Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 16.03.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 46/2020
Вид
Решение № 270
Подписан
16.03.2020
Състав
КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.5 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.143 · Кодекс на труда
  • чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 149 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№………… 16.03.2020г.

ГР. П Л Е В Е Н

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

ІІ възз. граждански състав на ЧЕТВЪРТИ МАРТ две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: В. П.

Прокурор: …………………………… като разгледа докладваното от съдията

ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д. № 46 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 239/08.11.2019 г., Левченски районен съд по гр. дело № 402/2019 г. по описа на същия съд е осъдил Главна дирекция Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.София, ул.”Пиротска”№171А, да заплати на Л.К.Г., с адрес: ***, ЕГН: **********, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1617,29 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 244,673 часа за периода 05.06.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 1913.52 лв., като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, да заплати на Л.К.Г., с адрес: ***, ЕГН: **********, сумата от 290,08лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Левски, сумата 64,69 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 221,60лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

Постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР чрез процесуалния представител – гл. юрк. И.В., в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че не е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства на държавните служители на МВР, както е приел Районният съд в мотивите си, че липсва изрична норма за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в която е регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, а не както по смисъла на КТ – 7 часа. Неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на КТ, тъй като в ЗМВР – в чл.187 ал.3, законодателят е определил продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл.187 ал.1 от ЗМВР. Няма празнота в специалната уредба, а съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 0,143. Освен това, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд – в заповед на Министъра на вътрешните работи. В процесния случай, за да е налице извънреден труд е необходимо служителят да е положил нощен труд извън определените за МВР часове нощен труд – 8 часа. Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени решението на Левченски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго такова, с което да отхвърли иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд, като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Л.К.Г..

В съдебно заседание въззиваемият Л.К.Г. не се явява и не изразява становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

В тази връзка следва да се уточни, че в отхвърлителната си част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящето въззивно производство.

Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността „водач на специален автомобил” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” - Б. при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – София МВР, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?

Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.

/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.

Става ясно, че в рамките на процесния период, от 05.06.2016 год. до 31.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;

2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Субсидиарното приложение на гражданското законодателство и по този въпрос следва от цялостната логика на ЗМВР, който неколкократно – чл.188, чл.190 и т.н. препраща към Кодекса на труда спрямо права на държавните служители във връзка с полагания труд.

Настоящия въззивен състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.