“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който 3 договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Представения по делото нотариален акт ***3, том XXIII от 1989г. е за замяна на недвижими имот, по силата на който К Г И Д Г са прехвърлили собствеността на Апартамент ***, находящ се в ж.к. М, бл. *** в полза на А.

А. и Е А.а, които от своя страна са прехвърлил собствеността върху процесния апартамент в кв Д БЛ. *** ВХ *** № *** ЕТ *** АП ***. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на К А Г, същият е починал на 03.02.2008г., като е оставил за наследници съпругата си Дана Грудова Георгиева и двамата си сина – А. К. А. и С. К. А.. По делото е прието и удостоверение за наследници на Дана Грудова Георгива от 08.05.2025г. от което е видно, че същата е починала на 13.03.2012г., оставяйки за наследници А. К. А. и С. К. А.. Последният е починал в хода на производството, като единствен негов наследник е ответникът А. А.. Същевременно обаче по делото е приета като писмено доказателство заявление-декларация от 10.05.2016 г., с която С. К. А. е направил изрично искане пред ищцовото дружество за откриване на партида на негово име. Доколкото извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е индикация за сключване на договор с дружеството, то действията на С. А. са довели до възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия между него и дружеството, като същият от този момент е станал клиент освен за своята идеална част от имота, така и за притежаваната от другия съсобственик – А. А..

По отношение на исковете, по които А. А. е конституиран на мястото на С. А., съдът намира че е налице първата предпоставка.

По отношение на задължението претендирано от ответника А. А. в качеството му на съсобственик на процесния топлоснабден имот и от там в 4 качеството му на клиент на топлинна енергия, искът подлежи на отхвърляне.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение за доказването на размера на иска.

За отговор на този въпрос съдът отчита своевременно направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.09.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.

– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.07.2018 г., са погасени по давност.

По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията за м. май 2018 г. са погасени по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 14.07.2018 г., като три годишната давност за него е изтекла преди подаване на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. при 5 съобразяване спирането на давността.

На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно подробно съответно на доказателствата по делото, се установява, че общия топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал първоначална и последваща метрологични проверки, съобразно закона за измерванията, като сумите за предоставената ТЕ на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Според заключението за целия отчетен период не е начислявана ТЕ за отопление на общите части на сградата. Що се отнася за погасените по давност задължения, то съгласно СТЕ същото възлиза на 7,21 лева. Извън погасителната давност са вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода юни 2018 г. – април 2020 г. Вещото лице посочва, че стойността на изразходваната ТЕ за процесния период е в размер на 1320,56 лева. Доколкото обаче ищецът е предявил главница в по-малък размер, то искът следва да бъде уважен съобразно заявеното в исковата молба по отношение на ответника А.

А., в качеството му на наследник на С. А., като бъде отхвърлен за погасената по давност сума.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 23,08 лева (1/2 от претендираната сума в размер на 46,15 лева).