Определение № 2853 от 15.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2853 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251100603717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба от Е. В. Х. чрез адв. Д. М. от САК, с която се атакува определение № 2309/25.05.2025г., постановено по НЧД № 18298/2024г. по описа на СРС, 23-ти състав, с което е потвърдено постановление от 03.12.2024г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5349/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. № 44735/2022г. по описа на СРП. В жалбата се излагат доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция. Твърди се, че съдът неправилно е възприел извод, че е налице настъпила съгласно закона погасителна давност, като аргумент в тази насока е, че неправилно е приет моментът на довършване на деянието. Сочи се също, че разпитът в качеството на свидетел на лицето Г.Г. е действие, довело до прекъсване на давността. Моли се за отмяна на атакуваното определение, съответно постановлението на СРП и постановяване на нов акт, с който делото да бъде върнато на прокуратурата за продължаване на действията по разследване.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор при СРП от 21.03.2017г. и водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно за това, че през периода 2009г. до 2014г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Е. В. Х. заблуждение и с това му причинил имотна вреда.

С постановление от 03.12.2024г. СРП е прекратила ДП с аргументи за несъставомерност и 1 изтекла абсолютна погасителна давност.

В определение от 25.05.2025г. СРС е констатирал, че датата на довършване на разследваното деяние е 30.06.2014г., а разпитът на лицето Г.Г. в качеството на свидетел не е действие по осъществяване на наказателно преследване срещу определено лице, поради което 10-годишният срок на погасителната давност е изтекъл, без да е налице прекъсване на същия. По тези съображения първата инстанция е приела, че постановлението на СРП от 03.12.2024г. следва да бъде потвърдено, без да се обсъжда по същество осъществен ли е състав на престъпление с разследваното деяние.

В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на престъпление, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина. Въззивният съд не споделя изводите на СРП , че липсва достатъчна по обем доказателствена маса за извършено престъпление и са налице гражданско-правни отношения. На първо място, липсват изложени реални аргументи в тази насока. Цитирана е съдебна практика, която не е съпоставена с факти по делото .Необосновани са изводите на СРП, че са налице гражданскоправни отношения и аргументите, че Г.Г. не е имал намерение изначално да не върне парите.

Такива факти по делото липсват, като задължение на прокурора е да осигури доказателната обезпеченост на производството.

Напротив, от събраната значителна по обем доказателствена маса се установява, че Г.Г. е закрил банковите си сметки и не е имал имуществен актив, с който да гарантира задължението си.

При извършен съдебен контрол СРС е анализирал единствено твърдения от СРП факт за настъпила погасителна давност, без да е обсъдил доколко деянието е съставомерно по посоченото обвинение по чл. 209НК.

По отношение извода за настъпила абсолютна погасителна давност- същото е неправилно и незаконосъобразно. Приложените писмени доказателства- запис на заповед от 30.06.2014г. за сумата от 67 000лева, както и свидетелски показания в тази насока водят до извода, че не е прецизирана правната квалификация , съдържаща се постановлението за образуване на наказателното производство, като не е изготвено постановление за привличане на обвиняемо лице изобщо и не е взето предвид обстоятелството, че към момента на подписване на запис на заповед /инкриминираната дата/ размерът на МРЗ е бил 340 лв , а равностойността на 67 000 / по фиксинга на БНБ за 1 EUR = 1.95583 BGN/ е била в размер на 131 040.61 лв., като инкриминираната сума представлява над 385 пъти МРЗ към 30.06.2014 г., което покрива признака „особено големи размери“ и е относим към правна квалификация по чл.211НК. В този смисъл законът предвижда наказание от три до десет години и абсолютната погасителна давност във вр. чл. 80, ал. 1, т. 3, вр. чл. 81, ал. 3 НК е 15 години, като срокът изтича на 30.06.2029г.

2

По делото е установено местонахождението на Г.Г., който на 06.09.2024г. е разпитан в качеството на свидетел /т. 9 ДП/ от английските власти. От материалите по делото се установява точният адрес на Г.Г. във Великобритания. В тази връзка прокуратурата има възможност да призове лицето чрез връчване на книжа- призовка, постановление за привличане по законоустановения към момента ред / Наказателно-процесуален кодекс (НПК) – чл.471–478: международна правна помощ; Договор между ЕС и Великобритания (TCA, 2021 г.) /, което ще доведе до възможност за прилагане на хипотезата на чл. 269 ал.1, т. 4 б „в“НПК. Въпросното включва възможност прокурорът при съобразяване с доказателствената маса да изготви искане за взаимна правна помощ, като бъдат изпратени необходимите книжа : призовка, постановление за привличане като обвиняем .Същото може да се отправи чрез Министерство на правосъдието на България или директно до UK Central Authority:International Criminality Unit Home Office, 2 Marsham Street.

С оглед събиране на доказателства следва да се изиска и приложи нови свидетелство за съдимост и справки за висящи дела на територията на страната по отношение на Г.Г..

Поради изложеното настоящият състав намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и в противоречие с процесуалните норми.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, СГС, 5-ти въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2309/25.05.2025г., постановено по НЧД № 18298/2024г. по описа на СРС, 23-ти състав, с което е потвърдено постановление от 03.12.2024г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5349/2022г. по описа на СДВР, пр.пр.

№ 44735/2022г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3