Решение № 295 от 16.12.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Девня, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. С. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100529 по описа за 2024 година

Предявена е от „Е.” АД, ЕИК ***, искова молба против Р. Р. И., ЕГН ***, с правно основание чл.422 ГПК

Ищецът твърди, че Р. Р. И. му дължи сумата от 295,38 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за фактури, издадени в периода от 20.04.2023 г. до 16.05.2023 г., за обект с абонатен №2104108018, находящ се в ***, обл. Варна, кл.

№1100382773, както и сумата в размер на 27,22 лв., представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от съответните падежи на всяка фактура до 09.02.2024г.

Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на горните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 158/2024 г.

Претендира сторените в производството разноски както и юрисконсултско възнаграждение.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Р. Р. И. не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковата претенция, а съответно и обстоятелствата, на които същата се основава, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, 1 с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

По ч.гр. дело № 158/2024г. по описа на Девненски районен съд със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено на длъжника Р. Р. И.

ЕГН **********, с адрес: ***, общ. Вълчи дол, ДА ЗАПЛАТИ, в полза на кредитора “Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 295,38 лв., представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 20.04.2023г. до 16.05.2023 г., за обект с абонатен номер и адрес: абонатен № 2104108018, ***, обл. Варна, с клиентски № 1100382773, сумата 27,22 лв, представляваща мораторна лихва, като периода, за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури, е периода от падежа на същата до 09.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, сумата 25 лв., представляваща държавна такса, както и сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение .

По делото са представени следните писмени доказателства : заверено “ВО” копие на извлечение по сметка на Р. Р. И., кл. №11002382773 от 09.02.2024 г., заверени “ВО” копия на фактури №№ 0335297989/20.04.2023г. и № 0336413859/16.05.2023, копие на извлечение от фактури и плащания за период 12.06.2021г. – 16.04.2024г. за клиентски № 11002382773 , заверено “ВО” копие на справка за потреблението през последните12/24/36м. от 07.05.2024 г. за периода от 21.05.2021г. до 07.04.2024 г. за кл. №11002382773, заверени “ВО” копие на справка №214201/14.02.2024 г. на Агенция по вписвания за периода от 01.01.1993 г. до 14.02.2024 г. за лицето Р. Р. И., заверено “ВО” копие на ОУ на “Е.” АД, заверено “ВО” копие от Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, заверено “ВО” копия на страници от вестник Черноморие от м.11.2007г, заверени “ВО” копие на стр. 4 от вестник Черно море от 15.02.2017г. , заверени “ВО” копие на стр. 33 от вестник Труд от 15.02.2017г. , материалите по ч.гр.д №158/2024 г. на РС Девня, копие на констативен протокол №6186751/29.11.2021 г., копие на констативен протокол №6134678/21.02.2022 г., копие на протокол № 3003021/05.02.2021 г. от последваща периодична проверка на електромер, копие на справка за потреблението през последните 12/24/36м за клиентски №1100382773 за период 08.11.2021г. – 07.11.2024г, копие на заявление №5731794/22.04.2021 г. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на ЕРП Север.

От писменото заключение по съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Я. Л., се установява, че общото задължение по фактури, издадени за периода 20.04.2023г - 16.05.2023г. за консумирана ел. енергия за обект на потребление с абонатен номер и адрес: абонатен № 2104108018, ***, обл. Варна, с клиентски № 1100382773, е в размер на 295,38 лв., по същите фактури няма отразени плащания, общо изчислена 2 мораторната лихва върху фактурите от датата на падежа на съотв. фактура до 09.02.2024г. е в размер на 27,22 лв.

От писменото заключение по съдебно – техническата експертиза на вещото лице К. М. се установява, че процесният период, за който отчетената от СТИ с фабр.

№1114021564356781 електроенергия не е заплатена е от дата 08.03.2023г. до дата 07.05.2023г., т.е два месеца. Съгласно приложената към делото справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за абонат с кл. №1100382773, т.е ответника по делото, за тези два месеца имаме редовен отчет на процесния СТИ. Предвид факта, че за втория меесец от дата 08.04.2023г. до 07.05.2023г. е налице отчет от само 201 kwh/, а след тази дата имаме показания само нули, то очевидно СТИ не е отчитал целия месец, като устно в о.с.з. вещото лице излага, че причините може да се или отсъствието на собственика или той да е починал.

