Решение № 5199 от 18.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6630/2024
- Вид
- Решение № 5199
- Подписан
- 18.09.2024
- Състав
- Александър Ангелов, Даниела Попова, Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3а · Закон за кредитните институции
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5199 гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър Ангелов
Членове:
Петя Т. Стоянова Владимирова
Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно гражданско дело № 20241100506630 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от разпределенито, извършено по делото. длъжника по изпълнението против
Твърди, че извършеното по изпълнителното дело разпределение е незаконосъбразно, тъй като ЧСИ е извършил в един и същи ден две публични продажби, по всяка от които изготвил самостоятелно разпределение, което от своя страна водело до неоправдано кумулиране на разноски, в изпълнителното производство участвало лице, което не било кредитор, взискателят по делото не бил активно легитимиран, дколкото не бил регистрирон по ЗКИ за осъществяване финансови сделки, щощтж ш, че неоправдано са начислени разноски по изпълнението, адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата, които дръжникът счита за недължими. .
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК , се излагат съображения за неоснователнист на подадената жалба.
1
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане в полза на Ю.Б. АД срещу Б. И. М..
Първоначално, същото е образувано пред ЧСИ У.Д. о № 935/20 16 по описа на ЧСИ per. № 858 при КЧСИ по молба на банката кридитор, с която е поискано извършването на изпълнителни действия, педставен е договор за процесуално представителство с приложени доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4428.60 лв лева.
Покана за доброволно изпълнение с изх.№е26644/17.02.2017 г. е връчена на жалбоподателя на 08.03.2017 г. (стр. 109)
На 17.05.2017 г. е извършен опис на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот -Апартамент № 4, находящ се в гр.София, кв.Бояна, ул.'*******, заедно с 2/10 идеални части от дворното място. (стр.150- 153). С Постановление на 02.04.2018 г. изпълнителното производство при ЧСИ У.Д. е било спряно.(стр.229) С молба от ..Ю.Б.‘‘ АД с вх.№222739/23.05.2023 г . е поискано възобновяване на производството във връзка с влязло в сила съдебно решение между страните и насрочване на публична продан на ипотекирания имот, както и възбрана, опис и оценка на друго иму щество на длъжника. (стр.249 - 262) Изготвена е нова оценка на ипотекирания имот на 29.09.2023 г. (стр.303307), която е предявена с протокол запредявяване на оценка на 28.11.2023 г.
(стр.322)
Въз основа на молба с вх.№54119/30.11.2023 г. (стр.324-326) и приложен договор за прехвърляне на вземане, като взискател вместо ..Ю.Б.'‘ АД е конституиран „Ф.И. БГ АД, ЕИК ******* (стр.332-343), , като по негово искане с молба с вх .№08633/ 16.02.2024 г. изпълнителното дело е прехвърлено с протокол от 06.03.2024 г. за продължаване на действията при ЧСИ М.Б.. (стр.380 - 383), пред когото е образувано изпълнително дело № 20248380400827 с взискател - Ф.И. БГ АД, ЕИК ******* ( в качеството на правоприемник на ..Ю.Б.“ АД. ЕИК ******* въз основа на договор за прехвърляне на вземане )
По изпълнителното дело са изпратени уведомления за новия номер на преобразуваното дело до страните и до ЧСИ У.Д. (стр.388—390) в т.ч. и до длъжника с изх.№14605/12.03.2024 г., получено на 16.03.2024 г .
На 07.02.2024 г. е описан и друг имот. собственост на длъжника - Гараж но 2 място №3, находящ се в гр.София, кв.Бояна, ул.'‘******* (стр.363-366). за което е изготвена оценка (стр.367- 373), предявена с протокол за предявяване на оценка на 19.02.2024 г.(стр.376-377).
Насрочена е и публична продан на гореописаните недвижими имоти от 18.03.2024 г.до 18.04.2024 г., като за това са изпратени уведомления до страните в т.ч. и до длъжника с изх.№14618/ 12.03.2024 г. (стр.391- 393) С протоколи от 19.04.2024 г., съответно за купувачи са обявени взискателят за ипотекирания апартамент (стр.421- 436) и трето лице за гаражното място - Г.В.
В. (стр.437-462)
На 17.05.2024г. във връзка с продажбата на ипотекирания апартамент е извършено и разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума, съгласно което е разпределена сумата в размер на 330 000.00 лв по изп.дело № 20248380400827, както следва:
I. Първе ред съгласно чл. 136. ал.1,т.1 от ЗЗД
1.1) 2 612, 40лв. - полезно направени разноски по изпълнението, както следва:
1.1.А) 242.00лв.- т.1. T.I0 и т.31Д от ТТРкъмЗЧСИ да се приспаднат от взеването на Ф.И. БГ " АД
1.1.Б) 2,214,30 лв. да се приспаднат от вземаието на " Ф.И. БГ " АД - ( 1/2 от адвокатско възнаграждение по изп.дело вобщ размер от 4,428.60 лв.) 1.1.В) 120.00 лв. с ДЦС - т . 5 от ТТР към ЗЧСИ, да се преведат на ЧСИ (за 5 бр.съобшения);
1.1.Д) З6.00лв. с ДДС т. 13 от ТТР към ЗЧСИ, дасе преведат на ЧСИ;
1.2) 11.827.80 лв. с ДДС - да се преведат на ЧСИ- пропорционална такса по т . 26 от ТТР към ЗЧСИ, от които сума от 11,759.04 лв., пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ от вземането на"Ф.И. БГ" АД и 68,76лв. пропорционалнатакса пот.26 от ТТР към ЗЧСИ от вземането на СТОЛИЧНА ОБЩИНА - „ОБЩИНСКИ ПРИХОДИ", ОТДЕЛ „ ВИТОШ А "
II. Втори ред, съгласно чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД - Вземанията на държавата за данъци върху определен имот или з а моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плашания, лихви и неустойки по концесионнн договори:
II.1) 573.06лв. да се преведат на СТОЛИЧНА ОБЩИНА - ОТДЕЛ „ОБЩИНСКИ ПРИХОДИ - ВИТОША“ дължим данък недвижими имоти и 3 натрупаната лихва към Столична община
III. Трети ред, съгласно чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД : Вземанията, обезпеченн със залог или ипотека- от стойността на заложените или и потеки рании моти:
III.1) 314.986.84 лв. да се приспаднат от вземането на ипот екарння кредитор Ф.И. БГ " АД с вписана първа по ред ипотека.
IV. Четвърти ред, съгласно чл.136. ал . 1. т . 4 от ЗЗД ; Вземанията, заради конто се упражнява право на задържакс - Няма предавени вземания;
V . Пети ред, съгласно чл . 136. ал . 1. т . 5 от ЗЗД Вземанията на работници и служеши, произтичащи от трудови атношения и вземания за издръжка -. Няма VI . Шести ред, съгласно чл.136. ал . 1. т . 6 от ЗЗД : Вземанията на държавата, освен тия за глоби - Няма достатьчио средства за погасяване на задължението към този ред кредитори
VII . Седми ред: Сума,останала след отделянето на суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, за хирографарни кредитори- Няма достатьчно средства за погасяване на задължението към този кредитор.
Страните са надлежно уведомени за разпределението (стр,495-496, стр.528 530), като съобщението на процесуалният представител на длъжника с изх.
№27382/29.04.2024 г. е връчено при отказ (стр.496), за което е изготвено и разпореждане(стр.499).
Това разпределение е предмет на обжалване в настоящото производство.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАНЕЛНА, поради следното:
С акта си на разпределение по чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител следва да определи реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и какви суми се разпределят за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях.
Извършва се, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели или вземания. В този смисъл съдебният изпълнител следва да определи сумата за изплащане на вземанията, като бъде съобразен редът на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. На първо място на погасяване 4 подлежат вземанията с право на предпочтително удовлетворение при спазване на правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Останалата след това сума се разпределя между другите вземания по съразмерност. В компетентността на съда е да провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото производство.
В случая в жалбата са изложени оплаквания относно това, че ЧСИ е извършил в един и същи ден две публични продажби, по всяка от които изготвил самостоятелно разпределение, което от своя страна водело до неоправдано кумулиране на разноски, в изпълнителното производство участвало лице, което не било кредитор - банката, взискателят по делото не бил активно легитимиран, доколкото не бил регистриран по ЗКИ за осъществяване финансови сделки, както и, че неоправдано са начислени разноски по изпълнението, адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата, които били недължими.
Веднага следва да се посочи неоснователността на доводите на длъжника свързана с липсата на легитимация на взискателя и първоначалния кредитор за участието им в изпълнителното производство.
Ф.И. АД е носител на вземане срещу Б. И. М. по силата на договор за цесия, сключен между него и Ю.Б. АД и надлежно е котституиран като взискател в хода на изпълнителното производство. Независимо от това, че вземането произтича от договор за банков кредит, ЗКИ не поставя изискване за регистрационен лежим по отношение на лицата, придобили вземанията на банката кредитор по такива договори, какъвто е настоящия случай. Доколкото в Закона не съществува такова изискване, то изцяло неоснователно е тълкуването на ЗКИ, извършено от жалбоподателя, според което дружеството взискател подлежало на регистрация при БНБ по чл.3а от ЗКИ. Ф.И. АД се легитимира като взискател в изпълнителното производство въз основа на договора за цесия и като такъв се явява активно легитимиран в процеса.
От друга страна Ю.Б. АД има качеството на присъединен кредитор в изпълнителното производство, доколкото в нейна полза съществува учредена втора по ред ипотека по отношение на имотите, предмет на принудително изпълнение, обезпечаваща задължения, които не са прехвърлени на Ф.И. БГ АД. Видно от удостоверението за вещни тежести по делото е, че освен ипотеката, учредена в полза на Банката за вземането, което е цедирано, същесгвува и втора по ред ипотека, вписана с вх. per. №70290/29.12.2014г., том ***г. Дв. вх. per. № 5
69473/29.12.2014 г. в полза на „Ю.Б." АД. Доводите в противната насока, поддържани от длъжника, са неоснователни, още повече, че сумата, получена от продажбата, не е достатьчна за погасява не на задължението към първия по ред и потекарен кредитор в лицето на взискателя (стр.140 и стр.385-386).
При извършена справка относно действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение и реализиране на правото по изпълнителния лист, съдът установи, че в хода на производството са били начислени такси и разноски, като дължими такива, и са включените в сметката за разпределение, както следва: полезно направени разноски във връзка с продажбата на имота, а именно: таксата за образуване на изпълнителното дело по т.1от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лв.с ДДС, по т .10 от ТТР към ЗЧСИ за 18 лв. с ДДС и по т.31Д от ТТР към ЗЧСИ (стр.131 ) и в размер на 200 лв. за изготвяне на оценка от вещо лице (стр.307), както и 1/2 от приетия адвокатски хонорар в общ размер на 4428.60 лв. (стр. 7), понеже са предприети два изпълнителни способа за събиране на вземането, а именно извършването на две публични продани. Определените 120.00 лв с ДДС, съгласно т.5 от ТТР към ЗЧСИ, са такси, конто са свързани с публичната продан, а именно уведомленията до страните за обявяването и (стр.391 - 393) , както и съобщенията до страните за разпределението (стр.496, стр.528-530), които са повече от 5 бр., при което определената такса се явява дори занижена.