Решение № 54 от 24.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000581 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Производството е образувано по две въззивни жалби: ВЖ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД – София, срещу осъдителна част от решение №60/09.10.2024г., както и по насрещна ВЖ на Д. Н. А. срещу част от отхвърлителното решение №60/09.10.2024г., постановено по т.дело №101/2023г. на ОС Търговище.

С въззивна жалба от 24.10.2024г. ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД – София, чрез адв.Г.

Х., обжалва решение № 60/09.10.2024г., постановено по т.д. №101/2023г. по описа на ОС Търговище в частта, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати в полза на ищеца Д. Н. А. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 13 000 лв. до присъдения размер от 23 400 лв., както и в частта за присъдената върху главницата законна лихва, считано от 14.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ.

Въззивникът намира обжалваното решение в съответните части за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Счита присъденото обезщетение за прекомерно и несъответно на вида и степента на претърпените вреди. Намира за правилен извода на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, но не споделя определения занижен принос на пострадалия. Излага съображения за неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД, а присъденото обезщетение -несъобразено със съдебната практика по сходни дела. Счита, че ищецът не е успял да докаже по делото, че е търпял сериозни по вид и степен неимуществени вреди, които да обуславят толкова висок размер на обезщетението, съобразявайки при това отшумяване на травмите в период от 2-3 месеца, без да са налице 1 данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца, респ. доказателства за последващи прегледи, консултации, прием на медикаменти, които да водят до продължителен период на търпени физически болки и страдания. Счита, че ищецът не е положил нужните усилия от своя страна да проследи и подпомогне лечението и възстановяването си от получените при ПТП травми. Счита за недоказани както продължителността на лечебно-възстановителния период на ищеца, така и тежестта на получените увреждания, като акцентира, че в конкретния случай пострадалият не е бил подложен на оперативни интервенции, а е лекуван основно медикаментозно. Въззивникът обобщава липсата на доказани от страна на ищеца преживени силни по интензитет неимуществени вреди, поради което присъденото обезщетение се явява прекомерно. Излага подробни съображения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение при приложение нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в липса на поставен обезопасителен колан. Счита, че ищецът със своите действия до голяма степен е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като се е возил в МПС без поставен колан, поради което определеният процент на съпричиняване от едва 10%, се явява силно занижен. Позовава се на задължителна съдебна практика, обективирана както в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., така и в решение № 159 от 24.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1117/2009г., II т.о., ТК и решение № 130 от 03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010г., I т.о., ТК. Счита, въз основа на заключението по приетата СМЕ, че степента, с която ищецът Д. А. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат следва да се определи на 50 %, тъй като при правилно поставен предпазен колан по-голяма част от получените увреди е нямало да настъпят. Счита за неправилен извода на съда за основателност на акцесорната претенция за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 14.07.2023г. /дата на уведомяване на застрахователя/ като твърди, че законната лихва следва да бъде присъдена, считано от изтичане на предвидения в КЗ тримесечен срок, а именно от 15.10.2023г. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне на исковата претенция над присъдените 13 000 лева, ведно с присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор е постъпило становище на Д. Н. А. за неоснователност на жалбата.

Едновременно с отговора Д. Н. А. депозира и насрещна въззивна жалба, чрез адв.М. – ПА., срещу постановеното от ТОС решение, в частта, с която съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и искът по чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 23 400 лв. до претендираните 26 000 лв., или за разликата от 2 600 лв. Счита, че по делото не е доказано наличие на съпричиняване от негова страна. Позовавайки се на изготвената по делото САТЕ и спецификата на предпазния колан твърди, че травмите при ищеца са могли да бъдат получени както с поставен, така и без поставен колан, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице, доколкото коланът не е бил ефикасен, за да предотврати получените от ищеца травми по главата и торса. /същите не биха били защитени при поставяне на двуточков колан/. От друга страна, излага оплаквания спрямо становището на вещото лице, че при употреба на предпазен колан уврежданията биха били по-леки като твърди, че вещото лице не е съобразило характера на наличния двуточков колан. В тази връзка страната обосновава неправилност на решението относно размера на обезщетението, но и относно възприетата степен на съпричиняване. /сочи като довод становище на в.л. д-р Г в о.с.з., проведено на 12.09.2024г., че не може да каже дали е от значение факта, че коланът на ищеца е бил двуточков/. Излага съмнения относно компетентността на изложеното мнение и доколко вещото лице е запознато с устройството и действието на този тип колани. Възприема за обосновано и правилно становището на в.л. инж. Р. В заключение счита, че по делото не е доказано съпричиняване, изразяващо се в липса на поставен предпазен колан, поради което моли съда да отмени като неправилно решението в съответната отхвърлителна част и да уважи иска по чл.432 КЗ за разликата над присъдените 23 400 лв. до претендираните 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.

