Решение № 465 от 01.08.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Враца, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20221420103485 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. Х. И., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. **, ет. **, ап. ***, против З. С.

И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „****“ №**, вх.**, ет. ***, ап. *** и Ф. Х. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. **, ул. „****“ №**, вх. **, ет. **, ап. **.

В исковата молба се твърди, че ищцата и съпругът й Ф.Ц. И. придобили чрез покупко-продажба през 1974 г., по време на брака си, сключен на **.**.*** г., недвижим имот в гр. ***, ул. „***“ № ** вх.**, ап. **, построен върху държавна земя, представлявала парцел IV по плана на гр. Враца, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с обща квадратура от 71,44 кв.м, заедно със зимнично помещение и с 1,92 % ид.ч. от общите части на сградата. Сочи се, че през 1982 г. прехвърлили семейния си апартамент чрез покупко-продажба на сина си Х. Ф.И. срещу задължението от негова страна да ги гледа и издържа – с осигуряване на храна, облекло, даване на подслон, лекуване и задоволяване на други човешки нужди, докато са живи, а след тяхната смърт да ги погребе по възприетите обичаи. Продажбата била осъществена преди сключването на граждански брак между сина им Х. И.и първата ответница З. И.. Поддържа се, че докато бил жив сина им Х.И., той полагал ежедневно необходимите грижи за ищцата и съпруга й, с който живеели в процесния апартамент, спазвайки задължението си по сключената между тях сделка от 1982 г. Сочи се, че ищцата и до момента живее в този апартамент. Твърди се, че до смъртта на съпруга й Ф.И. през 2003 г. Х. се грижел както за баща си, така и за ищцата, всеки ден се обаждал по два пъти или идвал да се видят, обгрижвал ги с всичко необходимо.Тези грижи продължили от негова страна и само към ищцата до смъртта му на 01.06.2021 г. Х.И. оставил наследници по закон – преживялата му съпруга З. И. и дъщеря му Ф. И., която била пълнолетна. Поддържа се, че след смъртта му З. И. не полагала никакви грижи за ищцата.

Същата живеела в гр. Враца, но нито се обаждала, нито идвала да вижда ищцата, нито я обгрижвала и не изпълнявала като наследник на Х.И. поетите от него задължения по 1 сключения договор за гледане и издръжка. Твърди се, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане от 1982 г. от ответниците като наследници на Х.И., в количествен и качествен аспект, което представлява основание за неговото разваляне. Посочва се, че ищцата има нужда от ежедневни грижи, защото е на 81 г. и е с множество заболявания: на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/, исхемична болест на сърцето, артрозна болест. Изтъква се, че същата не може да се движи добре поради болки в краката, пие лекарства и се нуждае от постоянни и всекидневни грижи, каквито не получава и от двамата ответници. Сочи се, че втората ответница Ф. И. е студентка в чужбина, не се обажда на ищцата и не се интересува от нея. Твърди се, че нито една от ответниците не предлага и трансформиране на задължението за гледане в парично, т.е. да заплаща паричната равностойност на дължимите поети от наследодателя им грижи.

Поддържа се, че с оглед съдебната практика издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам.

Предвид тези съображения се иска от съда да развали договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 69, т. II, дело № 514/82 г. от 13.09.1982 г. за наследената от ищцата идеална част от процесния апартамент от нейния съпруг, която е 1/6 ид. ч., както и за собствената й идеална част от процесния апартамент, която е 1/2 ид. ч. или общо за 4/6 ид. части.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който на първо място се навеждат доводи за недопустимост на предявения иск. Поддържа се, че по време на сключване на алеаторния договор за издръжка и гледане първата от ответниците не е била в брак с длъжника по него Х.И., като видно от съдържанието на договора в него не е уговорено, че задължението за гледане и издръжка преминава върху неговите наследници. Твърди се, че алеаторният договор е бил сключен с оглед личността на длъжника Х.И., като с неговата смърт договорът е прекратен. С оглед на това се сочи, че ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят по предявения срещу тях иск.

На следващо място се излагат съображения за неоснователност на предявения иск.

Поддържа се изложеното във връзка с допустимостта на предявения иск и във връзка с неговата основателност. Сочи се, че видно и от самата искова молба наследодателят на ответниците е изпълнявал поетите по алеаторния договор задължения в продължение на повече от 38 години, като след смъртта му З. И. продължила да полага грижи за ищцата в продължение на няколко месеца, след което ищцата категорично отказала да приема каквито и да било грижи от нейна страна, заявявайки, че не желае да ги вижда. Междувременно З. И. се разболяла, което се отразило на възможността й да изпълнява задълженията по договора.

Твърди се, че влошеното й състояние и нуждата от парични средства както за лечение, така и за издръжката на Ф. И., рефлектирало върху възможността й да предприеме необходимите действия във връзка с отказа на ищцата да приеме грижите от нейна страна. Посочва се, че Ф. И. е студентка в Дания, поради което фактически е била в невъзможност да полага грижи за ищцата или да трансформира задължението си в парично такова. Изтъква се и че с оглед продължителния период, през който наследодателят на ответниците е изпълнявал задължението си по договора, периодът на твърдяното неизпълнение е незначителен.

Не се оспорват от ответниците: изложеното за наличието на сключен алеаторен договор; изложеното за изпълнение на алеаторния договор от страна на наследодателя им от неговото сключване до неговата смърт; обстоятелството, че ответницата Ф. И. е студентка в чужбина. Оспорват се твърденията, че след смъртта на Х. И. от страна на ответниците не е имало изпълнение по договора.

