Решение № 641 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Д.а Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000501937 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260763/01.03.2022г. постановено по гр.д. № 7848/2019г. по описа на СГС, ГО, 14 състав, е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, като е признато за установено по отношение на БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА -Българска патриаршия, представлявана от негово светейшество Н./гражданско име С. Н. Д./ патриарх Български и митрополит Софийски-председател на Светия Синод на БПЦ-БП, че „СОФЕКС КОНСУЛТ” АД не е собственик на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.***, район „***“, ул.„***“ № *, целият с площ от 5576 кв.м. съставляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Община Столична, област София, одобрени със заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК - София имот с идентификатор № ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: 238, квартал 86, парцел II, при съседи: № ***. № ***, № ***, № ***, №

***, № ***.

Със същото решение на основание чл.78 ал.1 ГПК, „Софекс - Консулт” АД гр.София е осъден да заплати на Българска православна църква -Българска патриаршия сума в размер на 14208,43лв., разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника.

1

Жалбоподателят-ответник „Софекс - Консулт” АД гр.София оспорва решението изцяло.

Посочва, че не е налице правен интерес за депозиране на отрицателен установителен иск, тъй като ищецът не притежава самостоятелно право върху процесният недвижим имот, което се оспорва от ответника, защото не е правоприемник на юридическото лице, чиито права претендира да упражнява, а освен това процесният имот не е идентичен с този, посочен от ищеца. Неправилно и необосновано, в противоречие на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице правоприемство между ищецът и Съюзът на свещеническите братства в България. Съюзът на свещеническите братства, видно от справка от публично достъпните източници, приложени към писмените бележки е основан през 1903г. Организацията е била самостоятелен правен субект - юридическо лице, отделно от Българската православна църква, със свои органи, устав и имущество. При преценка за нейното прекратяване и правоприемство съдът не е изложил мотиви и не се е съобразил с нормативната база уреждаща този въпрос, а правният режим на това юридическо лице към 1955г., се урежда от ЗЛС /обн. в ДВ бр.182/09.08.1949г., в сила от 10.09.1949г./ Затова твърди, че липсва правоприемство било то пълно или частно между БСС и ищеца т.е. липсва правен интерес от депозиране на установителен иск.

Отделно от горното твърдят, че ищецът не притежава в патримоннума си право на собственост върху процесният недвижим имот, като недопустимо и неоснователно оспорва безспорното право на собственост на ответника, без да доказа идентичността на процесният имот с имотът описан в нот. акт № 194, том VI, нотариално дело № 2599/1925г. на нотариус при СОС. Тези два имота изобщо не са идентични по местоположение, граници, площ и собственици. Местонахождението и границите на продаденият имот описани в н.а. са следните: местността „Гробищата“, княжевското землище, при съседи „Гробищата Виднярски“, подполковник К., В. А., С. К. и Владайската река.” По делото не се установява и не се доказва къде се намират гробищата „Виднярски“. В протокола от о.с.з. проведено на 26.04.2021г. по делото, вещото лице заявява, че : „Виднярските гробища „ не са обозначени на никоя карта или план,, - стр. 5 , абзац- първи. Двата имота се намират в различни землища, в различни местности, имат различни, абсолютно несъвпадащи граници и няма как съобразно доказателствата и правилата на логиката да са идентични. Идентичност означава съвпадение на общите и частни признаци на имотите до степен, която да изключва всякакво съмнение. Такова съвпадение не е доказано и не е налично при двата сравнявани имота т.е., ищецът освен, че не правоприемник на Съюзът на свещеническите братства в България, не притежава и защитимо субективно право по отношение на имота на ответника, което да му дава основание за наличието на правен интерес от депозиране на отрицателен установителен иск.

Посочва още, че ако към 1925г. ищецът, въпреки липсата на правоприемство, е придобил имота описан в н.а. № 194, том VI, дело № 2599/30.11.1925г. от I Нотариус при СОС, представляващ “Нива” и местонахождението му е в Княжевско землище, местността “Гробищата” - /настоящ кв. Княжево/ е следвало имотът да се възстанови по реда и условията посочени в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, тъй като попада в границите 2 на урбанизираната територия /чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ/ и то в преклузивния срок по чл.11 ЗСПЗЗ и след решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване, а такова няма издадено. Фактът на погрешното, неоснователно вписване в кадастралната карта на данните на ищеца, като собственик на собственият на ответника имот, не поражда право на собственост. Още повече, че нанасянето на имота на кадастралната карта е станало през 2006г., при създаването и попълването на кадастралната карта на гр.София, кв.„***. На следващо място - при извършена справка в Общинска администрация - Дирекция “Териториално планиране”, отдел Геодезически и кадастрални дейности” на Столична община, безспорно се установява, че по Разписен лист /архивен/ на кв. ’’***” от 1977г., за имот 238 и заверено копие от кад. лист № 469 за имот 238 от кадастралния план от 1977 г., като собственик на имот № 238, който е идентичен с имот с идентификатор № *** е записан В. К. - наследодател на В. Т. К., която от своя страна е наследодател на Г. В. К. - длъжник по цитираното по-горе изпълнително дело, по което дружеството-жалбоподател е закупило от ЧСИ М. П. имот с идентификатор №№ ***. т.е. за процесния имот не е записван като собственик Св. Синод на БПЦ Българска патриаршия, ЕИК 121294143. Намира за надлежно оспорени представените договори за наем, приети от съда, въпреки настъпилата преклузия. В резултат на проведеното производство по оспорване е доказана неистинността на тези договори в частта им досежно автентичността на подписа, положен от лицето, сочено за наемател. Неверен е направеният от съда извод в обратен смисъл и трактовката му на заключението на извършената графическа експертиза. Посочва, че представените по делото от ищеца :

Договор за наем от 29.03.1973г.; Договор за наем от 24.01.1961г.; Договор за наем от 17.03.1964г.; Договор за наем от 20.02.1976г. и Договор за наем от 01.01.1982г., не следва да бъдат ценени и обсъждани като доказателства. Представеният като доказателство от ищеца Протокол № 7/25.02.1964г., не следва да бъде ценен и обсъждан, тъй като е представен след изтичане на преклузивен процесуален срок.

