Определение № 38198 от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38198 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110133927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т..........“ ЕАД, ЕИК ..........., срещу М. А. С., роден на 27.05.1955 г., гражданин на Русия, и А. И. С., родена на 11.01.1954 г., гражданин на Русия. Твърди се, че ответниците са потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, п.к. 1000, общ. Оборище, ул.

„.............. инст. № ..........., тъй като между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Ищецът поддържа, че в периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. е доставял топлинна енергия на обща стойност 119,89 лева – главница за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 11.06.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че ответниците не са я заплатили, поради което са изпаднали в забава и дължат мораторна лихва на обща стойност 41,07 лева за периода от 17.10.2022 г. до 03.06.2025 г. С исковата молба и уточнителна молба вх. № 223235/25.06.2025 г. ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени в личното им качество при условията на разделна отговорност (по 1/2 за всеки от тях) да заплатят общата сума от 160,96 лева, както следва:

М. А. С. (1/2) – сумата от 59,94 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (11.06.2025 г.) до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 20,54 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 17.10.2022 г. до 03.06.2025 г.

А. И. С. (1/2) – сумата от 59,94 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (11.06.2025 г.) до окончателното 1 изплащане на сумите, както и сумата от 20,54 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 17.10.2022 г. до 03.06.2025 г.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Оборище, ул. „.............. инст. № ..........., са битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Посочва се, че съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30-дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец. Излага се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т..........“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени от КЕВР, които влизат в сила след публикуването им и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане. Релевирани са съображения, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 и стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в конкретния случай за процесния период е „Холидей и Райзен“ ЕООД. Сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Холидей и Райзен“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са погасили задължението си.

Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Направено е доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства – Извлечение от сметки за процесния период за аб. № ..... (инст. № ...........); Заявлениедекларация за откриване/промяна на партида, подадена от Д. К. Й. на 26.11.2021 г.;

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том VI, рег. № 7216, дело № 905/10.11.2021 г. на нотариус Д. Т.; Молба-декларация за откриване на партида, подадена от М. А. С. на 18.07.2000 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, том I, рег. № 1030, дело № 63/09.03.2000 г. на нотариус Д. Т.; Договор № 125/29.11.2007 г. при общи условия между „Т..........“ АД и „Холидей и Райзен“ ЕООД; Договор № 25/03.09.2002 г. между СЕС и „Рони“ ЕООД; Протокол от 20.09.2001 г. от Общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; Договор № 2

Д-О-62/03.06.2020 г. при общи условия между „Т..........“ ЕАД и „Холидей и Райзен“ ЕООД;

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т..........“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР; документ за внесена държавна такса.

Направено е доказателствено искане за привличане на „Холидей и Райзен“ ЕООД, ЕИК .........., като трето лице-помагач на страната на ищеца на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, за допускане изготвянето на заключения по СТЕ и СЧЕ с формулирани в исковата молба задачи, както и за задължаване на „Холидей и Райзен“ ЕООД да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за процесния период (вкл. изравнителни сметки, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи за дата на връчване на изравнителните сметки на представител на ЕС, протоколи за неосигурен достъп, документи за сертификация на УДР, договор със СЕС и протокол от ОС на ЕС).

В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. А. С. и А. И. С., чрез назначения им особен представител адв. К. Б. от САК, са депозирали отговор на исковата молба, с който считат предявените искове за допустими, но ги оспорват по основание като неоснователни и недоказани. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия през процесния период, като поддържат, че не е достатъчно да се установи кое лице е собственик на имота, а следва да се докаже, че именно ответниците през исковия период са ползвали недвижимия имот и реално са консумирали предоставената от ищеца топлинна енергия. Посочват, че са граждани на Русия, не са ползвали топлинна енергия в процесното жилище в посочения от ищеца период, а при прехвърлянето на собствеността върху апартамента през 2021 г. са били представлявани от пълномощници. Релевират възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за претендираните суми за главница за периода о т 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., като с позоваване на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД поддържат, че погасителната давност започва да тече за всяка отделна ежемесечна фактура от изтичането на 45-дневния срок по чл. 33 от ОУ, независимо от издаването на кредитни известия и обща фактура след изготвяне на изравнителната сметка. Оспорват претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва като неоснователна поради погасяването по давност на главното вземане съгласно чл.

119 ЗЗД. Заявяват, че не оспорват размера на предявения иск, поради което се противопоставят на искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза. Молят да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, и претендират разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

3

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 3 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на топлоснаден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, респективно отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Основателно е искането за конституиране на трето лице-помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Същото следва да бъде задължено по чл. 192 ГПК да представи документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение за имота на ответниците през процесния период, отчет на измервателните уреди в СЕС, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителни сметки през процесния период на представител на ЕС и протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС.

Доказателственото искане за изготвяне на заключение по СТЕ и СЧЕ следва да бъдат уважено, доколкото е необходимо за установяването на факти, включени в предмета на доказване.

Ищецът следва да представи доказателства, че топломерът на абонатната станция е преминал съответния периодичен контрол, т.е. че е годно измервателно средство към процесния период.

4

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд: