Протокол № 188 от 22.10.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 188 гр. Бургас, 21.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Й. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600195 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Г..

Подсъдимият С. И. С., редовно призован, се явява лично и с упълномощените защитници адв. В. В. от АК-Б и адв. С. К. от АК-Б, както и с *** си С. К. – упълномощен защитник.

Жалбоподателят частен обвинител К. В. В., редовно, призован, не се явява. Вместо него се явява неговият повереник адв. Е. Х. от АК-Б.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.

Съдът като съобрази материалите по делото и изслуша становищата на 1 страните намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. доказателствени искания, да се приключи съдебното следствие.

Нямам

АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. К.: Няма да соча доказателства.

АДВ. В.: Няма да соча доказателства.

ЗАЩИТНИКЪТ С. К.: Няма да соча доказателства.

Съдът ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.

Счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, както въззивният протест на Окръжна прокуратура-Бургас, така и въззивните жалби на подсъдимото лице и неговия защитник и въззивната жалба на частния обвинител и неговия повереник са допустими.

Поддържам протеста на Окръжна прокуратура-Бургас като основателен. В тази насока е и становището ми по отношение на въззивната жалба на частния обвинител и неговия повереник.

Въззивните жалби на подсъдимия и неговите защитници, считам за неоснователни, а внесената такава от адв. В., считам за неясна в частта относно искането, при условието на алтернативност за признаване на подс.С. за виновен в извършването на престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал. 1 от НК, при условие, че за това престъпление е и осъден от Бургаски окръжен съд.

Редом с горното, на първо място, моля уважаемият състав да приеме, 2 че както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Впрочем и в бланкетната жалба на подсъдимия не се сочи конкретно нарушение на процесуалните правила. Мотивите на присъдата отговарят на изискванията на закона, като са анализирани всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, обосновани са всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението, мотивиран е видът на наказанието. По отношение на размера на същото ще взема отношение малко по-късно.

Поддържам изцяло фактическата обстановка, правната квалификация на престъплението и аргументите за доказаност на обвинението, посочени в мотивите на обжалваната присъда, които се основават на убедителен анализ на събраните по делото обективни гласни, писмени и веществени доказателства.

Авторството на тежкото умишлено престъпление против личността е несъмнено доказано от събраните по делото доказателства, които в своята цялост, хармонично единство и логическа връзка, водят до единствено възможния извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е признат за виновен от Окръжен съд-Бургас.

От многобройните съдебномедицински експертизи по делото, назначени както в хода на досъдебното производство, така и в съдебна фаза и конкретно тази от 07.11.2023 г. и изготвеното допълнение от 23.02.2024 г., безспорно се установява, че на инкриминираната дата, в резултат на нанесените удари при сборичкването, подсъдимият с нож е нанесъл на пострадалия В. 6 прободно-порезни наранявания на гръдния кош, от които едно проникващо в дясната гръдна кухина, предизвикало пневмоторакс и едно прободно-порезно нараняване на ляво рамо в областта на лявата ключица със срязан клон на лявата задключична артерия. В тази насока е и обосновано приетото изменение на обвинението на Окръжна прокуратура-Бургас.

Конкретно за тези две наранявания вещите лица са категорични, че само благодарение на своевременно оказаната високо специализирана медицинска помощ е спасен животът на пострадалия В.. Ножът, установен по делото като 3 годно средство за извършване на престъплението, е бил насочен в жизнено важни органи – каквито са гръдният кош, белия дроб и клон на артерията.

Ударите са били нанесени с достатъчна сила, за да разкъсат дрехите на пострадалия, а това е връхна дреха и тениска, кожата му и да осъществят животозастрашаващите прониквания, описани по-горе.

Това като цяло не се оспорва по делото, макар че подсъдимият изтъква една необоснована доказателствено оправдателна теза, че е бил душен и нападнат от пострадалия и свид.М.И.. В обратната насока са безпротиворечивите показания на последните двама, но и кореспондиращите с тези показания заключение на съдебно-техническата експертиза на оптичния диск от охранителната камера, монтирана в офиса на „Комнет“, където се е осъществило деянието.

Впрочем, като споменавам за свидетелските показания веднага искам да кажа, че първоинстанционният съд аналитично е обсъдил всички свидетелски показания, като ги е съпоставил с другите доказателства и е посочил аргументирано на кои дава вяра, на кои не, в каква част и защо. В това отношение мотивите към присъдата са подробни, поддържам ги и не намирам за необходимо да ги преповтарям и да обременявам съдебния протокол.

Спорът по делото е основно, дали се касае за умишлено престъпление по чл.115 НК или за такова по чл.118 НК, респективно по чл.119 НК.

Несъмнено се касае за довършен опит за умишлено убийство. При поддържаната от мен доказана по делото фактическа обстановка, при недоказаност на нападение от страна на пострадалия В. и придружаващия го свид.М.И. и при давност от почти денонощие на предходния конфликт между подсъдимия и пострадалия, моля да възприемете тезата на защитата на подсъдимия за деяние по смисъла на чл.118, алтернативно по чл.119 НК, само в светлината на защитна версия за подсъдимото лице. В тази насока е и заключението на психиатрично-психологическата експертиза на вещите лица Г. и Б., според която към момента на извършване на деянието С. е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.

