Решение № 4296 от 10.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4296 гр. Пловдив, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330113544 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. М. И. ЕГН **********, чрез пълномощник, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 от ЗС против Г. Б. С., с който се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от общо 11559.60 лева, представляващи обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на припадащите й се идеални части от съсобствените на страните недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор **** по ***** на гр. П., с адрес гр. П., ул. **** № **, сграда с идентификатор ********* по ***** на гр.

П., с адрес гр. П., ул. **** № *****, сграда с идентификатор **** по ** и *** на гр. П., с адрес гр. П., ул. **** № **, за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при равни квоти на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. П., сграда с идентификатор ********* по КККР на гр. П., ползвана за ветеринарна клиника, сграда с идентификатор **** по КК и КР на гр. П., ползвана за ветеринарна аптека, всички с административен адрес гр. П., ул. **** № ***. Имотите били придобити по време на брака, сключен между страните. След прекратяване на брака им, считано от ******* год., процесните имоти са останали в обикновена съсобственост между страните при равни квоти. Твърди се, че от 2007 год. до настоящия момент имотите се ползват единствено от ответника не само в лично качество, но и като **************** - ЕТ „ДЖИ БИ ЕС – Г. С.“ и като *********** на „ДЖИ 1

БИ ЕС - С.“ ЕООД. Ищцата искала да ползва своята идеална част от имота, като за целта отправила нотариална покана до ответника прз 2021 год., с която го поканила да се яви в нотариалната кантора на **************, за да й предостави ключове от описаните имоти, а в противен случай да й заплати обезщетение за ползата, от която била лишена от това, че единствено ответника упражнява фактическа власт върху вещта и въпрепятства ползването й и от ищцата. Твърди се, че ответникът не се е явил в нотариалната кантора, не е предоставил възможност на ищцата да ползва имотите и до настоящия момент тя няма достъп. Ищцата продължила да иска да й се даде възможност също да ползва имота или да й се изплаща обезщетение. През месец юни 2025 год. отново отправила нотариална покана до ответника да й предостави възможност да ползва имота, за което го поканила в нотариалната кантора на ********** год., за да й предаде ключовете от имота или да й заплати следващото се обезщетение за лишаването й от ползването му. Нотариалната покана била връчена на ответника при отказ. Ответникът не се явил в кантората, достъп не й бил предоставен.

Излагат се твърдения, че от 2021 год. до момента ответникът плащал на ищцата средномесечно суми между 336 лева и 364 лева. Счита, че тази сума е значително ниска, предвид търговската дейност за която се ползват процесните сгради и местонахожданието им. Твърди се, че през 2021 год. ищцата е получила ежемесечно от ответника сума в общ размер от 4040.40 лева. Счита, че средномесечния пазарен наем на имотите е в общ размер от 1300 лева – като месечно за ползването на идеалните й части от ветеринарната клиника, ведно с припадащите й се части от поземления имот й се дължи сумата от 1050 лева, а за ветеринарната аптека, ведно с припадащите й се части от поземления имот сумата от 250 лева. Така счита, че за цялата 2021 год. й се дължи от ответника сумата от 15600 лева, като след приспадане на платената сума от 4040.40 лева, ответникът остава да й дължи сумата от 11559.60 лева. Претендира се и законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда.

С оглед гореизложеното се иска от съда да уважи предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника. Оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Излагат се твърдения, че ищцата винаги е притежавала достъп и ключове от имотите. Отправяни са й покани да ги ползва, но е отказвала. Получавала е съответната на идеалните й части наемна цена от дружеството, което ползва ветеринарната аптека, въз основа на договор за наем, сключен между страните и дружеството – наемател, от ********** год. Твърди се, че от 2016 год. във ветеринарната клиника работила и дъщеря им, по трудово правоотношение.