Количествата електроенергия за месец Март от 08.03.2023г. до 08.04.2023г. в размер на 1104 kwh и за месец Април от 08.04.2023г. до 07.05.2023г. в размер на 201 kwh са напълно доставими количества ел. енергия. Огчетите от предните месеци са от 1200 kwh до 1400 kwh. Следователно тези количества елктроенергия са доставими и потребими. Начислените количества ел. енергия за м. Март 2023г. и м. Април 2023г. са на база редовно снети отчети от процесния СТИ. Количествата за всеки месец са напълно доставими, а и сравнението с последните отчети е реално и нормално потребление. СТИ е от одобрен тип. Вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ. Метрологичната му проверка е от 2017г. видно от КП №6186751 от 29.11.2021г. следователно процесният СТИ с фаб. №1114021564356781 електромер тип МЕ162 към дата 29.11.2021г. е монтиран и следва към периода Март – Април 2023г. да е метрологично годен. Метрологичният срок на годност на този тип електромери и шест години – от 2017г. Процесният СТИ с фаб. №1114021564356781, който е произведен през 2015г., е преминал повторна метрологична проверка на дата 05.02.2021г., за да може да се монтира отново – на дата 29.11.2021г. на процесния обект.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Исковете са предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в предвидения от закона срок, поради което се явяват допустими.

Съдът приема, че отношенията между страните се регламентират от Общите условия относно договорите за продажба на електрическа енергия на Е. АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, като същите влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия потребител на ел.енергия е физическо лице–собственик или ползвател на имот, присъединен към ел.разпределителната мрежа на Е. АД, което ползва ел. енергия и е снабдявано и закупува същата от Е. АД. Установява се по делото от представена справка от Агенция по вписванията, че захранвания обект в ***, общ. Вълчи дол, е в собственост на ответника от 15.06.2016г.. Съгласно приложената справка за потреблението са налице конкретни данни за консумирана ел.енергия от горния клиентски номер за процесния период. Няма доказателства по делото този номер да е ползван от други лица за 3 процесния период извън ответника или да е прекратено електроснабдяването към този потребител, при условията на чл.22 от Общите условия. Съгласно чл.23 ал.2 от ОУ ако потребителят има намерение да прекрати отношенията си за продажба, но не е уведомил ищеца по надлежния ред в Общите условия, той продължава да изпълнява задълженията си на потребител до изпълнение на изискванията по ал.1. Следователно ответникът не е преставал да бъде потребител по смисъла на Общите условия за процесния период и дължи заплащане на сумите по процесните фактури за ел.енергия. Видно от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно–техническа експертиза отчетените количества ел.енергия са технически доставими, могат да бъдат отчетени от процесния СТИ и потребени от битов абонат.

Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът счита, че искът за главница е основателен и следва да се уважи до претендирания размер от 295,38 лева. С оглед уважаване на главния иск основателен се явява и иска за заплащане на обещетение за забава върху главниците по фактурите от падежа на всяка една фактура до датата 09.02.2024г. общо в размер на 27,22 лв.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК в размер на 775 лв. за исковото производство и в размер на 75 лв. за заповедното производство. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП.

Съгласно изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Р. И., ЕГН **********, **********, дължи на Е. АД, ЕИК ***, ***, сумата от 295,38 лева / двеста деветдесет и пет лева и 38 стотинки /, представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 20.04.2023г. – 16.05.2023г. за обект на потребление в **********, с аб. №2104108018 и с клиентски №1100382773, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 19.02.2024г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №158/2024г. на РС Девня.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Р. И., ЕГН **********, **********, дължи на Е. АД, ЕИК ***, ***, сумата от 27,22 лева / двадесет и седем лева и 22 стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 295,38 лева, представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 20.04.2023г. – 16.05.2023г. за обект на потребление в **********, с аб. №2104108018 и с клиентски №1100382773, за периода от падежа на съответната фактура до 09.02.2024г., за която сума е 4 издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №158/2024г. на РС Девня.

ОСЪЖДА Р. Р. И., ЕГН **********, **********, да заплати на ЕНЕРГО -ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК ***, ***, сумата от 775 лева / седемстотин седемдесет и пет лева/ разноски по исковото производство и сумата от 75 лева / седемдесет и пет лева / разноски по заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

5