Решение № 34 от 13.01.2023, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34

13.01.2023г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: Цветомира Димитрова

Секретар: Йорданка

Попова…………………………………………………………………..

Прокурор:………………………………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело № 470 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.27, ал.3-6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Делото е образувано по жалба от С.Т.К. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №

26/06/3/05194/3/01/04/01 от 26.04.2022г. издаден от Изпълнителният директор на ОД на ДФЗ, гр. Хасково.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореният акт, поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Актът бил по повод мярка 6.3“Стартова помощ за развитие на стопанства и предприятия“. По отношение на приема по мярката били приложими Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор №BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014г.-2020г. и Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014г.-2020г. С оспорения акт едновременно било отказано изплащане на второ плащане по договора, договора бил прекратен и било изискано възстановяване на първото получено плащане. В изпълнение делегацията на чл.9а от ЗПЗП била приета Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014г.-2020г. Съобразно т.27.3 от Раздел 2 на Условията на изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3. в срок до три месеца от подаване на искането за второ плащане по т.17 ДФЗ-РА одобрявал или мотивирано отказвал изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване съответствието между фактическото състояние и точното изпълнение на бизнес плана. Процедурата по разглеждането и разрешаването на това искане включвала на първо място едностранно, властническо волеизявление, с което административният орган одобрявал или отказвал исканото плащане. Това волеизявление се основавало на едноличната преценка на административният орган за наличие на данни относно основателността на искането.

Какъвто и договорен елемент при формиране и обетивиране на това волеизявление на компетентният орган бил изключен. Преценката на компетентният орган можела да има за резултат констатации за липсата на основания за изплащане на помощта, какъвто бил именно и процесният случай.

Според изричното указание на т.23.7 от раздел 2 от условията за изпълнение, властническото волеизявление в този случай, трябвало да бъде обективирано във формата на мотивиран отказ да се пристъпи към изменение на административният договор. Този отказ представлявал ИАА по смисъла на чл.21 от АПК и подлежал на обжалване по реда на този процесуален кодекс. В случая, от една страна този отказ не бил мотивиран, а от друга същия представлявал самостоятелен административен акт , който подлежал на самостоятелно обжалване. В условията за изпълнение не била предвидена правната възможност да се откаже плащане с АУПДВ, такава не била предвидена и в цитираните от органа разпоредби. Следователно в тази си част оспореният акт бил издаден при допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и пълна липса на мотиви. Изложеното важало и за едностранното прекратяване на договора от страна на административният орган. Освен това цитираните от органа разпоредби на условията за изпълнение, а именно т.32.2, т.32.3 и т.32.4 били правни основания за отказ за изплащане на второто по договора плащане, но не и за едностранното прекратяване на договора от страна на ДФЗ, което също би следвало да бъде направено с отделен акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване. Сочи се също, че актът, в частта, с която било изискано връщане на първото получено по договора плащане бил постановен при неправилно приложение на материалния закон. В тази му част съдържал вътрешнопротиворечиви констатации и бил постановен при неизяснена фактическа обстановка. За да издаде акта си органът приел, че жалбоподателката не изпълнява бизнесплана и не поддържа СПО.

Площите на жалбоподателката били засети с бамя. При подаване на заявката си за второ плащане същата декларирала, че е засадила бамята си и представила съответните документи. При извършеното посещение на място от експертите на ДФЗ било констатирано, че бамята не била израснала и била дадена препоръка да се извърши измерване със специален уред, с цел определяне на засадената и реално обработена площ. Проверките били извършени в период, през който бамята не би следвало още да плододава. Това било така, тъй като била тропическо растение и изисквала високи температури и влизала в плододаване около два месеца след засаждането си, обикновено през м.август-септември. Вместо да се изчака да настъпи периодът на плододаване на културата и тогава да бъде извършена проверка, тя била извършена след 20 дни, когато било логично, че бамята все още няма да е пораснала. Вместо да изпълнят указанията на колегите си и да измерят засадената бамя вторите проверяващи от ДФЗ директно били приели, че бамя не била налична и площите на жалбоподателката не били обработени. В случая бамята била засадена и налична, просто експертите на ДФЗ поради извършена проверка в неподходящ срок не могли да я индивидуализират. Ето защо не били налице твърдените от ДФЗ договорни неизпълнения и актът бил постановен при неправилно приложение на материалния закон.

