Решение № 451 от 03.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300503124 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е от Г. Т. Б. с ЕГН:********** от гр.***** чрез адв. М. А. решение №3521 от 29.07.2023 г. по гр.д. №11793/2022 г. по описа на Пловдивския РС, 11 гр.с., с което е признато за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на дружеството сумата в размер на 6 763, 26 лв. - главница, представляваща обезщетение на основание чл.

234, ал. 3, т. 2, вр. с т. 1 от Кодекса на труда, дължимо поради неизпълнение задължението на ответника по договор за обучение от 27.07.2020 г. да работи при работодателя в срока по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ – 2 години и 6 месеца, след завършване на обучението, пропорционално на неотработеното време, съгл. чл. 3, буква „е“, вр. с б. „d“ от договора за обучение, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда– 13.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; осъден е да заплати сумата от 435, 27 лв. - разноски в заповедното производство, сумата от 135, 27 лв. - държавна такса в исковия процес, сумата от 600 лв. - платено адвокатско възнаграждение, и сумата от 400 лв. – разноски за експертизи в исковото производство. Изложени са съобраражения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Конкретно са изложени доводи, че РС не е посочил мотиви защо кредитира единствено показанията на свидетеля К., които са в противоречие със събраните и 1 приети писмени доказателства, както и с приетото заключение на съдебната техническа експертиза. Не са обсъдени обясненията на страната по чл. 176 ГПК, нито свидетелските показания на свидетеля А.. Показанията на свидетеля К. категорично противоречали на събраните по делото доказателства. Нарушено е задължението на съда за служебно произнасяне относно недействителността на клаузите на сключения договор за професионална квалификация между страните. Неправилно съдът не е постановил нищожност на клаузата за определяне на неустойката. В програмата за обучение липсва каквато и да е методика за оценяване на теоретичното и практическо обучение, съответно не е посочено при какви постигнати от обучавания работник резултати ще се счита, че той е приключил успешно обучението си, при което дължимостта на обезщетението по б. „Е“ за неизпълнение на задълженията по договора по б. „А“, „В“ и „С“ е поставено в зависимост от едни непълно неясни условия, което е некоректно спрямо обучавания работник и недопустимо ограничава правата му. Счита се също, че установеният размер на неустойката е прекомерен като накърнява добрите нрави. Неустойката за да съответства на добрите нрави трябва да е свързана с идеята за възстановяване на разходите на работодателя за обучението, а не за неоснователното обогатяване на работодателя. Не следва да се кредитират показанията на свидетеля К., поради неговата заинтересованост, тъй като работодател му е ищеца. Следва да се има предвид, че въззивникът е имал необходимата квалификация при изпълнение на поставените му в длъжностната характеристика компетентности още преди обучението, че в действителност обучението е представлявало запознаване с работата на конкретни машини в предприятието и е било въвеждащо за всеки работник; вещото лице К. потвърждава, че размерът на реално направените разходи за обучението не съответстват на обезщетението, което е присъдено. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на платеното адв.възнаграждение от въззиваемия.

Въззиваемата страна - „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК***** чрез адв. М. П. оспорва жалбата. Претендира разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Оплакванията във въззивната жалба се считат за неоснователни. Правилно съдът е преценил показанията на свидетеля А. като не ги е кредитирал. Свидетелят се силел да установи, че Б. заемал при предишния си работодател „Профилинк“ длъжност, която да е различна от посочената в трудовия договор и трудовата книжка, които обстоятелства не могат да се установяват със свидетелски показания съгласно чл.164,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК във вр с чл.62,ал.1, вр. с чл.66,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, тъй като писмената форма за заеманата длъжност по трудово правоотношение е форма за действителност, от което следва, че със свидетелски показания не може да се установявава, че Б. е заемал друга длъжност. Б., върху когото лежи доказателствената тежест не е представил трудовата си книжка /която е официален документ съгл.чл.347 от КТ/ за доказване на твърдените обстоятелства; твърдението на свидетеля за висока професионална подготовка на Б. не може да се установява със свидетелски показания, а с писмен документ за образование или придобита квалификация, или с вещо лице; освен това счита, че свидетелят А. е предубеден, тъй като станало ясно, че той е кандидатствал за работа в АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ ООД, но не е бил 2 одобрен. По отношение на възражението на въззивника за прекомерност на неустойката, съдът бил обсъдил това възражение, счита, че правилно съдът не е обявил за недействителна тази клауза. Ищцовата претенция не се основава на твърдения, че неустойката се претендира поради небрежно отношение на работника към обучението, а се претендира поради прекратяване от работника на трудовото правоотношение преди изтичане на времето, в което Б. е следвало да работи при работодателя. Неустойката не се претендира за това, че Б. не е посещавал редовно всички занятия, че не се е подготвял за всички изпити и че не е постигал добри резултати по тях. Голословно е твърдението на въззивника за порок във волята при договарянето по чл. 234 КТ, за което не са представени годни доказателства.

Иска се потвърждаване на решението. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, като прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.

Иск с пр. осн.чл. 234/ от КТ и чл.86 ЗЗД, предявени на 15.08.2022 г.

