Акт № 15 от 30.10.2026, Районен съд - Трявна
- Съд
- Районен съд - Трявна
- Дело
- 51/2026
- Подписан
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574 ал. 11 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Трявна, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА, СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНО
НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. Иванова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Административно наказателно дело № 20264240200051 по описа за 2026 година Жалбоподателят К. Г. С. е обжалвал наказателно постановление №26- ***/17.07.2026 г. на Началник група в РУ Трявна при ОДМВР – Габрово К. М. К..
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради следното: Към момента на проверката автомобилът бил собственост на трето лице П. И. П., като нито той, нито жалбоподателят били уведомени за служебно прекратената регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Към този момент автомобилът притежавал валиден стикер за такава застраховка на предното стъкло. При издаване на наказателното постановление било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между фактическото описание и правната квалификация.
Разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвиждала налагане на глоба във фиксиран размер на сумата от 500,00 лв., докато наказващият орган наложил 255,65 €, чиято левова равностойност е 500,01 лв. С решение по адм. дело №289/2026 г. по описа на Административен съд – Габрово заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 2410316 от 24.06.2026 г., издадена на същата дата и по същия повод, била отменена.
1
Претендира се в жалбата цялостната отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба, с изнесените в нея доводи. Допълнително сочи, че ползвал лекия автомобил само в деня, в който го спрели за проверка. Взел го същият ден от собственика му, за да отиде с него до гр. В. Т. и да закупи части за ремонт на неговия лек автомобил, тъй като бил счупен. Не знаел за липсващата застраховка „Гражданска отговорност“ поради наличието на валиден стикер на стъклото. Не знаел и за прекратената регистрация на автомобила.
В открито съдебно заседание ответникът по жалба не изпраща представител за взимане на становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №5038765/24.06.2026 г. от свидетеля Д.
С. П. – на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ Трявна, в присъствието на свидетеля Н. Р. Д. (свидетел при установяване на нарушението) за това, че: На 24.06.2026 г. около 14.30 часа в гр. Т. ,на ул.******** №***, управлява лек автомобил марка „*******“ с рег.№*******, собственост на П. И. П., с посока на движение към гр. Т., като при направена справка в масивите на МВР и след справка с ОДЧ е установено, че МПС е с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 ЗДвП. Според АУАН, извършеното е в нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 ЗДвП.
АУАН е оформен при отказ от страна на нарушителя да го подпише, удостоверено чрез подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са отбелязани в акта.
АУАН е връчен лично на нарушителя на 24.06.2026 г., без възражения.
Въз основа на съставения по-горе АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление (НП) №256-0360-000035/17.07.2026 г. на Началник група в РУ Трявна при ОДМВР – Габрово К. М. К., с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП глоба в 2 размер на 255,65 € и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети общо 10 контролни точки - за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, изразяващо се в това, че:
На 24.06.2026 г. около 14.30 часа в гр. Т. ,на ул.******** №***, управлява лек автомобил марка „*******“ с рег.№*******, собственост на П. И. П., с посока на движение към центъра на града, като при извършена справка в масивите на МВР и след справка с ОДЧ е установено, че МПС е с прекратена регистрация, считано от 23.06.2026 г. – на основание чл.143 ал.10 ЗДвП, поради неизпълнено задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според НП, същото е издадено въз основа на постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 10.07.2026 г. по преписка №1877/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Габрово.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 04.08.2026 г.
Съобразно постановление от 10.07.2026 г. на Районна прокуратура – Габрово, със същото е отказано образуване на наказателно производство и е прекратена преписка вх.№1877/2026 г. на Районна прокуратура – Габрово, водена срещу К. Г. С. за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК – поради липса на умисъл у дееца.
От показанията на разпитаните като свидетели Д. С. П. (актосъставител) и Н. Р. Д. (свидетел при установяване на нарушението), се установява, че при извършена на 24.06.2026 г. проверка на жалбоподателя, като водач на лек автомобил „*******“ с рег.№*******, е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушителят бил убеден, че автомобилът е с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като заявил, че не знае за служебно прекратената регистрация.
