Определение № 17353 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17353 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 183426/27.05.2025 г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., срещу определение № 21773/17.05.2025 г. по гр. дело № 68939/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 23070/18.12.2024 г. в частта за разноските за адвокатското възнаграждение , дължимо му като пълномощник на ищеца на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв..

Жалбоподателят твърди, че по делото са предявени и разгледани от съда установителен и осъдителен иск. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е бил задължен да определи възнаграждение не понисък от минималния за всеки иск. Поддържа, че съгласно чл.2 ал.5 от Наредба № 1/2004г. по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Намира, че присъденият от СРС размер на адвокатско възнаграждение се явява обезценка на адвокатския труд и не е справедлив размер. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено.

От насрещната страна по частната жалба „Вивус.БГ“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че адвокатът на ищеца е положил минимални усилия за процесуална защита, изразяващи се в бланкетна искова молба /една от общо 11 на брой срещу дружество/ и еднотипно становище по хода на делото за гледането му в негово отсъствие като самите искове не се отличавали с фактическа и правна сложност.

1

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди относимите в настоящото производство доказателства по делото, приема за установено следното:

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу съдебен акт подлежащ на настоящия инстанционен контрол.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Видно от данните по делото ищецът е представляван от адв. Д. М. , съгласно надлежно пълномощно. Представен е договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, в който страните са се уговорили услугата да бъде предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. /стр. 89 в делото на СРС/.

Ангажирани са и доказателства, че ЕАД „Д. М.“ е регистрирано по ЗДДС.

Като приложение към молба от 03.09.2024 г. е депозиран списък по чл. 80 от ГПК от ищеца, в който са посочени: сумата от 100 лв. – държавна такса , сумата от 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по първия иск и сумата от 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по втория иск. Молбата е депозирана преди проведеното открито съдебно заседание от 20.09.2024 г., в което е даден ход на устните състезания.

С решение № 23070 от 18.12.2024 г. по гр. дело № 68939/2023 г. по описа на СРС, 171 състав са уважени предявените от Н.Н. искове по чл. 26, ал.

1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Вивус. БГ“ ЕООД. С решението ответникът е осъден да заплати на ЕАД „Д. М.“ сумата от 100 лв. – внесена държавна такса и сумата от 100 лв. с ДДС – представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ на ищеца на основание чл.

36, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Видно от данните по делото, ищецът е представляван от адв. Д. М. съгласно надлежно пълномощно.

С молба от 27.12.2024 г., е депозирана молба по реда на чл. 248 ал.1 от Г П К от жалбоподателя в настоящото производство е заявено искане за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение, чрез присъждане на пълния претендиран размер за същото, посочен в списъка по чл.80 от ГПК.

С обжалваното определение 21773 от 17.05.2025 г. Искането по чл.248 от ГПК е оставено без уважение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното: С обжалваното в настоящото производство определение от първата инстанция е прието , че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна , тъй като определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата инстанция приема, че определеното от първата инстанция 2 адвокатско възнаграждение съответства на фактическа и правна сложност на конкретното дело. Настоящото дело не е усложнено от фактическа и правна страна, /предявен е установителен иск за нищожност на клауза от договор за кредит, по която е налице последователна и непротиворечИ. съдебна практика, както и осъдителен частичен иск за връщане на платената без правно основание сума от 5,00лв.- като част от платена без основание обща сума от 123,15лв. /. Подадената искова молба е бланкова, напълно идентична по съдържание с изключение на индивидуализиращите белези на договора за кредит и кредитополучателя, респ. – размера на платената сума, с искови молби, подадени от същото адвокатско дружество срещу същия ответник, които са служебно известни на настоящия съдебен състав. Процесуалните действия, извършени от пълномощника на ищеца по делото-адв.М. се изчерпват изготвяне и подаване на искова молба, представяне на доказателства за внесена държавна такса, подаване на молба за изменение на осъдителния иск чрез увеличението му до пълния размер, платен по процесния кредит от ищеца от 123,15лв. и подаване на молба за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца и пълномощника му с искане за присъждане на разноски, без явяване в единственото проведено по делото открито съдебно заседание. Ето защо, правилно от първоинстанционния съд е прието ,че на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в размера, присъден с решението от 100,00лв.. Действително, този размер е под нормативно установения минимален размер с разпоредбите на чл.7,ал.2,т.1 и т.2, вр. с чл.2,ал.5 от Наредба № 1 /2004г., но приетия от първата инстанция размер съответства на липсата на усложнения по делото от фактическа и правна страна и на легитимните цели на закона, както е прието и с цитираните погоре решения на СЕС. Защитата по двата иска не предполага допълнителни усилия за процесуалния представител, тъй като между същите е налице обусловеност , като изхода на делото по осъдителния иск е обусловен пряко от изхода на спора по установителния иск , а двете претенции произтичат от едно правоотношение между страните. Поради това, определянето на две отделни адвокатски възнаграждения по правилото на чл.2,ал.5 от Наредба № 1/2004г. в минималните размери , посочени в релевантните редакции на чл.7,ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за двата иска поотделно, не съответства на легитимните цели на разпределението на тежестта за разноски в исковия процес. Ето защо, 3 правилно при съобразяване на тези легитимни цели, които изискват реципрочност на присъденото адвокатско възнаграждение - на положения от пълномощника труд по делото , обусловен в случая от липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на спора- предмет на делото, първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение , дължимо за защитата по тези две претенции под минимално установените нормативни размери, от които не е обвързан, съгласно аргументите в решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело № С-438/2022. Присъдените размери на адвокатското възнаграждение - общата сума от 100,00лв.- за защитата по двата иска, настоящият съдебен състав приема, че съответстват на извършената от пълномощника работа по защитата на ответника по делото и на легитимните цели на възложената тежест на разноските.

С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него- оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горните мотиви, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу определение 21773/17.05.2025 г. по гр. дело № № 68939/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 23070/18.12.2024 г. по същото дело в частта за разноските за адвокатското възнаграждение , дължимо му като пълномощник на ищеца на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4