Решение № 305 от 19.10.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Видин, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20261320200638 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. Г. А. от гр.София против ЕФ серия К № 12722397 на ОД МВР Видин с който за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 25.56 евро/ 49,99 лв. на основание чл. 189 ал.4 във вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП.

С жалбата се поддържа, че ЕФ е издаден при съществени процесуални нарушения и се моли същия да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.

Ответната страна, редовно призована за съдебно заседание изпраща редовно упълномощен процесуален представител, който моли за потвърждаване на обжалвания акт.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази доводите и исканията на страните, намира и приема за установено следното:

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 27.04.2026г. в 17,34 ч. на път I -1 на 6+000 км. в община Видин , участък с въведено със Заповед №РД-11-1033/14.08.2025г. ограничение на скоростта от 50 км.ч. установено и заснето с автоматизирано техническо средство, за превишаване на разрешената скорост с 19 км/ч. при управление на МПС БЕРГЕР ЛТН вид ПОЛУРЕМАРКЕ с рег.№ СВ2275ЕЕ.

Горното се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

1

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване ЕФ и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Изискването на закона е ясно, точно и конкретно – електронния фиш следва да съдържа данни, не за нещо друго, а именно за регистрационния номер на моторното превозно средство. Това изискване е правно логически свързано със следващото – електронния фиш да съдържа данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство, като тук не става реч за пътно превозно средство, а именно за моторното превозно средство, посредством което е извършено нарушението. В този контекст, следва да бъде съобразено, че наказателно отговорен по смисъла на чл. 182 от ЗДвП е водача, а според §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява моторно превозно средство. Съответно според § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. Повече от очевидно е, че отделното физическо лице не може да бъде водач на ремарке, а само на моторно превозно средство, което тегли ремарке/полуремарке.

На следващо място, според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Цитираният текст съставлява оборима презумпция, която предвижда при проявлението на факта – движение на моторно превозно средство с превишена скорост, да се приеме за проявен и факта, че водач на моторното превозно средство е неговия собственик. Ясно е обаче, че възможна и твърде често срещана хипотеза е случая при който собственика на моторното превозно средство и собственика на тегленото от него ремарке/полуремарке да са различни правни субекти. В този казус, разбирането, че нарушението на материалните 2 правила установени в чл. 21 от ЗДвП е възможно да бъде извършено посредством ремарке, явно елиминира възможността от приложение на цитираната законова презумпция.

При това положение, съобразно изложеното, съществено е нарушена процедурата по санкциониране на административно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което атакуваният ЕФ следва да се отмени.

В конкретния случай не е установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна от жалбоподателя, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като му е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.

Не на последно място следва да се отбележи , че така като е формулирано описанието на нарушението в обжалвания ЕФ не става ясно по какъв начин е било сигнализирано въведеното със Заповед №РД-11-1033/14.08.2025г. ограничение на скоростта.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на спора и предвид направеното искане , съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 180 евро - адвокатско възнаграждение. Заплащането на посочената сума следва да се възложи в тежест на ОД МВР Видин.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за нарушение , установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К № 12722397 на ОД МВР Видин с който за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя В. Г. А. от гр.София е наложено наказание „глоба” в размер на 25.56 евро/ 49,99 лв. на основание чл. 189 ал.4 във вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР Видин, да заплати на В. Г. А. от гр.София сумата от 180 евро, разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Видин в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

3