Решение № 193 от 04.05.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 66/2026
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Виктория Росенова Стоилова, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.50,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 193 гр. София, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500066 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 216 от 03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 748/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков е уважен предявения от Л. Х. Х. срещу ЗК „Уника“ АД осъдителен иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 1 250 лв., застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на възникнало ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2021 г. /датата на възникване на ПТП/ до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6 250 лв.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като ЗК „Уника“ АД е осъдена на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Л. Х. Х., сумата в размер на 10 лв., представляваща сторените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и да заплати на адв. К. Д. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 440 лв. От своя страна Л. Х. Х. е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗК „Уника“ сумата в размер на 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер на 152 лв. възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.
432, ал.1 КЗ за сумата над присъдените 1 250 лв. до предявения размер от 6 250 лв., в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Л.
Х. Х., чрез адв. К. Д., с доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят намира на първо място, че съдът е допуснал 1 процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането за допускане на повторна съдебно-медицинска експертиза, което препятствало възможността на ищеца да докаже причинно-следствената връзка между процесното ПТП и причиненото на пострадалата отлепване на ретината. От друга страна намира, че решението е постановено в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като счита определеният размер на обезщетението от 1 250 лв. за несъразмерен на причинените на ищцата вреди и по конкретно с първоначалния им интензитет, продължителност на проявлението им и с трайно установената съдебна практика по сходни случаи.
Дори по делото да бъде установено, че единственото увреждане, което е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП да е само контузията на дясната мишница на пострадалата, то обезщетение в такъв малък размер не би могло да репарира претърпените вреди. В тази връзка изтъква, че в следствие на инцидента ищцата е изпитвала силен стрес, била е неспокойна, оплаквала се е от безсъние, изпитвала е страх да се вози в автомобил, което влошено психо-емоционално състояние не е обсъдено от първоинстанционния съд. По изложените съображения моли да бъде отменено постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, като бъде присъдено допълнително обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на още 5 000 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от насрещната страна ЗК „Уника“ АД, с който жалбата се оспорва. Последният претендира разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Софийски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:
Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която предявения иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата в размер 1 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени от ищеца, съответно в тези части решението не е предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз 2 основа на събраните пред Районен съд –Самоков доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство по искане на ищеца /въззивник в настоящото производство/ е допусната и приета повторна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К., съобразно заключението на която, се установява, че причината за кривене на образите при Л. Х. е документираното прогресивно развитие на ескудативна влажна форма на макулена дегенерация, свързано с възрастта. Тя се характеризира с появата на оток в ретината, отлепване на пигметния ретинен епител, както и на невроепитела. Куполообразното надигне на ретината води до метаморфопсии, макропсии, микропсии и др., т.е. околните предмети са деформирани и изкривени, с намелени или уголемени размери. Вещото лице е посочило още какво е сериозно отлепване на невросензориума в близост до невуса. Отлепването на ретината е сериозно очно състояние, което най-често изисква неотложно оперативно лечение, като в този смисъл при Л. Х. няма такава диагноза. Последната според вещото лице има натрупване на течност в един много малък, но функционално изключително важен централен участък от ретината с размери от 1-2 мм, наречен макула или жълто петно. В него при многобройните изследвания с оптична кохорентна томография са документирани прогресиращи промени като: отлепване на неоваскуларизация в цикатрициален стадий. Гореописаните находки са характерни за естественото протичане на ексудативната влажна форма на МДСВ – макулена дегенерация, свързана с възрастта, като много дискретни и начални белези на нейната суха форма се откриват в здравото дясно око. Вещото лице е посочило, че няма пряка причинно-следствена връзка между ексудативните промени в центъра на ретината на лявото око и процесното ПТП. В открито съдебно заседание вещото лице изрично е подчертал, че не може да посочи от кога датира констатираното от него заболяване, доколкото е работил с документи след катастрофата. Посочва изрично, че това заболяване е възрастово обусловено и представлява стареене на ретината, наречено дегенерация. Намира, че стресът не ускорява хода на макулна дегенерация, както и че не може да бъде отключващ фактор. Вещото лице счита, че при тъпа травма, каквато е удар юмрук, удар с тенис топка, удар с футболна топка, може да се получи такова разкъсване и е възможно в рамките на месеци и година да прораснат нови съдове, които да доведат до сходна находка.