Независимо от горното противопоставя на ищеца възражение за изтекла в негова полза придобивна давност повече от 43 години, считано от 1977г. до настоящия момент, като присъединява своето владение към това на своите праводатели, в лицето на сем.К..

Претендира разноски.

Въззиваемата страна БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА

ПАТРИАРШИЯ, представлявана от НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО Н. /С./ Н. Д. ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТИЯ СИНОД на БПЦ- БП, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че ответникът се легитимира с титул за собственост на процесния имот - постановление за възлагане на недвижим имот от 29.07.2016г. на ЧСИ М. П., в което е посочено, че процесният имот с идентификатор № 68134 4339-238 по КККР на гр. София е бил собственост на длъжника Г. В. К., в качеството му на наследник на В. Т. К., което се установява от н.а. за дарение на недвижим имот № 161, том IV, издаден по нотариално дело № 688/1967г. Видно от заключението на СТЕ се установява не само идентичността на 3 процесния имот с имота, описан в документите за собственост на БПЦ- БП, но и липсата на каквато и да било идентичност между имота, притежаван от наследодателите на длъжника Г. В. К. по изп.дело №1171/2015г. и имота с идентификатор № ***, на който е осъществена публична продан с постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 128069/29.07.2016г. на ЧСИ М. П.. Изтъква факта, че вещото лице графично е показало разположението на двата имота на приложение № 1 към основното заключение, като е очевидна ЛИПСАТА НА КАКВАТО И ДА БИЛО ИДЕНТИЧНОСТ МЕЖДУ ТЕЗИ

ИМОТИ. Важен е акцентът, който прави вещото лице върху една от реалните граници на имота на Църквата- Владайска река. То подробно обяснява, че на почти всички планове и карти са показани хоризонтали, които сочат денивелация на терена откъм Владайска река доказателство за това, че реката се е разливала докъдето е позволявала конфигурацията на терена и поради тази причина реката е описаната като граница на имота през 1925г. в н.а. на Съюза на свещеническите братства. В един от договорите за наем - този от 1961г., имотът, който Църквата предоставя под наем, и който е бил уточнен след реално измерване, е даже около 13 дка. Това е така, тъй като към този момент не са били заети отчуждените от имота терени, а най-вероятно ЦЪРКВАТА е владяла и общинските места около него. От друга страна, имотът, описан по н.а. № 161/1967г. не се намира въобще в близост до ВЛАДАЙСКА РЕКА. Вещото лице акцентира и върху друга граница, описана по н.а. от 1925г. - т.нар.„Виднярски гробища". С приложение №2 към второто допълнително заключение вещото лице установява липсата на каквато и да било връзка между тези гробища и така наречените „Княжевски гробища"- важен факт, свързан и с дадените показания от свидетели на ответника. Вещото лице проследява движението на процесния имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София по всички действали и действащи планове и карти, и неговите констатации не оставят никакво съмнение, че имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София е част от този имот от 9.5 дка, който е описан в н.а. от 1925г. Изтъква факта, че собствеността върху земеделски имоти на БПЦБП както по реда на ЗСПЗЗ, така и по реда на §5 ал.1 и 2 от ПЗР на ЗС се възстановяват по силата на закона, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ПРОВЕЖДАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОЦЕДУРА. По делото са приложени три договора за наем- от 1961г., от 1976г. и от 1982г. С договора за наем от 1961г. на В. Т. К., живущ в гр.***, ул.„***" № **, са предоставени под наем общо 13 дка, които да използва за разсадник на декоративни храсти.

В този договор изрично е посочено в т.3 б "б", че мястото е било оградено- факт, който твърди и един от свидетелите на ищеца- епископ Г., който казва, че е чувал, че имотът е бил ограден от Църквата. С договора за наем от 1976г. Светият Синод отдава под наем на наемателя В. К., който живее в ж.к."***" бл.***, а не в наетия имот, 3.250 дка от собствения си имот в кв."***" местност „***", кв.86 за производство на декоративен растителен материал и зеленчуци, като границите на отдадения терен са: ул. „Рачка", уличка и наемателите Д. К. и Н. П. С.. С договор за наем от 1982г. Светият Синод отдава под наем 1 дка от собствения си имот на В. К., който живее в жк."***" бл.***, а не в наетия имот, като изрично е посочено, че наетия от него декар ще се използва за производство на декоративен дървесно- храстов материал. В този договор е посочено още, че имотът се намира в кв.„***", 4 местността „***", кв.86, като предоставения под наем декар граничи с ул.„Ливада" и наематели: Д. К., П. Х. и Х. Т. Х.. Посочва, че във всички договори е посочено място на живеене на наемателя В. К., противно на показанията на свидетелите на ответника, че той и семейството му живеели в процесния имот. Процесният имот е бил използван от него и други наематели, вкл. и баща му за разсадник, и както се установява, в него е имало фургон, който е бил необходим за извършване на стопанската им дейност в имота, а не за постоянно пребиваване в него.