Решение № 2250 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2250 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330110958 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Г. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед № 3877/30.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7579/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 600, 20 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия, в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.03.2022 г. в размер на 145, 98 лв., главница в размер на 2, 15 лв., представляваща стойност на дялово разпределение, за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., и 0, 57 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение, в размер на законната лихва за периода от 01.07.2019 г. до 09.03.2022 г., по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в град ...., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ответната страна не 1 упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо нея влезли в сила действащите за периода Общи условия. Поддържа, че ответната страна има качеството на потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. ....Сочи, че в качеството си на потребител била длъжна да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела и да заплаща топлинна енергия. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответната страна топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия. Сумите за топлинна енергия били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – “Техем Сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. С уточнителна молба сочи, че ответникът е заплатил сумата от 748, 90 лв., но останала незаплатена главница в размер от 82, 46 лв., като оспорва тази сума да е постъпила по банковата сметка на ищеца.

Ответникът М. Г. Г. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени съображения за основателност на исковата претенция. Представя доказателства за заплащане на претендираните задължения, поради което моли производството по делото да бъде прекратено. С допълнителна молба представя доказателства за заплащане и на сумата от 82, 46 лв.

В срок не е постъпило становище от третото лице – помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, конституирано с Определение № 14075/21.1.2022 г., постановено по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.

2

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

В този смисъл задълженията за заплащане на претендираната цена за доставена и потребена топлинна енергия, ведно с такса за дялово разпределение и законна лихва се признават от ответника с депозирания по делото отговор на исковата молба.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, че след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница, обезщетение за забава и законна лихва, за установяване на което е представено платежно нареждане от 05.10.2022 г. и платежно нареждане от 09.03.2023 г.

В този смисъл е молбата на ищеца от 15.05.2023 г., с която посочва, че ищецът е заплатил в производството по делото задълженията си за главница, обезщетение за забава, законна лихва и съдебни разноски от 50 лв., като претендира присъждане на останалото непогасено юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е 3 сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

В настоящото производство подлежат на присъждане разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д. № 7579/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., което следва да се присъди, като не следва да се присъждат разноски за държавна такса, доколкото последните са погасени с осъщественото плащане в хода на процеса.

Ищецът претендира разноски за юрисконсутско възнаграждение в исковото производство. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи юрисконсултското възнаграждение в размер от 100 лв. - на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, против М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ....., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед № 3877/30.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7579/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 600, 20 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода м.

05.2018 г. – м. 04.2019 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия, в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.03.2022 г. в размер на 145, 98 лв., главница в размер на 2, 15 лв., представляваща стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., и 0, 57 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение, в размер на законната лихва, за периода от 01.07.2019 г. до 09.03.2022 г., по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в град ...... ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв.

– разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 7579/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив и сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 10958/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3 – в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и на третото лице - помагач.

5

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6