Определение № 19299 от 24.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19299 гр. С, 24.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110113542 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т С ЕАД, чрез юрк. Антонов, срещу В. Д. П., с която са предявени по реда на чл.

422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 81/2026 г. по описа на Районен съд - Гълъбово. Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от заповедния съд указание с разпореждане от 08.05.2026 г. по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство и при извършена самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, настоящият съдебен състав приема същите за недопустими. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, т.е. изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК , съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай, видно от попълнените от връчителя разписки, сканирани и отразени в електронната папка на заповедното дело, е, че длъжникът е търсен само два пъти в рамките на по-малко от един месец (на 12.02.2026г. и 20.02.2026г.) на адреса на посочения от заявителя топлоснабден имот в гр. С, ж.к. „Н – 3“, бл. *****, вх. „Г“, ет. 2, ап. 68, но тъй като не е открит, връчителят е върнал в цялост в съобщението, като е отразил, че „по сведения от живущи мъж и жена“ лицето живее в чужбина и не пребивава на адреса. Източникът на тези данни (имената на мъжа и/или жената), обаче, не е отразен в съобщението. Ето защо не може да се приеме, че връчителят е събрал данни по надлежния ред, че длъжникът не живее на 1 адреса на процесния имот. Видно е също така, че на адреса на процесния топлоснабден имот не е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК , респ. не са били давани указания в този смисъл на връчителя. Впоследствие длъжникът е търсен на регистрирания постоянен и настоящ адрес - гр. С, ж.к.

„Н – 2“, бл. *******, вх. *** ет. ***** но тъй като не е открит, връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК, след като е събрал данни по надлежния ред (с посочване на източника на тези данни в съобщението), че длъжникът не живее на този адрес. Това обстоятелство, обаче, не може да санира неспазването на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 47 ГПК по отношение на процесния адрес на топлоснабдения имот, находящ се в гр. С по отношение на който са налице данни от представените доказателства, че е учредено вещно право на ползване в полза на длъжника считано от 11.10.2019 г. и е подадена от същия молба-декларация от 04.11.2019 г. за откриване на партида.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато лицето в продължение на един месец не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Съгласно чл. 47, ал. 2 ГПК, в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Съгласно чл. 47, ал.

5 ГПК, съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

В случая видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят не е залепил уведомление на вратата или на пощенската кутия на процесния адрес на топлоснабдения имот, находящ се в гр. С респ. на входната врата или на видно място около нея, като такива указания не са били дадени и от заповедния съд. Не са събрани и данни по надлежния ред, че длъжникът не живее на адреса на процесния топлоснабден имот.

От гореизложеното следва, че в случая не е налице кумулативно предвидената заедно с извършеното връчване предпоставка на чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, а именно а именно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. връчителят да е събрал данни, с посочване на източника на информация, че длъжникът не живее на процесния адрес на топлоснабдения имот. Ето защо следва да се приеме, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, заповедният съд следва да бъде уведомен за 2 преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13542/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч.гр.дело № 81/2026г. по описа на Районен съд - Гълъбово, за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3