Решение № 26 от 25.01.2023, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към решение № 26/25.01.2023 година, постановено по

АНД № 1195/2022 година по описа на РС-Хасково

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

С постановление на РП-Хасково от 20.12.2022 г. е предложено обвиняемият С. П. С., ЕГН ********** , да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание по чл.78а от НК за това, че в периода 10.10.2017г – 09.05.2018г. в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, пред ТП на НОИ - Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официални документи – удостоверение обр. УП-30 с изх.№86/20.05.1995г. с посочен издател Ликвидационен съвет на ТКЗС – с. Пчелари и удостоверение обр. УП-3 с изх.№94/01.06.2000г. с посочен издател ,,Интернационал” ЕООД – гр. Димитровград, както и трудова книжка №16/17.11.1991г. на името на С. П. С. с ЕГН **********, като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

РП-Хасково, редовно призовани, не изпращат свой представител в с.з.

Обвиняемият С. П. С., редовно призован, се явява лично и адв.В. Ч.. Заявява, че е получила съдебните книжа преди повече от седем дни и е запознат с обвинението. Признава се за виновен, и признава за верни всички факти изнесени в постановлението на РПХасково. Съжалява за стореното и моли за минимално наказание.

За същият се явява адв. В. Ч., който заявява, че с оглед самопризнанията на обвиняемия и събраните по делото доказателства формално са на лице обективните и субективни елементи на престъплението за което е повдигнато обвинение на подзащитният му. В тази връзка моли съдът да му наложи административно наказание глоба в минимален размер.

Съдът, като взе предвид събраните по досъдебно производство № 166/2021г. по описа на ОДМВР-Хасково доказателства, приобщени към настоящото дело, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Обв.С. П. С. от гр.Хасково, ул. „Ком" № 2, вх. В, ет. 7, ап. 21, подал за първи път заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на 20.05.2003 г., като в заявлението образец УП-1, бил посочен и отразен трудовия и осигурителен стаж, положен от обвиняемия до 16.09.1991 г., когато обвиняемия бил напуснал Министерство на отбраната, както и положен от него трудов и осигурителен стаж за периода от 25.03.2002 г. до 30.04.2002 г. На обвиняемия обаче от ТП на НОИ-Хасково било постановено разпореждане за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, понеже нямал необходимите навършени години за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и необходимия трудов и осигурителен стаж.

Обвиняемият С. подал за втори път заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.02.2013 г., образец УП-1 с вх. №МП-2601. В описа на представените документи, за първи път, обвиняемия представил документ за осигурителен стаж, а именно удостоверение УП-3 без изходящ номер, издаден от „Интернационал" ЕООД-гр.Димитровград, за положен от него стаж за периода 01.12.1994 г. до 30.11.1996 г. на длъжност „шофьор". С писмо с изх.№МП-2601-3 от 12.02.2013 г. на ТП на НОИ-Хасково образецът бил върнат на лицето поради липса на изходящ номер. На 25.02.2013 г. С.

1 представил декларация, че бил шофьор на микробус, 3 тона и образец УП-3, вече с попълнен изх.№94 от 30.11.2003 г. от „Интернационал" ЕООД гр.Димитровград, за стаж за периода 01.12.1994 г. до 30.11.1996 г. на длъжност „шофьор". На лицето отново било постановено разпореждане за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, понеже нямал необходимите навършени години за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и необходимия стаж.

В ТП на НОИ-Хасково, на 07.07.2016 г. обв.С. подал за трети път заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с вх. №2112-26-733 от 07.07.2016 г., като в заявлението посочил, че имал положен трудов стаж в Република Гърция, приложил документи и попълнил проучвателна молба за пенсия за старост с посочени периоди на положения от него в Гърция трудов и осигурителен стаж, като административното производство по заявлението му към момента все не е приключило, с оглед неполучена от ТП на НОИ-Хасково информация за положен му трудов стаж в Гърция от Гръцкия осигурителен институт. В описа на приетите документи, към третото заявление от 07.07.2016 г., обв.С. представил отново УП-3 с №94 от 30.11.2003 г., с издател „Интернационал" ЕООД-гр.Димитровград, с посочен стаж за периода 01.12.1994 г. до 30.11.1996 г.

В ТП на НОИ-Хасково, на 10.10.2017 г., обв.С., за първи път представил образец за стаж, Удостоверение УП-30 №86/20.05.1995 г., издадено от Ликвидационен съвет на ТКЗСс.Пчелари за положен от него трудов стаж за периода от 17.11.1991 г. до 01.12.1994 г. на длъжност „шофьор на лек автомобил". При проверка в сектор „Осигурителен архив" в ТП на НОИ - Хасково с оглед проверка и удостоверяване на стажа на лицето към JIC на ТКЗСс.Пчелари, контролните органи към ТП на НОИ (св.А.К.А.-старши експерт в сектор „Отпускане на пенсии в ТП на НОИ- Хасково) установили, че за обв.С. П. С. няма данни да е работил и осигуряван от ТКЗС-с.Пчелари за периода от 17.11.1991 г. до 01.12.1994 г.

Извършената по делото графическа експертиза е посочила, че подписите срещу графи „изготвил", „гл.счетоводител" и „ръководител" в УП-30 №86/20.05.1995 г. с посочен издател - Ликвидационен съвет на ТКЗС-с.Пчелари, издадено в полза на С. П. С. и в трудова книжка № 16/17.11.1991 г. срещу „ръководител" на страниците с отразен трудов стаж от ЛС на ТКЗС с.Пчелари, не са изпълнени от горепосочените длъжностни лица към ЛС, както и от обвиняемия. Единствено подписа на стр.1 в трудовата книжка № 16/17.11.1991 г., в графа „подпис на притежателя" е изпълнен от със сигурност от обвиняемия.

