Решение № 174 от 14.07.2020, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174 гр. Н., 14.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Н., в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Николова при съдебния секретар Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Галина Николова гражданско дело № 1721по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск с правно основание по чл. 59, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 22 221,32 лв.

Ищецът Ш.О.И. ***, е предявил спрямо тримата ответници искове заплащане на направените от него разноски за ремонтни дейности в недвижим имот, тяхна собственост, който той ползва от 2002 г. и живее в него със семейството си. За имота ищецът се бил снабдил с НА за собственост, но съгласно решение на по гр.д. № ***г. на РС Н.този акт е отменен. Ищецът сочи, че от влизането в сила на това решение, правоимащите по него не са предприели действия по извеждането му от имота, в резултат на което той вече 17 години живее в него и го поддържа, прави ремонти и пр. Ищецът твърди, че претендира направените от него разноски за ремонти в периода 2016 -2019 г., за част от които притежава фактури на обща стойност 9 021,32лв., а за останалите ремонти в общ размер на 13 200лв. има само свидетели. Ищецът сочи, че претендира направени от него разноски за следните дейности: смяна на покрив, смяна на врати и прозорци с ПВЦ дограма, както и изработка и монтаж на метална ограда – 1700лв.; смяна на покрив – 4500лв.; външна мазилка – 2000лв.; ремонт на баня – 3000лв.; ремонт на стаи – 2000лв.

За извършените в имота подобрения, ремонти и пр. разноски, ищецът иска от съда да осъди ответниците да му заплатят стойността на направените от него подобрения и разноски за поддържане на имота, както следва: ответникът Н.Н.А. *** да му плати сумата от 3 705,55лв.; ответницата Г. Н. А. - сумата от 3 075,55лв. и ответницата Н. Х. Р. - 14 814,22лв. Претендира направените по делото разносоки.

Ответниците, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК са представили писмен отговор. В него те оспорват допустимостта на претенцията на ищеца, т.к съгласно решението по гр.д. № ***г. на РС Н., с което е отменен НА за собственост по давност, ищецът да имал качеството не на владелец на имота, а на държател.

Ответниците сочат, че с решението по гр.д. № ***г. на

РС Н., им е признато правото на собственост върху имота, като ответникът Н.Н.А. има 1/4ид.ч., Г. Н. А. има също 1/4ид.ч., а ответницата Н. Х. Р. има 4/6 ид.ч.

Ответниците твърдят, че извършените от ищеца разноски, са за дейности, представляващи поддържането на имота и запазването му, а не подобрения, и те не увеличават неговата стойност. Ответниците твърдят, че ищеца никога не е заплащал наем за ползването на имота и не е правил необходими разноски за имота, което се установявало от ВЗС решение. Ответниците сочат, че от представените доказателства се установявало, че те удостоверяват направени от ищеца разноски в период около 2 седмици след постановяване на решението, а последната фактура е от 31.08.2019 г., непосредствено преди депозиране на исковата молба.

От името на ответниците е посочено, че при посещение в страната от страна на ответницата Н.Р. същата е изразила несъгласие с извършваните от ищеца подобрения – ремонт на оградата, мазилка и пр. и не била допусната до имота. Към момента ответниците не знаели какви подобрения и разходи е правил ищеца във връзка с имота.

Ответниците сочат, че ищецът като държател на имота им от 2002 г. не е заплащал дължим наем, и не е спазил уговорката с наследодателят им да извършва необходими разноски за сметка на наема. Ответниците не оспорват извършените ремонти и направените разходи в имота, до размера на представените писмени доказателства, а именно 9021,32лв. В същото време правят възражение за прихващане на тази сума със сумата на дължимия от ищеца наем за ползването на имота от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г., в размер на 9000лв. или по 250лв. месечно.

Ответниците претендират направените от тях разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на решение по гр.д. № ***г. на НпРС, ВЗС на ***.за което съдът е обявил,че не следва да се събират доказателства, т.к е служебно известно на съда, съгласно електронното дело в деловодната програма на съда, че е признато за установено спрямо Ш.О.И. и съпругата му Н.Ю.И., че Н.Н.А., Г.Н.А. и Н.Х.Р., тримата с постоянен адрес:***, са собственици на следния недвижим имот, находящ се в с.Б., представляващ : Дворно място с площ от 975 кв.м., находящо се в с. Б., общ. К., обл.Ш., ул. ***,за което е отреден урегулиран поземлен имот ***в квартал 33, при граници: от две страни улици, УПИ І***,УПИ ***, както следва: Н.Н.А., Г.Н.А. са собственици на по 1/ 4 една четвърт идеална част, придобита по наследство от баща им Н. А. М., а ищцата Н.Х.Р. с е собственик на 4/6 четири шести идеални части от имота, както следва:3/6 ид.части по силата на НА за покупко-продажба № 140, том І дело №***.по описа на НПРС, в качеството си на купувач, а другата 1/6 ид.ч.-по наследство от съпруга си Н. А. М.. Със същото решение е отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност №**том 14 рег.№ *** дело №***. по описа на Нотариус П.А.с рег.№**на НК.

От приложения по делото НА № 140, том І, дело № ***г., л. 46 от делото, се установява, че процесният имот, е бил собственост на ответницата Н.Х.Р. и съпругът й Н. А. ***.***.в с.Б.. Семейството на ответницата заминало през 1995 г.в РТ, където живеят и в момента тримата ответници.

В имота са живели различни хора, като от обясненията на ищеца се установява, че той живее в него от 2006 г. със семейството си. За да се установи в имота, ищецът получил разрешение от Н. А. М., съпруг на ответницата Н.Х.Р.. Уговорката между страните била за ползване на имота и неговото поддържане, за заплащане на сметките за ток, вода и др. Страните не са имали уговорка за прехвърляне на имота.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че когато ищецът влязъл да живее със семейството си в имота, той бил в лошо състояние, т.к щял да изгори при предишните ползватели, които извадили арматурата на къщата и я продали. Това се установява от показанията на свидетелите С.Х.и Б.М.. Поради лошото му състояние и за да го пригоди за безопасно ползване и живеене ищецът направил редица ремонти и подобрения в имота.

Според св. Х., преди да влезе да живее в имота ищецът, в него е нямало баня – нито вътрешна, нито външна, а след това ищецът направил вътрешна баня. Свидетелят Х. сочи, че ищецът сам си купувал материалите, а отделно е плащал за труд на майсторите.

Свидетелят сочи, че имота е нямал ограда, а такава направил ищецът. За оградата от бетонни блокчета и метални (железни) елементи, ищецът платил на майстор 1500лв. Изработени били и поставени метални врати от ламарина с шарки. През 2013 г. ищецът направил външна мазилка, за която на майстора платил 2000лв., за вътрешна мазилка платил също 2000лв. За направата на банята платил 3000лв. Общо платил 7000лв. за труд на майстора А.И., който в момента работел в ***. Покривът правил св. Б.М., в момента ищецът направил сайвант за дърва и за ползване като склад.

Свидетелят Б.М., сочи, че през

2015 г., лично е правил ремонт на целия покрив на къщата в имота, съборили го и го направили наново. Направен бил и салон. Надзидали на стените 4-5 реда тухли и направили пояс. Заедно със свидетелят работил и още един майстор Н.А.от с. С., който починал преди * години. Двамата работили около 20 дни, а за изработеното, ищецът платил на св. М. общо 4500лв. Свидетелят сочи, че ищецът сам купувал материалите, а платеното му от него е само за труда, както и че на другият майстор платил отделно 2500лв.

По делото са представени фактури за закупени от ищеца строителни материали на стойност от общо 9 021,32лв., които са закупени в периода от 14.08.2016 г. до 31.08.2019 г., което е в периода след образуване на гр.д.

№ ***г. на НпРС, образувано на 05.04.2016г.и приключило с ВЗС

Решение на ***г. Тези разходи, по представените от ищеца фактури се признават от ответниците по делото.

От така приетите доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3, предл. 2-ро от ГПК, досежно доказването на разходите за труд за изработване и направа на ремонтните работи по къщата, съдът приема за безспорно доказани по размер са претенциите на ищеца за следните ремонтни дейности: за смяна на покрив в размер на 4500лв. изцяло, доколкото ищецът няма претенции за други суми, които е платил на другия майстор; изработване на метална ограда в размер на1500лв.(според показанията на св. Х.). От посочените ремонти на вътрешната и външната мазилка, както и ремонт и направа на баня, за които св. Х. сочат, че е ищецът е платил общо 7000лв. на майстора А.И., сега живущ в ***, съдът намира, че следва да се признаят само такива в размер на 5000лв., доколкото за разликата над тази сума не са представени от ищеца писмени доказателства, а за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., съгл. чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК са необходими писмени доказателства, каквито по делото не са представени.

Общата стойност на приетите за доказани със законни средства ремонти, направени от ищеца в имота, собственост на ответниците са на стойност от 11 000лв. и не се доказват за разликата до 13 200лв. Освен тях като неоспорени и признати от ответниците са разходите за материали на обща стойност по фактурите в размер на 9 021,32лв.

Съдът намира, че от тази стойност следва да се приспадне посочената сума в стокова разписка от 14.08.2016 г. сума в размер на 59,40лв., която е за транспортни разходи по доставката на материалите и да се вземат предвид само тези за стойността на самите материали от 439,98лв.

Извършените от ищеца ремонти и подобрения в имота, каквито представляват установените по делото дейности, голямата част от които са били за запазване на имота, къщата е била преди това негодна и дори опасна за живеене, след предишните й обитатели, а извършените други ремонти като направата на баня, ремонт на вътрешните помещения, поставяне на дограма, вътрешна и външна мазилка, смяна на покрива и пр. са имали една единствена цел да направят имота годен за обичайно ползване. Направата на външна ограда и врати са също в интерес на собствениците на имота, т.к по този начин се гарантира неговото опазване. Всички тези дейности са направени по време когато ответниците не са имали непосредствени наблюдения върху имота, т.к са били в ***, но когато през 2015 г. ответницата Н. е установила направеното от ищеца тя го е предупредила да не предприема други дейности в имота им, както и че ще търсят правата си по съдебен ред. Ремонтите, в голямата си част са били вече направени, а други, като покрива, са били започнати към момента на посещение на ответницата Н., при което е било невъзможно тяхното преустановяване. Свидетелство за това са показанията на св. Х., а както сочи св. М., ремонта на покрива е правен през 2015 г. След образуването на гр.д. № ***г. на НпРС и постановеното по него решение, ВЗС на ***., ищецът е продължил да извършва ремонтни дейности в имота и както сочи св. Х., последно е направил навес за дърва. Това е станало от него въпреки постановеното решение. Извършването на ремонтите след ВЗС на решението е извършване на действия със съзнанието, че ги прави в чужд имот, на когото той е държател, доколкото воденото спрямо него дело е било с предмет установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, а не ревандикационен по чл. 108 от ЗС. За да се изведе принудително ищецът от имота е необходима защита по реда на чл. 108 от ЗС, а не по чл. 124 от ГПК. В последният случай ищецът би могъл да освободи имота, собственост на ответниците, но само ако доброволно желае това, зачитайки тяхното право на собственост, или с тяхно съгласие да продължи да живее в имота, но като негов държател. По делото се установи, че ответниците не са предприемали действия по принудително изпълнение на постановеното в тяхна полза съдебно решение, но действия по извеждане на ищеца от техния имот, те не биха могли да предприемат по силата на даденото им решение. Те биха могли да го поканят доброволно да стори това, само ако желаят. От събраните по делото доказателства, св. Г.М., също живуща в Р***, се установява, че през 2016 г., ответницата Н. и синът й (Н.), както и свидетелката отишли при ищеца и му казали да не строи, т.к имат нотариален акт, а той им отговорил, че и той има. Това станало причина за образуване на гр.д. № ***г. на НпРС. След постановяване на съдебното решение по делото, ищецът има правното положение на държател на имота съгл. чл.