Възразява се и относно правата, при които следва да стане развалянето на алеаторния 2 договор, като се посочва, че това трябва да стане при права 2/6 ид. ч. за ищцата, 2/6 ид. ч. общо за ответниците или по 1/6 ид. ч. за всяка от тях. Изтъква се, че по отношение на другия наследник на общия наследодател – Ц. И., договорът не следва да се разваля, тъй като от него не е предявен иск. Прави се възражение и относно твърдението в исковата молба, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност. Посочва се, че ако имотът е СИО, то би следвало в процесния нотариален акт като прехвърлител да участва и самата ищца, но тя не е подписала нотариалния акт като прехвърлител.

Твърди се, че ищцата е имала процесуалната възможност да поиска от ответниците чрез отправена покана продължаване на изпълнението на задълженията по договора, но не се е възползвала от нея. В отговора е заявено и че ответниците предлагат изпълнение по договора, което да продължи за в бъдеще.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срок са предявени насрещни искове от З. С. И. и Ф. Х. И. против Р. Х. И. при условията на евентуалност спрямо уважаването на главния иск.

Изложени са съображения от ищците по насрещните искове, че развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие, поради което ответницата по тях, при уважаването на главния иск, им дължи като наследници на Х. И. стойността на изразходваните от него средства в изпълнение на задълженията му по алеаторния договор.

Поддържа се, че се претендира паричният еквивалент на престираните от Х. И.грижи по отношение на Р. И., в пълния им обем, изразяващи се в: ежемесечно закупуване на необходимите за ищцата хранителни продукти и зареждането на хладилника й със същите всяка седмица; осигуряването на необходимите брашно, олио, захар, оцет и др. необходими готварски продукти; ежемесечно закупуване на необходимите на ищцата лекарства с оглед възрастта й и нейното здравословно състояние; осигуряването на необходимия транспорт до болничните заведения в гр. В.; редовно поддържане на апартамента, в който и понастоящем живее Р. И. с всичко необходимо, както и редовното извършване на необходимите ремонтни дейности в кухнята /ВиК инсталации, чешми и пр./, в банята, тоалетната, както и редовната подмяна на ел. крушки, брави и пр.; ежеседмично зареждане на ползваната от нея газова бутилка; заплащането от негова страна в целия исков период на данъчните задължения за апартамента, както и заплащането на необходимите разноски за поддържането на входа в ЕС, в това число и комунално-битови такива; редовното возене на Р. И. до гр. М. и с. Старо село, където тя притежава имоти; възстановяване на похарчените от Р. И. суми за таксиметрови услуги; редовно ежеседмично возене на Р. И. до магазин „Кауфланд“ за закупуване на необходимите й продукти. Твърди се, че горепосочените разходи се оценяват на по 150,00 лв. месечно, при което стойността на грижите и разходите за целия исков период е оценена на 9 000,00 лв.

Иска се от съда да осъди ответницата по насрещния иск да заплати на ищците по него сумата от по 4 500,00 лв., представляваща наследствената им 1/2 част от стойността на престираните грижи и издръжка по отношение на Р. Х. И. от наследодателя им Х. Ф. И. за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 16.01.2023 г., до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на предявените насрещни искове, в който се излагат съображения за тяхната неоснователност. Посочва се, че З. И. е била дълго време във влошени отношения със съпруга си Х. И.и са били пред развод, както и че тя след брака й през 2000 г. не е полагала грижи за Р. И. заедно със съпруга си, за да претендира наследствената си част за себе си и за дъщеря си при осребряване положени грижи от нейния наследодател в посочения от нея исков период. Поддържа се, че Р. И. се е грижела сама за себе си и дори се е грижела и за сина си Х. приживе, когато след сключване на брака си със З. И. през 2021 г. е имал период като безработен, и когато майка му го е подпомагала 3 по всякакъв начин, дори и с парични средства. Сочи се, че Х. не е имал собствен лек автомобил, като лек автомобил имал другият син на З. И. – Ц., и тримата ходели до магазин „Кауфланд“ за покупки с него, като ответницата плащала всичко и докарвали покупките в дома й. Изтъква се, че каквито и лекарства да й е купувал Х., тя му е заплащала всичко.

Посочва се, че с колата на Ц.и с Х. са ходели до болницата при нужда, но тя заплащала бензина на Ц. на ръка. Твърди се, че зареждането на хладилника на ответницата винаги е ставало с нейни пари, като дори Х. да е внасял продукти, тя му ги е заплащала, като никога Х. не й е възстановявал разходи за таксиметрови услуги. Изтъква се, че ако алеаторният договор е сключен, „intuitu personaе“, това е следвало да бъде изрично вписано в него, а такава клауза липсва, поради което след смъртта на Х. И.задължението за издръжка и гледане е преминало върху неговите наследници, които наследяват собственост и вещни права, и няма данни да са направили отказ от наследството.

С молба с вх. № 6975/08.06.2023 г. ответницата Ф. Х. И. заявява, че оттегля пълномощното в полза на майка си З. И. по отношение на представителната й власт да предявява искове пред съд, както и по отношение на представителната й власт да я представлява в качеството й на ответник по заведеното гр. д. № 3485/2022 г. С депозирано от същата дата становище ответницата посочва, че е разбрала, че е замесена в делото през март 2023 г. от братовчедка си, че поддържа добри отношения и комуникира както с майка си, така и с баба си и че е против принципите й да решава конфликт с роднините си пред съд.