Решение № 477 от 28.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Пазарджик, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220201257 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на И. С. К. от гр. Пазарджик срещу наказателно постановление № 23-1006-001221 от ... г. на Началник група КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание не се явява жалбоподателят или негов представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощения му процесуален представител, с което се поддържа жалбата, ангажират се доказателства и се моли за отмяна на атакуваното НП. Излагат се допълнителни доводи. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се иска потвърждаване на постановлението като 1 законосъобразно и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. жалбоподателят се явил в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик за регистрация на придобито на .... МПС – лек автомобил „М.“, модел СЛК 200. Автомобилът е бил закупен в чужбина – Щ., Г.. Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба купувач на автомобила е дружеството „...“ ЕООД, на което дружество жалбоподателят е собственик и управител. На датата на явяването му в сектор „Пътна полиция“ на жалбоподателя бил съставен фиш за неизпълнение на задължението за регистрация в едномесечен срок от придобиването на автомобила.

Жалбоподателят възразил срещу фиша, като последният бил върнат на сектор „ПП“ за съставяне на АУАН. На ... г. полицейският служител А. Т. съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и получен без възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна.

На първо място в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.

Съгласно чл.42, ал.1, т.3 и т.4 ЗАНН в АУАН и съответно съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП, следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, както и обстоятелства по неговото извършване.

2

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.145, ал.4, вр. ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.145, ал.2 ЗДвП: „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба“.

Разпоредбата на ал.4 сочи, че ал.2 се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба. От описанието в атакуваното НП може да се извлече, че жалбоподателят не е изпълнил това задължение на ... г. На тази дата жалбоподателят се е явил в сектор „ПП“ Пазарджик за подаване на заявление за регистрация на придобитото от дружеството му МПС. Това обаче категорично не може да бъде датата на нарушението. Това е така, защото нарушението е извършено към момента на изтичане на предвидения в закона срок за регистрация, а той е ясно определен - до един месец от придобиването на МПС. От приложения по делото договор за покупко-продажба е видно, че автомобилът е придобит от дружеството „...“ ЕООД на ...., следователно месечния срок е изтекъл на ... г., съответно дружеството-купувач е било в нарушение на ... г., което се явява и точната дата на извършване на нарушението, а не посочената в АУАН и НП – ... г.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в НП, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в НП и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на НП, каквито са датата и обстоятелствата по извършване на нарушението и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.

Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят и проверка дали същите съответстват на 3 събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение. Посоченото е от категорията на съществените процесуални нарушения и е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере кога и по какъв начин му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното.

Тук следва да се отбележи и, че самото нарушение не е извършено въобще от наказаното лице И. К.. Това е така, защото последният не е приобретател на процесното МПС, а това е дружеството „...“ ЕООД.

Полицейските служители би следвало да правят разлика между ЮЛ и физическото лице – негов собственик и управител. Неслучайно законодателят е посочил, че задължено лице съгласно чл.145, ал.2 ЗДвП е „приобретателят“ на МПС. Последният може да бъде както физическо лице, така и ЮЛ. Това се извежда и от санкционната разпоредба на чл.177, ал.6 ЗДвП: „На лице, което не изпълни задължение по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв.“, като законодателят ясно е посочил, че се налагат или глоба (на физически лица), или имуществена санкция (на ЮЛ). В случая приобретател на автомобила се явява ЮЛ, което следва да носи отговорността за неизпълнение на задължението за регистрация по чл.145, ал.2 ЗДвП, а не физическото лице – негов собственик и управител.

Така, в крайна сметка, съдът намира от доказателствата по делото, че не само са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, но и нарушението не е извършено от наказаното лице. АНО не ангажира доказателства, които да сочат, че деянието е извършено от жалбоподателя. В тази насока следва да се отбележи, че от приложения талон за регистрация е видно, че процесното МПС действително е регистрирано на дружеството „...“ ЕООД, а не на името на жалбоподателя.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила и поради нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано, че нарушението е извършено от наказаното лице.

4

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско възнаграждение по банков път е 480 лв., като са представени и доказателства за плащането му. Ето защо следва да се присъди сумата от 480 лв.

Възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника се явява неоснователно, тъй като процесуалният представител на жалбоподателя е имал активна позиция за изясняване на обективната истина по делото, като е ангажирал доказателства, изготвил е не само жалба, но и писмено становище.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 231006-001221 от ... г. на Началник група КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик, с което на И. С. К. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на И. С. К. с ЕГН:

********** от гр. Пазарджик, ул. „Е.” № 5, ет.4, ап.17 сторените по делото разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5