Решение № 3 от 06.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500953 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 5 а от 2.ІІІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 837/2007г. по описа на ОС-Перник е отхвърлено изцяло мотивираното искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ против С. Т. К. ЕГН:**********, С. С. К.

**********, „Фламинго 585" ЕООД гр.Перник и „Фламинго 1" ЕООД гр.Перник, за отнемане в полза на държавата на изрично изчерпателно посочено имущество, като неоснователно.

По депозирани две въззивни жалби, съответно с вх.№ 1495 от 15.ІІІ.2010г. на ОП гр. Перник и вх. № 1907 от 31.ІІІ.2010г. на КУИППД срещу решение № 5 а от 2.ІІІ.2010г. на ОС-Перник е образувано въззивно производство пред САС, ГО, 1 състав. С влязло в сила решение № 371/28.02.2011г. по гр. д. № 439/2010 г. на САС, ГО, 1 състав, след отмяна на първоинстанционното решение на ОС Перник № 5а/02.03.2010г. по гр.д.№ 837/2007г., са уважени изцяло предявените от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)) искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.), като са отнети в полза на държавата подробно посочените в решението недвижими имоти, леки автомобили и парични средства от С. и С. К.и, “Фламинго 385“ ЕООД и „Фламинго 1“ ЕООД, последните две еднолична собственост и управлявани от С.

1

К..

С окончателно решение от 09 февруари 2023г. по делото "Ш. и други срещу България" (обединяващо жалба № 38398/11, жалба 59983/12 -подадена от името на жалбоподателите К.и и жалба № 16753/18), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото "Т. и други срещу България" от 13.07.2021г. В мотивите си съдът е приел, че правото на мирно ползване на притежанията от физическите или юридическите лица, прокламирано с Протокол № 1, е нарушено, тъй като националният съд е разпоредил отнемане на имуществото им, без да направи опит да обоснове причинно-следствената връзка между имуществото – обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от молителите.

По отношение на имуществените вреди претенциите са отхвърлени и съдът е имал повод да повтори, както и по делото "Т. и други срещу България", че най - подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1. Необходимостта от ново разглеждане на делото, за да бъдат отстранени установеното нарушение и последиците от него, е изрично приета с решението на ЕСПЧ от 09.02.2013г., чиито мотиви е недопустимо да бъдат ревизирани в настоящото производство.

В тази връзка е неоснователно възражението на КПКОНПИ, че нарушението не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото.

Затова с решение № 211/02.04.2024г. постановено по гр.д.№ 5449/2023г. по описа на ВКС, Трето ГО, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, е отменено влязлото в сила решение № № 371/28.02.2011г. по гр. д. № 439/2010 г. на САС, а делото е върнато на за ново разглеждане от друг негов състав.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран по мотивирано искане от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/КУИППД, сега КОНПИ/ с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ се иска да бъде отнето в полза на Държавата описано в ИМ движимо и недвижимо имущество , придобито от ответниците.

Ответниците К.и не са признали основателността на иска, като твърдят, че имуществото им е придобито със средства от законни източници, като сочат за такива заемни средства получени от тях през изследвания период от време и записни заповеди.

Контролиращата страна - ОП Перник намира искането Комисията за основателно.

От фактическа страна се установява, че производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано с решение № 119 от 25.Х.2006г. на КУИППД, въз основа на постъпило на основание пар.5, ал.1 ПЗР на ЗОПДИППД в ТД на 2

КУИППД гр. Благоевград въз основа на уведомление от Областна дирекция „Полиция” – Перник с рег. № 13443 от 25.VІІ.2006г. за влязла в сила присъда на 4.Х.2006г. срещу С. Т. К.

№ 41 от 3.Х.2005 г. по НОХД № 539/05 г. по описа на САС, с която е признат за виновен за извършен престъпление по чл. 354а, ал.2, б.”а”, вр. с чл.1 НК и чл. 339, ал.2,вр.с ал.1 НК на три години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена с решение № 736 от 4.Х.2006 г. на ВКС на РБ по н.д. № 161/06 г., които попадат в хипотезата на чл. 3, ал.1, т.23 и т.25 ЗОПДИППД.

Съответно искът на Комисията е предявен след установяване наличието на положителните предпоставки на чл.3, ал.1, т.23 и т.25 ЗОПДИППД по отношение на ответника С. К., във вр. с чл. 4, ал.1 и 2 и чл.27 ЗОПДИППД, по отношение на ответника С.

С. К. – на основание чл. 8 ЗОПДИППД, а по отношение на двете търговски дружества по реда на чл. 6, във вр. чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД.

Доколкото производството се развива по стария закон от 2005г., вече отменен, приложима е оборимата презумция на закона, че съществува основателно предположение, че придобитото имущество е от престъпната дейност на С. К. – ответник по иска, доколкото не е установен законен източник на средства в проверявания период от 25.ХІ.1984 г. до 16.V.2002 г. В този смисъл доказателствената тежест е за ответниците да оборят презумцията, а не за Комисията, както е в новия закон.

В тази насока, в подкрепа на възраженията си, че имуществото е придобито със средства, които имат законен произход въззиваемият С. К. е представил частни писмени доказателства, както следва : Договор за заем от 26.ХІІ.1999 г., Запис на заповед от 6.VІІІ.1999 г. и договор за заем от 30.V.1994 г. Тези доказателства са оспорени от въззивника / вж. с.з. от 25.ХІ.2008 г./ по реда на чл. 154 , ал.1, във вр. с чл. 3, изр. 2 ГПК / отм./. Съдът е открил производство по оспорване истинността на документите по реда на чл.154 ГПК / отм./ относно тяхната доказателствена сила, доколкото тежестта на доказване е на ответника / арг. от чл. 154, ал.3, изр.2 ГПК –отм./. В дадената му от съда възможност да ангажира доказателства, няма данни въззиваемият да е ангажирал доказателства, с които да е успял да докаже автентичността и вероятността на удостоверителното изявление в документите, а именно – относно факта на получаване на сумите / посочени в тези частни документи/. Въззивникът КУИППД твърди, че оспорените частни документи са неистински т.е. съставени с оглед целите на процеса. В подкрепа на тази теза е доказано, че на датата изписана върху оспорената запис на заповед в полза на поемателя И. Х. И. – ден и място на издаване – 6.VІІІ.1999 г. в гр. Перник, лицето подписало като издател /обещател/ записа – С.