Ответникът я обучавал и по желание и на ищцата й бил предоставил възможност да ползва базата на клиниката. През 2021 год. поради ковид пандемията реализирането на приходи от търговската дейност било ограничено. Тъй като се касаело за наемно правоотношение счита предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за недопустим. Прави възражение за 2 погасяване по давност на претенцията. Иска се исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 31, ал.2 от ЗС са три: вещта да е съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността.

С Определение № 2111/18.02.2026 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че страните са съсобственици при равни квоти – по 1/4 идеални части на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. П., по ½ идеални части на сграда с идентификатор ********* по КККР на гр. П., ползвана, включително през процесния период, като ветеринарна клиника, по ½ идеални части на сграда с идентификатор **** по КККР на гр. П., ползвана, включително през процесния период, като ветеринарна аптека, всички с административен адрес гр. П., ул. **** № **.

Установява се от приложените по делото писмени доказателства - договор за покупко-продажба на недвижим имот от *********** год., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот

*************************************** /л.11/ и решение, постановено по гр.дело № 1180/2007 год. по описа на РС Пловдив/л.12/, че страните са бивши съпрузи и по време на сключения между тя граждански брак са придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесните поземлен имот и сгради, които след прекратяване на брака са останали обикновена съсобственост между тях при равни квоти.

Не се оспорва по делото, а и видно от съдържанието на приложената по делото нотариална покана от *********** год. /л.15,16/, връчена лично на ответника на *********** год. последният е поканен от ищцата да й предаде ключовете от имота, както и да й предостави за ползване описаните по – горе недвижими имоти, а при неизпълнение - да й заплати обезщетение за ползите от които е лишена в посочени в поканата размери, считано от деня, в който е следвало да се извърши предаването. Не е спорно, а и се установява от съставения констативен протокол /л.17/, че ответникът не се е явил на посочената в поканата дата - ************ год., в кантората на ************ – ***********.

Спорно между страните е дали ищцата е била лишена от ползване на съсобствените с ответника имоти и дали той лично или чрез трети лица ги е ползвал изцяло.

От ответната страна по делото е представен договор за наем от ********* год. /л.37-40/, чието авторство е оспорено от ищцата с твърдения, че подписът на наемодател под имената й не е положен от нея. Открито е производство по реда на чл. 193 ГПК. Видно от заключението на вещото лице /л.147-149/, 3 неоспорено от страните, подписът, положен на последната страница, под реквизит „за наемодателя“1. И. И.“ в оригинал на договор за наем, с посочена дата на сключване ************ год., е изпълнен от И. М. И.. Вещото лице заключава още, че всички пет листа на процесния договор за разпечатани на един и същлазерен принтер, като текстът във всеки лист следва логически предходния и следващия и не се установяват манипулация /поправки, заличавания или допълване на първоначално нанесения печатен текст/. Съдът кредитира заключението като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност и в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява.

Предвид изводите на вещото лице, съдът приема, че между И. М. И. и Г.

Б. С., като наемодатели от една страна и „Джи би ес - С.“ ЕООД, представлявано от ************** Г. Б. С. от друга, в качеството на наемател е сключен договор за наем на процесните недвижими имоти, съсобствени на страните, на *********** год.

Видно от съдържанието на приобщения договор за наем, на *********** год. между страните като наемодатели и „Джи би ес - С.“ ЕООД, в качеството на наемател, е сключен договор за наем, с предмет – притежаваните в съсобственост от страните процесни идеални части от поземления имот и недвижими имоти с наемна цена 1270 лева месечно, която сума следва да се заплаща по равно на по банкова сметка на ищцата и ответника. Съгласно чл. 2 от договора срокът на облигаторното правоотношение е две години, като е предоставена възможност след изтичане срока на договора и при продължаване ползването на имотите в продължение на поне три месеца, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, срокът на договора да се счита продължен за неопределен срок. Доколкото не се установи по делото, не са и изложени такива твърдения, договорът за наем да е прекратен или ползването на имотите да е преустановено /напротив твърди се от страните, че имотите са ползвани от дружеството наемател/, то съдът приема, че след изтичане на предвидения двугодишен срок, срочният договор за наем е продължил да действа, включително и през исковия период 01.01.2021 год. 31.12.2021 год.

