Определение № 1627 от 22.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1627 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501316 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, против Определение № 110/11.03.2026 г., постановено по гр. д. № 222/2025 г. по описа на РС – Първомай, II съдебен състав, в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за изменение н а Решение № 231 от 05.12.2025 г., постановено по делото в частта за разноските. Частният жалбоподател намира определението в тази част за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските да се уважи, като не се възлагат разноски в тежест на ответника, или да се определи адвокатското възнаграждение в размер на 50 евро. Поддържа, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК предвид броя на заведените от същия дела, имащи за предмет недействителност на договорни клаузи. Относно размера на адвокатското възнаграждение счита, че същото е прекомерно поради липсата на правна и фактическа сложност по делото.

Ответникът по частната жалба М. К. Т., чрез адв. Е. И. оспорва същата като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от адв. Е. И., пълномощник на М. К. Т. против Определение № 110/11.03.2026 г., постановено по гр. д. № 222/2025 г. по описа на РС – Първомай, II съдебен състав, в частта му, с която е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото решение № 231 от 05.12.2025 г. в частта му относно разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с 1 което молбата на жалбоподателя да се уважи, като се присъди адвокатско възнаграждение според цената на исковете и в условията на разумност и пропорционалност.

Ответникът по частната жалба „Профи Кредит България” ЕООД оспорва същата като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частните жалби са постъпили в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхождат от лица, имащи право на обжалване и като такива са процесуално допустими.

По същество:

С решение Решение № 231 от 05.12.2025 г. постановено по гр. д. № 222/2025 г. на РС – Първомай, II съдебен състав съдът е уважил предявените от М. К. Т. против „Профи Кредит България” ЕООД искове, като е признал за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 40015645616 е недействителен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С решението „Профи Кредит България” ЕООД е осъден да заплати на М. К. Т. сумата от 2666,03 лв., представляваща платена без правно основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 40015645616, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.03.2025 г., до окончателното изплащане. Ответникът „Профи Кредит България” ЕООД е осъден да заплати на адвокат Е. И. сумата от 600 лв. с начислен ДДС за адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие.

С молба от 23.12.2025 г. адв. Е. И. е отправила искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като и се присъди адвокатско възнаграждение в по-висок, разумен и справедлив размер.

С молба от 29.12.2025 г. ответникът „Профи Кредит България” ЕООД е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като не се присъждат разноски за адвокатското възнаграждение на ищеца, предвид злоупотребата с процесуални права, изразяваща се в образуване на множество искови производства при идентитет на страните и фактическата обстановка.

С обжалваното тук определение, съдът е оставил без уважение исканията на ищеца и на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, 2 близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател-ответник да е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Страната по недействителен договор, в случая договори за потребителски кредит, съдържащ нищожни клаузи, разполага с процесуалната възможност да иска от съда прогласяване на недействителността на всяка една от тях и не е длъжна да стори това в едно исково производство.

По делото към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорена безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, който не е бил оспорен в хода на процеса.

Предвид формулираното искане в частната жалба на ответника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, както и искането на адв. И. за увеличението му, следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

В случая са били разгледани два иска, произтичащи от едно правоотношение - за нищожност на потребителски договор и за връщане на даденото по него над чистата стойност по кредита, на основание чл.23 ЗПК.

По делото са проведени две съдебни заседания без участие на страните.

Защитата на ищеца е осъществявана от адв. Е. И. посредством писмени молби, въз основа на писмени доказателства и ССЕ. Делото не се отличава с фактическа и права сложност, като по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика. Ето защо съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение, което е близко до минималното такова за един иск с посочената цена, съгласно правилото на чл. 7, ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004 г. съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо частните жалби се явяват неоснователни. Като такива, същите ще се оставят без уважение.

3

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Профи Кредит

България” ЕООД, ЕИК: 175074752, против Определение № 110/11.03.2026 г., постановено по гр. д. № 222/2025 г. по описа на РС – Първомай, II съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 231 от 05.12.2025 г. в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Е. И., пълномощник на М. К. Т. против Определение № 110/11.03.2026 г., постановено по гр. д. № 222/2025 г. по описа на РС – Първомай, II съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото решение № 231 от 05.12.2025 г. в частта му относно разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4