Налице е и мотив за извършване на това престъпление. Това са конфликтите и споровете между пострадалия и подсъдимия, главно породени от факта на личните им отношения със свид. К., която е и очевидец на 4 деянието.

При така установената фактология очевидно няма и доказателства за престъпление по чл.129 НК. И това е така, т. к. в дадения случай няма две отделни наранявания, които изолирано да са били причинени на пострадалото лице. Налице са множество – шест прободно-порезни рани, нанесени силово, агресивно, непосредствено една след друга, за кратък период от време – от около 3 минути, в жизнено важни органи с годно средство – остър нож с 10 см. острие, което в съвкупност недвусмислено сочи, че подсъдимият е искал, желаел и целял настъпването на общественоопасния резултат – смъртта на пострадалия.

На поредно място – защо се солидаризирам със становището на Окръжен съд-Бургас, за това че в случая е налице довършен опит за убийство по смисъла на чл.115 НК. Константна е съдебната практика през годините за това, че когато деецът е направил всичко обективно необходимо за да причини противоправния резултат, но поради причина, която стои извън него, тази причина в случая е своевременно оказаната високо квалифицирана медицинска помощ на пострадалия, то опитът е довършен. Ето защо и ненастъпването на смъртта на пострадалия не може да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. Последното пряко корелира с индивидуализирания вид на наказанието лишаване от свобода. Ето защо и поддържам протеста на Окръжна прокуратура-Бургас за това, че определеното наказание в условието на чл. 55 НК е явно несправедливо.

Относно вида и размера на наложеното наказание, намирам същото за необосновано снизходително, доколкото по делото не се откриват обстоятелствата, предвидени в текста на чл. 55 от НК.

Не може да се сподели извода на Окръжния съд на л. 13 от мотивите по делото за това, че т.к. престъплението е останало във фазата на опита, това е смекчаващо отговорността обстоятелство. Както казах по-горе, при довършен опит за убийство ненастъпването на целения от извършителя общественоопасен резултат – в случая смъртта на пострадалия, е извън действията на подсъдимия, като спасяването на живота на пострадалия се дължи изцяло на медицинския екип. Ето защо, макар и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, наказанието следва да бъде индивидуализирано към долната граница на предвидения в закона размер, но 5 без приложението на чл. 55 НК, като считам, че по-голяма снизходителност, респективно прилагане на тази разпоредба от общата част от НК, не могат да изпълнят целите и на генералната и на частна превенция.

Мотивирана от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната присъда в останалата й част, както и мярката за неотклонение на подсъдимия, съобразявайки и разноските пред настоящата инстанция – да се поставят в тежест на подсъдимия.

Моля за Вашето решение в горната насока.

АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба на частния обвинител като негов повереник. Изцяло се солидаризирам с казаното от прокурора.

Намирам въззивните жалби на защитата за неоснователни. Присъдата е обоснована и законосъобразна. Мотивите на първоинстанционния съд са изключително подробни, дават отговор на всички доводи на защитата в съдебно заседание пред Бургаския окръжен съд.

Ще се спра само на санкционната част от присъдата, с която не сме съгласни, т. к. прокурорът изчерпи всички съображения относно обективната и субективна страна на довършения опит за убийство. Това е типичен довършен опит за убийство, без всякакъв спор, фактическата обстановка детайлно е изяснена, включително и с камери на местопрестъплението. Годно средство е оръжието – боен нож, автоматичен, така че спор по отношение квалификацията на деянието за телесна повреда при 6 удара, при които 2 безусловно смъртоносни и то в гърба на жертвата, смятам че е излишно да спорим.

Няма никакви доказателства за деяние осъществено при условията на чл. 118 и 119 НК. Психиатричната експертиза като медицински критерий е напълно обоснована, поведението на подсъдимия не е хаотично, то е подредено, последователно и от субективна страна умисълът е пряк за извършване на убийство.

Мотивът също е изяснен – лични отношения с дамата – свидетелката К. и разпра между двамата мъже.

Обръщам внимание на съда, подсъдимият предварително се е въоръжил, той се е подготвил за извършване на деянието. Това е важен факт и 6 е намерил израз и в константната практика на ВКС. Трудно може да се пледира неизбежна отбрана, когато подсъдимият предварително се е въоръжил и е отишъл на среща със свидетелката, която е обект на ревност между двамата мъже и е знаел, че там неминуемо ще се озове и неговият съперник.

Мотивите са много подробни и аз изцяло ги споделям, но, защо считам наложеното наказание за проява на снизхождение от страна на контролирания съд. Първо, не съм съгласен с тезата на съда, че бързото оздравяване, съдът отчете обстоятелството – л. 13 – „здравословното състояние на пострадалия относително бързо се е възстановило и в бъдеще не се очакват негативни последици от причинените му телесни увреждания“. Това е едно предположение, което няма как да споделим предвид тежките наранявания на белия дроб. Не се знае какво ще е развитието по-нататък на този негативен процес. Освен това, съдът не е отчел травмата - стреса от това нападение.