Определение № 601 от 16.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601 гр. Варна, 16.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000371 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на Д. Я.

М. от с.***************, община *************** срещу решение № 119 от 08.05.2026г. по гр.дело № 478/25г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу Сдружение с нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище гр.София осъдителен иск за обезщетения за претърпени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания, вследствие получените от нея травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 25.08.2024г., причинено от Пламен Пламенов Стоянов, който е нарушил правилата за движение при управление автомобил „************“ с рег.№ ********* за разликата над 32 722.68 евро до 40 903.35 евро, ведно със законна лихва.

Във въззивната жалба се твърди че решението в обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Същото е в явно противоречие със съдебната практика на съдилищата в страната и с практиката на ВКС по сходни казуси.

Няма спор по отношение на определения от първата инстанция справедлив размер по чл.52 от ЗЗД на застрахователното обезщетение в размер 1 на сумата 40 903.35 евро. Единственият спор пред въззивна инстанция е по отношение на приетото от съда съпричиняване и неговия размер от 20 %, довел след редуциране до присъдената сумата от 32 722.68 евро.

Твърди, че за да бъде намелено обезщетението съобразно чл.51 ал.2 от ЗЗД следва да има конкретно и пълно доказване на приноса на пострадалия, неговото поведение трябва да е пряка причина за резултата, без което, наред с деликтното поведение на причинителя вредоносния резултат не би настъпил.

Доказателствената тежест за това е върху ответника – застраховател. Твърди, че по делото липсват доказателства, които с изискуемата степен на достоверност да установяват приноса на пострадалата за настъпилите увреждане.

На първо място твърди, че не е доказано, че пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан, както и че евентуалното му непоставяне се намира в пряка причинно-следствена връзка с конкретните травми. Излага, че в изготвената КСМАТЕ вещите лица посочват, че ищцата е бил без предпазен колан или коланът се е компрометирал /саморазкопчал/. Сочи, че макар тези данни да насочват към вероятно неизползване на колана, те не достигат до нужното ниво на сигурност, за да се приеме този факт за безспорно доказан при условията на главно и пълно доказване. Излага, че изводите си за липса на поставен колан вещото лице – медик мотивира с липсата на счупване на лява ключица, което според него е следвало да е налице ако е била с правилно функциониращ колан. Твърди, че това е по-скоро експертна хипотеза за превантивен ефект на колана, отколкото категорично фактическо установяване. Позовава се и на обясненията на експерта, че и при правилно поставен колан в условията на конкретното ПТП тялото и главата на пострадалата биха могли да осъществят значителни движения и контакти, способни да причинят тежки травми. Твърди, че при така събраните доказателства прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е неправилно и не са налице законовите предпоставки за намаляване на дължимото обезщетение.

Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна части и да постанови решение, с което предявения от нея иск да бъде уважени изцяло, ведно със законна лихва. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна по тази жалба Сдружение „Национално Бюро на 2 българските автомобилни застрахователи“ в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната отхвърлителна част.

Претендира направените по делото разноски.

Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА съдебно заседание на 08.12.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3