Решение № 357 от 16.08.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Горна Оряховица , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. НиколоваПетрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20204120101811 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, ***, Варна Тауърс Г, представлявано от ПЛ. СТ., Я. Д. и Д. Д., чрез процесуален представител – юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба, че ответникът СТ. М. С. е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № 1500075737, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, на адрес: гр. Г.О., ул.... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.16,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.28,ал.5 от ОУДПЕЕ, като потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр.

1 чл.107 от ЗЕ, на 27.07.2020г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С. и е образувано е ч. гр. дело № 1025/2020г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 1438,78 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул.

«Свети Княз Борис Първи» № 15 «Б», ет.1, ап.2, като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 1406,12 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура № 0290539224/12.02.2020г., с падеж на 02.03.2020г., на стойност 443,41 лв., за период на консумация от 22.12.2019г. до 21.01.2020г., фактура № 0291706943/13.03.2020г., с падеж на 21.04.2020г., на стойност 475,13лв., за период на консумация от 22.01.2020г. до 21.02.2020г., фактура № 0292881382/13.04.2020г., с падеж на 26.05.2020г., на стойност 268,94 лв., за период на консумация от 22.02.2020г. до 21.03.2020г., фактура № 0294032723/14.05.2020г., с падеж на 01.06.2020г., на стойност 194,17 лв., за период на консумация от 22.03.2020г. до 21.04.2020г., фактура № 0295194759/15.06.2020г., с падеж на 01.07.2020г., на стойност 24,47 лв., за период на консумация от 22.04.2020г. до 21.05.2020г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 32,66 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 20.07.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата.

Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е заплатена.

Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът СТ. М. С. му дължи заплащане на сумата от 1438,78 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, кл. № 1500075737, находящ се в гр. Г.О., ул..., включваща сумата 1406,12 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура № 0290539224/12.02.2020г., фактура

№

0291706943/13.03.2020г., фактура

№

0292881382/13.04.2020г., фактура

№

0294032723/14.05.2020г. и фактура

№

0295194759/15.06.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 32,66 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 20.07.2020г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба вх. № 6693/12.07.2021г., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М..

Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК.

Ответникът СТ. М. С. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул.. призован чрез залепване 2 на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител на ответника по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. АЛБ. П. Ш. от ВТАК, със служебен адрес : град В.Т. ул..., депозира писмен отговор на исковата молба. Особеният представител изразява становище, че искът е допустим от гледище на процедурния закон и следва да бъде разгледан по същество. Счита иска за неоснователен. Сочи, че твърденията на ищеца се основават на едностранно съставени документи, които нямат доказателствена стойност.

Оспорва фактите по исковата молба – твърденията, че страните са в договорни отношения по доставка на електроенергия, както и че ищецът е доставил описаното в исковата молба количество електроенергия. Оспорва остойностяването на ел.енергия. Възразява, че ответникът не е ползвал електричество за процесния период, а ищецът не е доставял такова.

Възразява, че количеството ел.енергия е произволно определено – на базата на средства за измерване, собственост на ищеца и контролирани от ищеца. Счита, че Общите условия на доставчика противоречат на закона за енергетиката и решенията на КЕВР. Не сочи доказателства и няма искания по процедура.

В съдебно заседание, ответникът СТ. М. С. не се явява. Назначеният от съда особен представител - адв. АЛБ. П. Ш. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да постанови решение съобразно приетите по делото доказателства.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приетите писмени доказателства – справка по лице, изд. от Служба по вписванията – Горна Оряховица за периода от 01.01.1992г. до 21.07.2020г. за лицето СТ. М.

С., ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Г.О., ул..., като за този имот същият е учредил договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД № 1, вх.рег. № 2689/22.05.2018г., дв.вх.рег. 2682 от 22.05.2018г. Съдът приема посочения документ, във връзка с останалите годни писмени доказателства (фактури, справки, извлечение за фактури и плащания), като допустимо и необходимо доказателство, надлежно ангажирано от ищцовата страна във връзка с възложената й с окончателния доклад по делото доказателствена тежест, което удостоверява изложените в исковата молба и оспорени от особения представител факти, че ответникът С. е потребител на ел. енергия на горепосочения адрес, като собственик на процесното жилище, по силата на договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, сключен с „Енерго-Про Продажби” АД.

Видно от приетите по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към дата 07.02.2020г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 29.10.2020г.; извлечение за фактури и плащания към 29.10.2020г., 5 броя фактури, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател СТ. М. С., за кл. № 1500075737, аб. № 3

***, за обект в гр. Г.О., ул..., както следва : фактура № 0290539224/12.02.2020г. на стойност 443,41 с включен ДДС за периода от 22.12.2019г. до 21.01.2020г., фактура № 0291706943/13.03.2020г. на стойност 475,13 с включен ДДС за периода от 22.01.2020г. до 21.02.2020г., фактура № 0292881382/13.04.2020г. на стойност 268,94 лв. за периода от 22.02.2020г. до 21.03.2020г., фактура № 0294032723/14.05.2020г. на стойност 194,17 лв. с включен ДДС за периода от 22.03.2020г. до 21.04.2020г., и фактура № 0295194759/15.06.2020г. на стойност 24,47 лв. с включен ДДС да периода от 22.04.2020г. до 21.05.2020г.

Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1025/2020г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1021/29.07.2020г. против длъжника С.М. Сапуднжиев, за следните суми : сумата 1406,12 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 12.02.2020 г. до 15.06.2020 г. за обект с абонатен № 0500704222, гр. Горна Оряховица, „Свети княз Борис Първи” № 15 Б 6, по клиентски № 1500075737, а именно : фактура № 0290539224/12.02.2020г., фактура

№

0291706943/13.03.2020г., фактура

№

0292881382/13.04.2020г., фактура

№

0294032723/14.05.2020г. и фактура

№

0295194759/15.06.2020г.; сумата 32,66 лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, подробно посочени в табличен вид, законната лихва върху главницата от 1406,12 лв. за времето от 28.07.2020 г. до изплащане на вземането; сумата 28,78 лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, и сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел за безспорни и фактите, че горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.

Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, за кл. № 1500075737, аб. № 0500704222, за обекта на потребление на ответника, намиращ се в гр. Г.О. ул...., паричните задължения за неплатена стойност на ел.енергия по фактура № 0290539224/12.02.2020г., фактура

№

0291706943/13.03.2020г., фактура

№

0292881382/13.04.2020г., фактура

№

0294032723/14.05.2020г. и фактура

№

0295194759/15.06.2020г., не са погасени и фигурират като неплатени в счетоводството на ,,Енерго-Про Продажби” АД, в общ размер от 1406,12 лв. Видно от заключението на СИЕ, считано от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 20.07.2020г., мораторната лихва е на обща стойност 32,66 лв., като това парично задължение също не е погасено. От СИЕ е видно, че количествата ел.енергия в процесните фактури са остойностени правилно, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени за съответния период.

Видно от допълнението към СИЕ, заявено устно в съдебно заседание от вещото лице, след датата на предаване на експертизата в съда ищецът е уведомил вещото лице, че ответникът 4

С. е извършил частично плащане в размер на 43,81 лв. по фактура № 0290539224/12.02.2020г., осъществено на 25.01.2021г., при което неплатената главница по процесните 5 фактури възлиза на 1362,31 лв. Съдът кредитира заключението на приетата СИЕ и устното допълнение към него като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 1021/29.07.2020г. по ч. гр. дело № 1025/2020г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 ГПК.

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явява частично основателен досежно претендирания размер, по изложените по-долу съображения.