Решение № 101 от 23.10.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Каварна, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА, ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА - ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20263240101415 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК във връзка с чл. 50 от СК и чл. 51 от СК.

Образувано е по обща молба на В. Е. Ж., ЕГН ********** и Д. Р. Ж., ЕГН **********, с която се иска прекратяване на сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие.

Молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 01.07.2017 г. в гр. Варна, за което е съставен акт за граждански брак № *** г. Представят споразумение относно последиците от развода и заявяват, че съгласието им за прекратяване на брака е сериозно и непоколебимо.

В съдебно заседание молителите се явяват лично, съобразно изискването на чл. 330, ал. 1 от ГПК и потвърждават лично и недвусмислено волята си бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие. Поддържат представеното по делото споразумение и заявяват, че същото е подписано доброволно и отразява действителната им воля.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че молителите са съпрузи, сключили граждански брак на 1

01.07.2017 г. в гр. Варна.

От удостоверението за семейно положение, съпруг/а и деца, както и от изявленията на страните, се установява, че от брака няма родени деца.

Към молбата е представено споразумение по чл. 51 от СК, подписано от двамата молители. От съдържанието на окончателното споразумение се установява, че страните са постигнали съгласие: след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Я.; след прекратяване на брака съпрузите да не си дължат издръжка; семейното жилище е било ползвано под наем, като след развода всяка от страните ще ползва друго жилище и няма претенции към ползваното до момента семейно жилище; от брака няма родени деца; между страните няма неуредени претенции относно движими вещи, покъщнина, влогове, участия в търговски дружества и задължения, при условията, подробно изложени в споразумението.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 50 от СК при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. В настоящия случай това изискване е налице. И двамата молители лично се явиха в съдебното заседание и категорично заявиха воля за прекратяване на брака. От поведението им пред съда не се установяват колебание, принуда, заблуждение или несъответствие между заявената и действителната им воля.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от СК при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име, а когато има деца – и относно въпросите, свързани с тях. Представеното от молителите окончателно споразумение съдържа всички необходими уговорки по чл. 51, ал. 1 от СК, относими към конкретния случай, тъй като от брака няма родени деца.

Уговорката относно семейното жилище е допустима и ясна – жилището е собственост на трето лице, ползвано е под наем, като след развода никоя от страните не претендира ползването му. Това съответства и на уредбата на ползването на семейното жилище след развода по чл. 56 от СК.

Съдът намира, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и добрите нрави. В имуществената му част то представлява допустимо 2 уреждане на последиците от развода между страните, като съдът в настоящото производство следва да провери единствено дали споразумението е пълно и законосъобразно в смисъла на чл. 330, ал. 3 от ГПК. Тази предпоставка е налице.

Съгласно чл. 330, ал. 3 от ГПК, след като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо и че постигнатото споразумение не противоречи на закона, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

Ето защо молбата следва да бъде уважена, бракът между страните да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а представеното споразумение да бъде утвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330, ал. 3 от ГПК, сключения на 01.07.2017 г. в гр. Варна граждански брак между В. Е. Ж., ЕГН ********** и Д. Р. Ж., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № *** г. на Община Варна.

УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 от СК постигнатото между съпрузите споразумение от 06.08.2026 г., както следва:

След развода съпругата В. Е. Ж. ще носи предбрачното си фамилно име – Я..

След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

Семейното жилище на страните е собственост на трето лице и е било ползвано от съпрузите като наематели. След прекратяването на брака всяка от страните ще ползва друго жилище и няма претенции към ползваното до момента семейно жилище, като договорът за наем ще бъде прекратен.

Съпрузите заявяват, че от брака нямат родени деца.

Съпрузите заявяват, че по време на брака не са придобИ.ли недвижими имоти и вещни права върху такИ. в режим на съпружеска имуществена 3 общност.

Съпрузите заявяват, че са уредили отношенията си относно движимите вещи и покъщнината и нямат претенции един към друг по отношение на тях.

Съпрузите заявяват и се съгласяват, че влоговете и депозитите в банки, ценните книги, участията в търговски дружества и други търговски предприятия, както и правата по вземания към трети лица, са лична собственост на титуляра, съответно на страната по съответния договор или акт, като нямат претенции един към друг относно тези права.

Съпрузите заявяват и се съгласяват, че притежаваните от всеки от тях дялове, акции и участия в капитала на търговски дружества и други търговски предприятия представляват лично имущество на съответния титуляр, който упражнява правата по тях самостоятелно и за своя сметка, без каквито и да било претенции за съвместен принос от другата страна. Страните имат участие в следните търговски дружестгва:

Съпругата В. Е. Ж. е едноличен собственик на капитала на следните дружества, по отношение на които се явява изключителен собственик, без каквито и да било претенции от страна на съпруга й, а именно:

„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от В. Е. Ж. – управител;

„В.Е“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от В. Е. Ж. – управител.

Съпругът Д. Р. Ж. притежава дялове от капитала на следното дружество, по отношение на което се явява изключителен собственик, без каквито и да било претенции от страна на съпругата му, а именно:

„***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от **** – управител.

Съпругът Д. Р. Ж. осъществява търговска дейност като едноличен търговец под следната фирма, по отношение на която се явява изключителен титуляр, без каквито и да било претенции от страна на съпругата му, а именно:

ЕТ „***.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.

Всяко задължение, възникнало по време на брака, включително банкови кредити, заеми и други задължения, по което титуляр е единият от съпрузите и което не е погасено към датата на подписване на споразумението, се поема 4 изцяло до окончателното му изплащане /главница, лихви, неустойки, разноски/ от същия съпруг – титуляр на задължението.

Страните няман сключен брачен договор и не са извършвали завещателни разпореждания, които да имат действие след развода, както и не са правили дарения във връзка с и по време на брака.

Съпрузите заявяват, че с това споразумение уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, произтичащи от прекратяването на брака, и нямат други претенции един към друг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 5