2

Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор е постъпило становище по насрещната жалба, с което ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД счита същата за неоснователна да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание не се явяват представители на страните, но с писмени молби, докладвани от съда, страните поддържат позициите си по спора: депозираните от всяка от тях въззивни жалби както и становището си по жалбата на насрещната страна.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по иск на Д. Н. А., от с.Първан, общ. Омуртаг, с която ищецът претендира от ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, заплащане на сумата 30 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 КЗ.

В исковата молба се твърдят причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.04.2023г., по вина на Е А като водач на МПС „Фолксваген“, с рег. № ХХХХХХХХ, застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество. Ищецът твърди, че е увреден като пътник на задна лява седалка на пътнически бус Фолксваген, модел ПТ 35 с рег.№ХХХХХХХХХ. /съгл.молба на л.96/ Твърди се отправена до ответника извънсъдебна претенция от 14.07.2023г., по която застрахователят е образувал щета №0411-185-0005-2023 по застрахователна полица №BG/23/122003053154, по която щета е постановен отказ за определяне на обезщетение на 10.11.2023г., поради липса на данни за механизма и вината на застрахованото лице. В исковата молба са посочени претърпените от ищеца травматични увреди – травматичен шок, разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, съпроводено със загуба на съзнание и счупване на седмо дясно ребро. В исковата молба се излагат накратко основание за материалната легитимация на ответника и ангажиране отговорността му като застраховащ гражданската отговорност на виновния за ПТП водач Е А /водач на пътническия бус/.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпило становище на застрахователя чрез адв.Г. Х., с което се оспорва основателността и размера на иска. Не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ относно пътнически бус Фолксваген, както и факта на настъпилото ПТП на посочената дата и участниците в него.

Застрахователят оспорва виновното/противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС с рег.№ ХХХХХХХХ - Е А като счита, че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на водача на лек автомобил „Порше Кайен“, с рег. № ХХХХХХХХХ – П Н; възразява ищецът да е получил описаните в исковата молба увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка на тези увреди с процесното ПТП; релевира възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът е пътувал без предпазен колан в пътническия бус както и че не е лекувал получените увреждания; оспорва и иска за лихва, като неоснователен, предвид съображенията за неоснователност на главния иск.

Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, в пределите на обжалването и приложимите правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото 3 определение №754/13.12.2024 г., в производството по чл. 267 ГПК.

Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС-Търговище решение както в осъдителната му, така и в отхвърлителната част. Решението не се обжалва до размера от 13 000 лева, в обезщетение за неимуществени вреди, в която част е влязло в законна сила. Застрахователят обжалва и началната дата на присъдените законни лихви, като счита, че изискуемостта на обезщетението настъпва с изтичане на тримесечния срок от сезиране на застрахователя, т.е. от 15.10.2023г.

Доколкото застрахователят не обжалва присъдената с първоинстанционното решение част от обезщетението за неимуществени вреди до размера от 13 000 лева, т.е. не оспорва основанието за носената от него отговорност по риска Гражданска отговорност на автомобилистите, съотв. по прекия иск с правно основание чл.432 КЗ; не оспорва наличието на застрахователно покритие и валидността на застрахователната полица относно пътническия бус Фолксваген, то тези въпроси остават извън предмета на въззивното произнасяне /не представляват част от повдигнатия с жалбите спор/. Съгласно сезиращата жалба на застрахователя, въззивният съд дължи произнасяне по определения размер обезщетение и наличието на основания за редицурането му съгласно приложение разпоредбите на чл.52 или чл.51, ал.2 ЗЗД. Независимо от това, при преценка на събраните доказателства по делото, настоящият състав намира за логичен и аргументиран извода на първоинстанционния съд за установяване предпоставките по чл.45 ЗЗД, съответно за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя по прекия иск на пострадалото лице. Същите са били обсъдени, доколкото в рамките на производството не е било налице привлечено като обвиняем лице по образуваното по случая ДП №156/2023г. на РУ -Омуртаг при ОД на МВР -Търговище. Дори при съвина за причиненото ПТП и от другия участник – водачът на л.а.Порше Кайен, в каквато насока са изслушаните единична и комплексна АТЕ, пак от същите категорично се установява противоправното поведение на водача на буса Е А, чиято гражданска отговорност е предмет на застраховане. Възможността за ангажиране отговорността и на другия водач не е относима към преценката за предпоставките по чл.432 КЗ.