В ТП на НОИ-Хасково, на 09.05.2018 г.. обвиняемият С. представил за първи път следния документ, заведен с вх.№2112-26-733-11/09.05.2018 г. - а именно удостоверение, образец УП-3, отново с номер 94, но вече с дата 01.06.2000 г. с посочен издател отново „Интернационал" ЕООД-гр. Димитровград, но за положен от обвиняемия вече друг трудов стаж, а именно за периода 01.06.1995 г. до 01.04.1999 г. с обща продължителност от 3 г. и 10 месеца. Представил отново, заведена с вх.№2112-26-733-12/09.05.2018 г. същата трудова книжка №16/17.11.1991 г., в която вече бил вписан трудов стаж и от дружеството „Интернационал" ЕООД гр. Димитровград, за периода 01.06.1995 г. до 01.04.1999 г.

(съобразно с горепосочения в УП-то, образец УП-3 с номер 94 от 01.06.2000 г. от същата фирма). При проверка от контролните органи на ТП на НОИ (св.А.К.А.-старши експерт в сектор „Отпускане на пенсии в ТП на НОИ-Хасково) се установило, че дружеството „Интернационал" ЕООД-гр.Димитровград не извършва дейност, не е пререгистрирано, едноличния му собственик и управител бил с адрес в Турция, като в регистър „Приходи" не са били постъпвали осигурителни вноски за ДОО за периода от 1995 г. до момента, респ. нямало изобщо данни за осигурени и работили лица от създаването на дружеството. Освен това било установено и, че представения от обвиняемия документ УП-3 №94/01.06.2000 г. с посочен издател „Интернационал" ЕООД е антидатиран (неистински, фалшив) с оглед на това, че в документа е изписана забележка, че осигурителният стаж е изчислен по реда на 2 чл.38 и чл.39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. А Наредбата за пенсиите е приета с постановление на МС №30 от 10 март 2000 г. и е публикувана в ДВ бр.21 от 17.03.2000 г. С постановление на МС №43 от 21.02.2003 г., ДВ бр. 19 от 28.02.2003 г., с §1 наименованието на Наредбата е изменено на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.

Използваната бланка образец УП-3 е утвърдена за първи път едва със Заповед №110 от 13.04.2004 г. на управителя на НОИ.

Извършената по делото графическа експертиза е посочила, че подписите в трудова книжка № 16/17.11.1991 г. срещу „ръководител" на страниците с отразен трудов стаж от „Интернационал" ЕООД, не може да се установи дали са изпълнени от обвиняемия със сигурност (посочва, че е вероятно обвиняемия сам да си е написал и подписал стажа в трудовата книжка, но тази вероятност не води до категоричен извод за авторство).

Единствено подписа на стр.1 в трудовата книжка №16/17.11.1991 г., в графа „подпис на притежателя" е изпълнен от обвиняемия със сигурност.

Горната фактическа обстановка е възприета от съда на база събраните в досадебното производство доказателства приобщени по настоящото дело. Тук се отнасят свидетелските показания на св.А.М.А., Св.Я.А.Ю., Св.М.Ф.С. и Св.И.К.С. и Св.М.И.Ш., писмените доказателства поделото, заключението на назначената по делото графическа експертиза, както и самопризнанията на обвиняемия, че инкриминираните документи са неистински официални документи и същите са представени от него с оглед отпускане на пансия.

Така според съда от обективна и субективна страна обв.С. е осъществил състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно: В периода 10.10.2017 г. - 09.05.2018 г. в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, пред ТП на НОИ-Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официални документи, а именно удостоверение обр.УП-30 с изх.№86/20.05.1995 г. с посочен издател Ликвидационен съвет на ТКЗС- с.Пчелари и удостоверение, обр.УП-3 с изх.№94/01.06.2000 г. с посочен издател „Интернационал" ЕООД-гр.Димитровград, както и трудова книжка №16/17.11.1991 г. на името на С. П. С. с ЕГН:**********, когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

По отношение на продължаваната престъпна дейност по чл.26, ал.1 от НК при процесното престъпление, горепосочените две деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна, процесното деяние е извършено виновно, при форма на винапряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

Съдът призна подсъдимият за виновен в горното престъпление, като изцяло кредитира показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели, които се потвърждават изцяло то писмените доказателства по делото и от изготвената съдебно-графическа експертиза. Безспорно се доказва, че същият е извършил описаното престъпление в постановлението на РП-Хасково. Също така извършването на престъплението се потвърждава и от самият обвиняем, който признава вината си и фактите и обстоятелствата описани в постановлението.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в случая са налице условията и предпоставките на чл.78а от НК, а именно: за извършеното престъпление от обв. С. П. С. по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, дееца не е осъждан з а престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по този раздел. От престъплението не са били причинени имуществени вреди. Ето защо, предложението на РП-Хасково се явява основателно и обвиняемият следва, да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му се наложи административно наказание.

3

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът отчете критично отношение на обвиняемия към извършеното престъпление и чистото и съдебно минало, както и факта, че в крайна сметка исканата пенсия за която са били представени инкриминираните документи н е е бил отпусната. Предвид изложеното, съдът прие превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и счете, че наказанието „глоба” следва да бъде определено, съобразно нормата на чл.78а,ал.5, вр. ал.1 от НК в редакцията й от ДВ бр.26/2010г., в минимален размер от 1 000 лева. С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита че ще бъдат постигнати целите на личната и на генералната превенции на закона, като се въздейства предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.