По изложените в жалбата съображения се моли съдът да отмени оспорения акт. Претендират се разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ.

Претендира се присъждането на направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.03.2021г., между ДФ

"Земеделие" – Разплащателна агенция и жалбоподателката С.Т.К., в качеството на бенефициент бил сключен Договор BG06RDNP001-6.007-2221-C01(л.26) по силата на който фондът предоставил на бенефициента безвъзмездна финансова помощ, представляваща левовата равностойност на 15 000 евро или 29 337.00 лева по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014г—2020г. за изпълнението на одобрен проект № BG06RDNP001-6.007-2221. В чл.2, ал.1 от договора е посочено, че фондът изплаща помощта в размера и по реда на чл. 3 от същия, когато са изпълнени всички договорни и нормативно заложени задължения на бенефициента. В чл. 2, ал.2 е предвидено, че при неточно или непълно изпълнение от бенефициента на условие или задължение по този договор или при наличие на основание на действащ нормативен акт или акт на правото на европейският съюз фондът прилага съответните правила, предвидени в този договор и приложим нормативен акт за отказване на заявената за изплащане помощ, съответно за изискуемост на изплатените суми от помощта. В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че първото плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро или 19 558.00 лева се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на договора, а второто плащане в размер на 9 779.00 лева представляващи левовата равностойност на 5000 евро в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектовано с всички изискуеми документи съгласно Раздел 4 от Условия за изпълнение искане за второ плащане от бенефициента, като искането за второ плащане се подава в срок до 01.08.2021г.(чл.3, ал.3 от договора) В раздел IV, чл.9, ал.1, т.2 и т.4 е предвидено, че фондът изисква от бенефициента връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от договора, като бенефициентът няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от договора, когато бенефициентът - не е изпълнил точно бизнесплана, вкл. в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно приложение 3 и инвестиции в дълготрайни материали и/или нематериални активи, съгласно Приложение № 2 , както и когато бизнесплана не е изпълнен в срока по чл. 6, ал.1 от този договор. (т.2) и когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ , в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площа, спрямо датата на кандидатстване(и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки един вид от тях) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване(т.4). В чл.14, ал.1 , т.8 от договора е посочено,че бенефициентът е длъжен да поддържа икономическия размер на стопанството си измерен в СПО, за който е бил одобрен за периода от датата на сключване на административен договор до осъществяване планираното увеличение по т.3.1, раздел

13.1“Дейности допустими за финансиране“ от условията за кандидатстване , както и планираното увеличение към датата на подаване на искането за второ плащане, считано от периода на подаване на искането за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на административния договор. Съответно в чл.15, ал.1 от договора е предвидено задължение бенефициентът да изпълнява одобреният бизнесплан, вкл. да реализира задължителното нарастване на икономическия размер на стопанството и/или увеличение с най-малко 20% на обработваемата площ/количеството на отглежданите животни, което нарастване се проверява спрямо началния икономически размер на стопанството, посочен в чл. 3, ал.6 или 7 от договора. Към договора е приложен списък на критериите за подбор, за които ползвателят е получил приоритет – приложение № 1. В таблицата освен критериите, са посочени минималните изисквания и условията за съответствие с описание на конкретното земеделско стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване и планирано увеличение на СПО, начин на формиране на точките и др. В Приложение № 3 към договора – Таблица за специфични цели и резултати е, под. т.1 като цел е посочена увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро измерен в стандартен производствен обем. В одобрения бизнесплан(л.47) е посочено, че началният икономически размер на стопанството измерен в СПО е 7997.70 евро, икономическия размер на стопанството измерен в СПО към крайната датата на периода на проверка за изпълнение на бизнесплана измерен в СПО следва да е в размер на 10221.80 евро, обработваемите площи в стопанството в дка са 17.77 дка и същите следва да бъдат увеличени към крайната датата на периода на проверка на 20.77 дка, а крайната датата на периода на проверката и крайна дата на подаване на заявката за второ плащане по договора следва да е

01.08.2021г.

С Решение №

26/06/3/0/05194/2/01/03/01(л.67) на Директора на ОД на

ДФ“Земеделие“, гр. Хасково е одобрено изплащане на финансова помощ по договора съгласно заявка за плащане № 26/06/3/0/05194/2/01 в размер на 19 558.00 лева. и между страните няма спор, че същата е изплатена на 29.04.2021г.