Ищецът твърди, че на 27.07.2020 г. с ответника Г.Б. е сключен трудов договор на длъжността „*****” и договор за повишаване на квалификацията от същата дата, с който Г.Б. се задължил да завърши платен от работодателя курс на обучение за повишаване на квалификацията, както и да работи при ищеца за срок от 2 г. и 6 месеца, считано от датата на приключване на обучението – чл.3“ d от договора; с чл.3,“е“ от договора било уговорено обезщетение на работодателя по чл.234, ал.3,т.2 от КТ в размер на 5460 евро ако работникът не завърши обучението или не работи при работодателя определения срок; размерът на обезщетението бил съразмерен със стойността на проведеното от работодателя обучение;

ТПО било прекратено на 12.06.2021 г. по инициатива на работника с предизвестие преди изтичане на уговорения срок по чл.234,ал.3,т.1 от КТ, който е следвало да изтече на 27.01.2023 г., поради което счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и моли да бъде признато за установено, че Г.Б. му дължи сумата 6763,26 лв., представляваща част от уговореното обезщетение от 5460 евро, която сума претендира да бъде осъден ответника да му заплати ведно с обезщетение за забава върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№8684/2022 г. на ПРС,8 гр.с.

Въззивникът – ответник в първата инстанция е–оспорил исковете: че не е извършено обучение, което да повишава професионалната му квалификация; че е притежавал нужната квалификация за изпълнение на длъжността; че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е прекомерна.

От приетите като доказателства трудов договор и договор за повишаване на квалификацията от 27.07.2020 г. е видно, че Г.Б. се задължил да завърши платен от работодателя курс на обучение за повишаване на квалификацията, както и да работи при ищеца за срок от 2 г. и 6 месеца, считано от датата на приключване на обучението – чл.3“ d от договора; а в чл.3,“е“ 3 от договора е уговорено обезщетение на работодателя по чл.234, ал.3,т.2 от КТ в размер на 5460 евро ако работникът не завърши обучението или не работи при работодателя определения срок.

Не се спори по делото, видно и от декларация за отказ от обучение – л.12 от д.РС, че Б. е отказал да бъде включен в обучението Модул 7-работа с нишково-ерозийни машини, включващо 094 CRS нишково-ерозийна машина и 099 CRS- нишково-ерозиране с САМ Software, както и че трудовия му договор е прекратен, считано от 12.06.2021 г. с писмено предизвестие от работника, видно от заповед №1651/12.06.2021 г. на управителя на дружеството /л.4 от д.РС/, от което следва, че въззивникът не е изпълнил поетото от него задължение по чл.3“d от договора -да завърши обучението и да работи при работодателя определения срок от 2 г. и 6 месеца, считано от датата на приключване на обучението, поради което съгласно чл.3,“е“ от договора дължи обезщетение на работодателя по чл.234, ал.3,т.2 от КТ в размер на 5460 евро.

По делото са разпитани свидетелите П. К. – обучител в „Айгер инженеринг“и А. А., с когото въззивникът е рабтил в „Профилинг“.

От показанията на св.К. се установява, че модулите по обучението включвали базови знания, но можели да бъдат и надграждащо обучение, ако лицето няма базовите знания;всеки курс завършвал с теоретичен тест, с който се удостоверявало, че той реално е преминат на Б. не бил правен встъпителен тест, тъй като не е представил документ за завършено техническо образование или документ, че е работил с точно такива машини – струг и фреза с ЦПУ;

„САМWorks“ е специализиран софтуер, който трябвало да владеят *****, които създават и разработват програми за фрезите и струговете с ЦПУ – Б. не е имал никакъв предишен опит с този софтуер и е добил знанията и уменията от проведеното обучение.

Св.А. установи, че с Б. са работили около 5 години в „Профилинг“ на длъжност *****, а реално извършвали ремонт и поддръжка на инструментална екипировка, Б. работил с измервателни машини,с лазерна машина за гравиране и лазерна машина за напластяване и намаляване, програмирал детайли.

Съдът не кредитира показанията на св.А., че ответникът не се е нуждаел от обучението като необективни и неубедителни, тъй като не се подкрепят от останалите събрани доказателства - показанията на св.К. и от СТЕ и приетите писмени доказателства:

От представената по делото студентска книжка и свидетелските показания се установява, че Г.Б. е бил студент в ТУ-*****, специалност „Технология на материалите и материалознание“, но е прекъснал обучението си; от трудовата му книжка е видно, че от 2013г до 2018 г. е работил в „Профилинг“ на длъжност „*****“ /л.30-31 от д./ , а не на длъжността „*****“- според показанията на св.А..

По делото е прието заключението от 21.06.2023 г. на ВЛ С. М. по допусната СТЕ, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че по делото няма представени дипломи за завършено техническо образование на Г.Б. ; че повечето изпити в ТУ са взети от него с оценка 3 или 4 , поради което инженерната 4 квалификация на Б. не била 100%, а под 50% и с обучението при ищеца е имал възможност да повиши инженерната си квалификация и по-конкретно – с Модул 3 и модул 8 -знанията са необходими при разработване на софтуер, който е специфичен за Айгер Инженеринг, а с останалите модули се придобиват универсални знания, като преподаваната материя дава научно и практическо познание, което може да доведе до повишаване на квалификацията на обучаемите лица.

Така установеното от фактическа страна, ПОС намира за доказано по делото, че между страните е сключен договор за обучение за повишаване на квалификацията на ответника, което е проведено, че работодателят е изпълнил задълженията си по договора, а обучаваният не е завършил обучението си и не е работил при работодателя за срок от 2год. и 6 мес., считано от датата на приключване на обучението, а е прекратил трудовия договор преди изтичане на този срок по чл.3“д“ от договора, поради което искът з заплащане на неустойка по чл.234,ал.3,т.2 от КТ е основателен.