С оглед така установеното, съдът намира, че през исковия период ищцата не е била лишена от ползването на общата вещ, тъй като тя самата се е ползвала от нея, макар и опосредено, събирайки граждански плодове от вещта, в размер в чийто определяне е участвала, чрез получаването на наемни средства, съответни на дела й в съсобствеността. Ищцата, сключвайки договора за наем от ************ год,. изрично се е съгласила че справедливото заплащане за ползването на процесните имоти е наемната цена от 1270 лева, от които на нея се дължи половината, тъй като същата притежава ½ идеална част от тях. Обстоятелството, че договорът е сключен с юридическо лице, чийто управител е ответникът по делото е ирелевантен, тъй като юридическото лице притежава собствено обособено имущество, права и задължения, които са напълно отделени от тези на физическите или други лица, които го създават, участват в него или го управляват и фактът че съсобствените имоти са ползвани от юридическо лице, с управител ответника не води до извода, че ответникът в лично качество е ползвал имотите. Следва 4 да се акцентира върху обстоятелството, че ищцата се е съгласила с този начин на ползване и е получавала обезщетение за това ползване под формата на получаване на наем. Както изрично е разяснено в мотивната част на Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 год., постановено по тълк.дело № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС, когато съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или постановено от съда разпределение на ползването по реда на чл. 32 от ЗС, тези обстоятелства са относими към основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС и следва да бъдат съобразени от съда, който я разглежда.

Ирелевантно в разглеждания казус е и отделеното за безспорно в първото по делото съдебно заседание обстоятелство, че процесните имоти са ползвани освен от „Джи би ес - С.“ ЕООД и от друго юридическо лице – „Данко 1925“ ЕООД, с ************** отново ответника Г. С.. Действително, установите се по делото, че ищцата е сключила договор за наем и е отдала за ползване своята идеална част от процесните имоти единствено на „Джи би ес – С.“ ЕООД, а не на „Данко 1925“ ЕООД. Следва да се отбележи обаче, че от самата ищца се твърди, а и от приобщените по делото извлечения от извършени платежни операции /л.76-98, л.154-161/ и разпит на св. К. /л.167,168/, се установява, че ежемесечно, в исковия период 01.01.2021 год. – 31.12.2021 год. от „Данко 1925“ ЕООД, на ищцата е заплащана с посочено основание „наем“ сумата от 168.35 лева. Същата сума е заплащана ежемесечно и от „Джи би ес – С.“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че дванадесет месеца ищцата е получавала така превежданите суми от „Данко 1925 ЕООД“, с основание „наем“ без по какъвто и да е начин да възрази срещу постъпващите парични средства и посоченото основание, съдът приема, че същата или се е съгласила нейната идеална част от съсобствените имоти да се ползва възмездно и от „Данко 1925“ ЕООД, като по този начин е ползвала припадащия й се дял в съсобствеността и чрез това юридическо лице, или се е съгласила и не се е противопоставила, въпреки предвиденото изрично писмено съгласие в чл. 9 от договора за наем, с предоставяне ползване от „Джи би ес - С.“ ЕООД на това трето за договора дружество. Независимо от вида възникнало облигаторно отношение, от така установеното съществуване на наемно правоотношение в исковия период между ищцата и „Джи би ес – С.“ ЕООД и приемането на плащания, както от това дружество, така и от „Данко 1925“ ЕООД, следва категоричният извод, че ищцата опосредено или единствено чрез „Джи би ес С.“ ЕООД или чрез това търговско дружество и „Данко 1925“ ЕООД не е била лишена и е ползвала дела си в съсобствеността. За ищцата е съществувала правната възможност и да прекрати договора за наем, и да го развали, но не се ангажираха доказателства по делото, не се изложиха и такива твърдения, това да е сторено.