Решение № 78 от 02.03.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Шумен, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202628 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2500212/20.11.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, с ЕИК103113328, със седалище и адрес на управление: **************, ПИ***, община *******, област Варна в качеството му на работодател, представлявано от Н.Н.Н., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление или като алтернативно искане да намали размера на наложената имуществена санкция, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.

За тях се явява упълномощен представител, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага 1 подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поР. което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не по изложените в нея мотиви, поР. следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоначално на 13.10.2025 год. в 09.30 часа, а впоследствие и по документи на 15.10.2023 год. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изпълнявани в област Шумен, община Шумен, гр.Шумен, бул.“Славянски“ на строеж „Изграждане на кабел НН за резервно захранване на обект „Преустройство и ремонт на съществуваща сграда в сграда с пристройка за нуждите на Районен съд и Районна прокуратура – Шумен“. Към момента на първата проверката лицето Р.С.Р., с ЕГН********** се намирало на обекта, като работило на длъжност „общ работник“. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същото били взети писмени обяснения, в които посочило, че работи на обекта, като изпълнява дейността поставяне на тротоарни плочки, че е работил на 13.10.2025 год. от 08.00 часа до 17.00 часа с почивка от 12.00 до 13.00 часа. На същата дата били снети писмени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лицето Б.Р.Б., с ЕГН********** – технически ръководител на обекта, в които последният е изложил, че на 13.10.2025 год. на обекта работят работници на “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК127588059 – М.С., М.Р., Р.С. и на „Хидрострой България“ – Е.Г., Т.В., както и че всички извършват дейността поправка на положени тротоарни плочки. По време на проверката било констатирано, че между

“СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК127588059 и лицето Р.С.Р. бил сключен трудов договор №105/11.10.2025 год., но работникът бил допуснат до работа, без да е получил копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ от ТД на НАП за сключения с него трудов договор.

Видно от представеното по делото копие на Протокол за вписани и невписани електронни записи изх.№30Е004106466/13.10.2025 год. уведомлението е било изпратено на 13.10.2025 год. в 11.40 часа. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2541008 от 23.10.2025 год. За констатираното нарушение на 23.10.2025 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение №272500212, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие дружеството-жалбоподател се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирало допълнителни писмени възражения, в които излага, че не оспорва описаната фактическа обстановка и описаното нарушение, но счита, че същото се дължи на пропуск на служител 2 от отдел „Човешки ресурси“. В същото време считат, че деянието е „малозначително“ и „маловажно“ и следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено №27-2500212/20.11.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, с ЕИК103113328, със седалище и адрес на управление: **************, ПИ***, община *******, област Варна в качеството му на работодател, представлявано от Н.Н.Н., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р. А. И., на свидетеля М.А.Я. и отчасти на свидетелите Б.Р.Б., Е.Г. Г., М.С.Р. и Р.С.Р., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р. А. И. и М.А.Я.. Същите лично са извършили проверката на дружеството, като пряко са възприели факта, че посоченото по-горе лице се е намирало на обекта в момента на проверката. В същото време показанията им са последователни, непредубедени и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение показанията на свидетелите Б.Р.Б., Е.Г. Г., М.С.Р. и Р.С.Р. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която същите свидетелстват, че на посочената дата работникът Р.С.Р. действително е работил на посочения обект и че същият е работник на фирма “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, с ЕИК103113328, както и че на 13.10.2025 год. на обекта е била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Шумен. В тази част показанията на тези свидетели кореспондира напълно с останалия събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка. В частта, в която свидетелите Б., Г., Р. и Р. свидетелстват, че лицето П.С. – директор на дирекция „Инспекция по труда“, Шумен е участвал в извършената проверка, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. В тази връзка показанията на посочените четирима свидетели се разминават значително помежду си, както по отношение на броя проверяващите лица, така също и поведението на лицето С. по време на извършване на проверката. В тези части показанията на свидетелите, освен, че не кореспондират помежду си не се подкрепят и от събрания доказателствен материал, поР. което съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани. Същите не се подкрепят и от събраните писмени доказателства - Протокол за извършена проверка №ПР2541008 от 23.10.2025 год. и акт за установяване на административно нарушение №27-2500212/23.10.2025 год., от които се установява, че лицето П.С. не фигурира в тях и не е извършвал каквито и да е действия, които да могат да се квалифицират като участие в извършената проверка. В същото време и четиримата свидетели се намират или са се намирали в известна служебна зависимост с дружеството-жалбоподател, като показанията им до голяма степен са заинтересовани и имат 3 за цел избягване от дружеството на съответната административно-наказателна отговорност за констатираното и описано в наказателното постановление нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ /в сила към датата на констатиране на нарушението и към настоящия момент/ Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал.2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.

От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Р. И. и М.Я. се установява по безспорен начин, че в деня на проверката 13.10.2025 год., лицето Р.С.Р. е работило в обекта на длъжност „общ работник“. От дадените от лицето обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ става ясно, че е бил на работа с работно време от 08.00 часа сутринта до 17.00 часа. В същото време на лицето не е било връчено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от ТД на НАП за сключения трудов договор, въпреки че към момента на извършване на проверката работния ден е бил започнал. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че въпреки, че представения по делото Трудов договор №105 е от дата 11.10.2025 год., видно от представения по делото Протокол за вписани и невписани електронни записи, уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП на 13.10.2025 год. в 11.40 часа, т.е. след извършване на проверката и след като лицето вече е било започнало изпълнение на трудовите си задължения. От всичко изложено се налага извода, че към датата на извършване на проверката – 13.10.2025 год., когато лицето вече е изпълнявало трудовите си функции не му е било връчено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от ТД на НАП за сключения трудов договор.

ПоР. изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал до работа лицето Р.С.Р., с ЕГН**********, без да му е предоставил копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от ТД на НАП за сключения трудов договор, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение. За това нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15000 лева за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай, именно жалбоподателя се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно “СТРОЙМАШИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, с ЕИК103113328 е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, 4 предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази обстоятелството, че въпреки, че при посочената проверка са били констатирани и други подобни нарушения, касаещи други работници, по делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство преди това, поР. което намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от работника труд е бил уреден със съответните изискуеми от закона документи и е бил отчетен. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева с равностойност 766.94 евро. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.