Решение № 2439 от 20.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2439 гр. С, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110148025 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № ..., с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Б“ бл...., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13168/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 724.01 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен №.., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 14.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г. в размер на 163.57 лв.

Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а именно мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 10.09.2021 г. в размер на 0.07 лв. за платени със закъснение главници.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

1

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът твърди, че не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, доколкото съобразно заявление от 20.06.2019 г., партидата е била открита на името на Е Н. Ответникът оспорва да е обвързан от представените от ищеца общи условия, тъй като същите не са публикувани в един централен и един местен ежедневник, съобразно изискването на Закона за енергетиката.

Освен това ответникът се позовава на получено електронно писмо от ищеца от 21.10.2021 г., в което е посочен по-нисък размер на задълженията от претендираните в настоящето производствто. Според ответника той не дължи по-голямата сума, тъй като е вече платена.

Ответникът оспорва и претенцията за лихва върху забавено плащане на услугата дялово разпределение, тъй като според него не е предвиден срок за това, а липсва и покана от ищеца.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа исковете. Ответникът не се явява и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 13168/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 724.01 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 14.03.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забавеното й плащане за периода от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г. в размер на 163.58 лв., мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 10.09.2021 г. върху платени със закъснение главници за услугата дялово разпределение, дължими за периода от м.02.2021 г. до м.04.2021 г. С възражение от 04.08.2022 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.

Видно от нотариален акт №.., том ІІІ, рег.№.., нот.дело №../2016 г., съставен от нотариус Х В, рег.№... от РНК, ответникът, заедно с И М М, са придобили процесния имот 2 на 27.05.2016 г. от Е А Н, чрез покупко-продажба. На 20.06.2019 г., Е Н е подала заявление до ищцовото дружество за закриване на откритата на нейно име партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Като основание посочено продажба на имота. На 26.06.2019 г. И М М е подал до ищеца заявление-декларация за разкриване на партида на негово име за доставка на топлинна енергия в имота.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 05.07.2002 г. е проведено ОС на етажната собственост, в която се намира процесното жилище, на което е взето решение дялово разпределение да се осъществява от „Б Б“ ООД. Въз основа на същото, на 15.08.2022 г. е сключен договор с ФДР. Представени са доказателства за наличие на договорни правоотношение и между ищеца и ФДР – договор №.../09.06.2020 г.

Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите показатели са отчетени при изготвяне на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период има данни за извършени плащания.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“ ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.

Посочено е, че в имота има монтирано пет отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители, като в талона за отчет за исковия период е отразено, че разпределителите са свалени от майстор. С оглед на това, топлинната енергия е разпределяна по реда на чл.70, ал.2 и ал.4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от цитираната наредба, т.е. разпределяна е по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. По този начин е определен и разхода за подгряване на битото-гореща вода, тъй като монтираният в имота топломер не е пломбиран.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в 3 абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 1448.01 лв. /отразеното в заключението по задача № 4/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от нотариален акт №.., том ІІІ, рег.№.., нот.дело №../2016 г., съставен от нотариус Х В, рег.№... от РНК, ответникът, заедно с И М М, са придобили процесния имот на 27.05.2016 г. от Е А Н, чрез покупко-продажба.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В същото време обаче в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.

Действително, до 20.06.2019 г., титуляр на партидата за доставка на топлинна енергия в процесния имот е била Е Н /предходния собственик/, а от 26.06.2019 г. тя е на името на И М М /лицето, с което ответникът е придобил имота на 27.05.2016 г./, въз основа на подадено от него заявление-декларация.

Тук обаче следва да се има предвид, че съобразно приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение, отклонението от общото правило на чл.153, ал.1 ЗЕ, касае трето лице, което ползва топлоснабдения имот за собствени битови нужди и със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, сключи договор за продажба на топлинна енергия за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по 4 смисъла на т.2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В случая макар, партидата на процесното жилище да е била до 20.06.2019 г. на името на Е Н, няма данни собствениците Т. Н. и Иван Михайлов, да са дали съгласие за това, нито пък Неделчева да е продължила да ползва имота на облигационно или вещно основание.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че след продажбата на имота на 27.05.2016 г. правоотношението между ищцовото дружество и Е Н е прекратено, като е възникнало ново такова с Т. Н. и Иван Михайлов. До 26.06.2019 г., когато с подаденото заявление-декларация от Иван Михайлов, е разкрита партида на негово име и този документ може да се приеме като конклудентно действие по сключване на договор /в този смисъл мотивите на ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС/, задължени лица за доставената в имота топлинна енергия са и двамата съсобственици, съобразно квотите им в собствеността от по ½ ид.ч. /по арг. от чл.30, ал.2 от ЗС/.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.