Фактът, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е със служебно прекратена регистрация на 23.06.2026 г. и на основание чл.143 ал.10 ЗДвП се установява и от представената по делото справка от РУ Трявна.
От показанията на свидетеля П. И. П. се установява, че той е собственикът на управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка „*******“ с рег.№*******. Същият твърди, че е заплатил всички дължими 3 вноски по застраховката „Гражданска отговорност“, включително трета и четвърта от тях, но загубил полицата и не можел да докаже, че е платено.
Сочи, че въпросният лек автомобил се ползвал от него по принцип, като го е предоставил на жалбоподателя за един ден, за да отиде и да се върне до гр. В.
Т., тъй като неговият автомобил бил на ремонт. Не му го е предоставял за дългосрочно ползване.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед представеното заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП, както и представеното удостоверение рег. № 264000-14553/27.08.2026 г., съобразно което К. М. К. е заемал длъжността началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Трявна при ОДМВР – Габрово към 17.07.2026 г.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДвП установява, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В случая данните по делото безпротиворечиво установяват, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „*******“ с рег. № *******, собственост на П. И. П., чиято регистрация е била служебно прекратена, считано от 23.06.2026 г., на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП, поради неизпълнено задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление 4 от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Независимо от установеното от обективна страна управление на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, съдът намира, че в случая не е доказано осъществяването на административното нарушение от субективна страна. Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление и е обявено за наказуемо с административно наказание, като за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дадено лице, е необходимо деянието да е извършено виновно. Вината е задължителен елемент от състава на административното нарушение и следва да бъде установена във всеки конкретен случай, като не може да бъде презюмирана единствено въз основа на обективното осъществяване на съответното деяние.
В тази връзка следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС, първа и Втора колегия на ВАС, с което е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175 ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
По делото липсват доказателства собственикът на автомобила - свидетелят П. И. П. да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, извършено на 23.06.2026 г. Не са представени доказателства за съобщаване на това обстоятелство от компетентните органи, нито са установени други факти, от които да може да се направи извод, че собственикът е узнал по друг начин за настъпилата промяна в регистрационния статус на автомобила. Следователно не е доказано собственикът да е бил запознат с обстоятелството, че регистрацията на притежаваното от него моторно превозно средство е прекратена по служебен ред, а когато собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, той не би могъл да съобщи този факт и на лицето, на което е предоставил управлението на автомобила. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, а го е ползвал със съгласието на собственика само за един ден, с оглед необходимостта да пътува до гр. В. Т.
5 във връзка със закупуване на части за ремонт на негов лек автомобил. Не се установява и жалбоподателят да е узнал за прекратената регистрация по друг начин. Напротив, от показанията на разпитаните свидетели Д. С. П. и Н. Р. Д. се установява, че при извършената проверка жалбоподателят е заявил, че не знае за служебно прекратената регистрация и е бил убеден, че автомобилът разполага с валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези негови обяснения не са изолирани, а се подкрепят от останалия доказателствен материал, включително от показанията на собственика относно обстоятелствата, при които автомобилът е бил предоставен за управление.
Не може да се приеме, че само поради качеството си на водач жалбоподателят е бил длъжен преди управлението да извърши самостоятелна проверка за регистрационния статус на автомобила, при положение че информацията за служебното прекратяване на регистрацията не е публично достъпна. Както е посочено и в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г., регистърът, в който се отразява служебното прекратяване на регистрацията поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, съдържа защитена информация и не представлява публично достъпен източник, от който водачът да може да получи сведения за настъпилата промяна.
Въз основа на изложеното по-горе съдът приема, че макар от обективна страна да е установено управление на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, от субективна страна деянието е несъставомерно. При липсата на доказана вина не е налице административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, поради което не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП.
Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b9c9da8-d5cc-44c4-90c0-17bd97be9de4