Т. К. не се е намирал в пределите на Р България. От приложената по делото Прокурорска преписка № 531/2002 г. по описа на ОП Перник, в съдържанието на справка за излизанията и влизания на лицето през ГКПП на Р България, на стр.42 е посочено, че С. Т. К. е напуснал Р България на 5.VІІІ.1999 г. през ГКПП – Аерогара София и се е върнал обратно в България на 12.VІІІ.1999 г. отново през ГКПП Аерогара – София. Следователно запис на заповед от 6.VІІІІ.1999г. е антидатиран.

Останалите два договора за заем, съдът намира, че не биха могли да се ползват с материална 3 доказателствена сила, поради което не доказват съответствието на удостоверените с тях изявления на лицата, които са ги подписали с обективната действителност. Липсват и косвени доказателства за предоставянето на сумите, за техния произход, както и за изпълнение на задължението за връщане на сумите по тези частни писмени документи, предвид уговорените срокове за връщане. Изслушаните свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 1000 лв. – чл.133, ал.1, б.”в” ГПК / отм./ , представляват негодно доказателствено средство.

Що се отнася до договор за заем от 30.V.1994г. за предоставени суми в размер на 136 000 щатски долари, заемодателят не е могъл да разполага с такава сума във валута, поради все още действащият към този момент специален валутен режим, установен в ЗСВЦВК, ЗБКД, ПМС № 15/1991г., тъй като за закупуване на чуждестранна валута от лицензираните за това финансови институции е следвало да бъдат издавани писмени документи за плащането, каквито доказателства по делото няма представени.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не е оборена пълно и главно приложимата оборима презумция т.е. извод за достоверността на посочените в частните писмени договори дати не може да бъде формиран, поради което приема, че тези договори са създадени с оглед нуждите на процеса. Държавата, чрез участващия в специалното производство по ЗОПДИППД свой орган, не може да бъде изключен от кръга трети лица, спрямо които достоверността на датата в частен писмен договор подлежи на доказване, по аргумент за липса на интерес от противопоставяне на правния резултат от материализираната в документа сделка. Този интерес за Държавата е изведен законодателно чрез основанието по чл. 3, ал.1, вр. с чл.4, ал.1 ЗОПДИППД и правото да релевира източниците на доходи на ответника не само предвид формалната им законност, а с оглед действителността им. Освен това получените в заем средства не са доход по см. на чл.8 и 10 от ЗДДФЛ / чл.9 от ЗОДФЛ, отм./ - доходът е приход и средство за увеличаване на имуществото, а заемът подлежи на връщане и е задължение. Затова според АС при съпоставката на доходите и разходите на лицето, равенството им или превесът на първите може да обоснове законен източник на придобитото по чл.4, ал.1 от закона - в този см. е и цитираното Р по гр.д. №697/10 г. на четвърто г.о. на ВКС ./както е изрично посочено в определението от 27.03.2012г. по гр.д.№ 1444/2011г. на Трето ГО на ВКС, с което решението на САС, 1 състав, не е допуснато до касационното обжалване/.

Съдът не кредитира представеното пълномощно с рег. № 4719/2002 г. в полза на лицето Т. К., нот. зав. на 17.ХІІ.2002 г. от Нотариус, с рег.№ *** и с район на действие РС – гр.Перник, тъй като същото не е относимо към спора. Пълномощното е издадено след проверявания период от време , т.е. на 17.ХІІ.2002 г., а проверявания период е от 25.ХІ.1984 г. до 16.V.2002 г. Разпитан като свидетел, К. твърди, че е получавал суми от „Еврофутбол” от името въззиваемия С. К. в големи размери и му ги е предавал. Същият не може да конкретизира нито суми, нито периоди на получавани печалби респ. тяхното отчитане. Липсват преки доказателства С. К. да е правил залози в „ Еврофутбол”. Затова показанията на св.К. не следва да бъдат кредитирани.

4

От приетото по делото на л.463 заключение на съдебно-икономическата експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в процесния период 25.ХІ.1984 г. до 16.V.2002 г. ответниците по делото са придобили имущество, което надвишава приходите им. Вариант първи от заключението сочи, че общата сума на доходите на С. Т. К. и свързаните с него физически лица за периода от 25.11.1984 до 16.05.2002 г. от трудови и приравнени към тях правоотношения, от продажба на активи са в размер на 65768,57 лв или 2152,16 пъти MP3. Вариант II - Общата сума на доходите на С. Т. К. и свързаните е него физически лица за периода от 25.11.1984 до 16.05.2002г. от трудови и приравнени към тях правоотношения, от продажба на активи и заеми са в размер на 513307,18 лв или 12875,12 пъти MP3.Размерът на разходите за издръжка на семейството, за придобиване на движими и недвижими активи, за пътувания в чужбина, за придобиване и финансиране дейността на търговски дружества е в размер на 867652,50 лв или 18244,87 пъти MP3. Разликата на приходите по вариант I и разходите е в размер на 801 883,93 лв или 16092, 71 MP3 - ред IV в приложение № 1 към експертизата.