Решението в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 432 КЗ за сумата от 1 250.00 лв., е влязло в законна сила, т. е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на иска с изключение причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдяното от ищцата увреждане на ретината на лявото око, както и на размера на дължимото обезщетение.
Така със сила на пресъдено нещо се установява, че на 12.07.2021 г. около 12.30 ч. в к.к. „Белчин бани“, на кръстовище образувано от републикански път III 627 км.10+500 и общински път с.Белчин бани е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Каптюр“, с ДК № СВ 7615 РТ, управляван от М. Л. Х. и лек 3 автомобил „Ситроен“, ДК № СВ 7505 КА, управляван от А.Х.М.Г.. Видно от представения по делото двустранен протокол за ПТП от 12.07.2021 г., показанията на свидетелите М. Л. Х. и Г.Г.Г. пътувала в лек автомобил „Ситроен“, ДК № СВ 7505 КА – преки свидетели на ПТП ,както и от заключението на вещото лице по извършената съдебно-автотехническа експертиза се установява следният механизъм на ПТП - на 12.07.2021 г. водачът А.Х.М.Г. е управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, ДК № СВ 7505 КА срещу знак Б2, не е преценил скоростта на приближаване към кръстовището на лек автомобил „Рено“, модел „Каптюр“, с рег.№ СВ 6715 РТ, управляван от М. Л. Х., движещ се по път с предимство, не спира на знак Б2 и реализира ПТП с удар в задната част на лек автомобил „Рено Каптюр“.
Вследствие на удара водачът М. Х. губи контрола над управлявания от нея лек автомобил и настъпва неконтролирано ротационнотранслационно движение след кръстовището. Мястото на удара е в лентата за движение на лек автомобил марка „Ситроен Ксара“ към центъра на кръстовището. Водачът на лек автомобил „Ситроен Ксара“ не е изпълнил задължението си за спиране при движение срещу знак „Б2- Спри пропусни движещите се по пътя с предимство“, да спре и пропусне приближаващия се към кръстовището лек автомобил „Рено Каптюр“, управляван от М. Х., движеща се срещу знак „Б3Път с предимство“, в резултат на което е реализирано ПТП между двете МПС.
При установения механизъм на ПТП виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „Ситроен Ксара“, ДК № СВ 7505 КА, тъй като е нарушил чл.50,ал.1 от ЗДвП, съгласно който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. По делото е също установено със сила на пресъдено нещо, че между виновния водач и ответника по делото ЗК „Уника“ АД е съществувало валидно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед заявените в жалбата оплаквания, спорен, в настоящото въззивно производство, се явява на първо място въпросът дали причиненото увреждане на ретината при Л. Х. е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и дали размера на определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД е справедливо определен.
Настоящият състав на въззивния съд изцяло се солидаризира с извода на първоинстанционния такъв, че увреждането на ретината при ищцата има болестен, а не травматичен характер. Във въззивното производство бе изслушана и приета повторна съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира с доверие, като компетентно и обосновано изготвена, и от която се потвърждава извода на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза в първата инстанция, а именно че твърдяното от ищцата увреждане няма травматичен характер и не е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещите лица и по двете изготвени експертизи са категорични, че такова увреждане на ретината, което е констатирано при ищцата би могло да настъпи от удар пряко насочен към нейното око, но такъв механизъм на процесното ПТП и такъв удар не е установен да е настъпил.
4
Вещото лице по изготвената повторна експертиза е категоричен, че при ищцата това увреждане се дължи на възрастова обусловеност и няма травматичен характер. Възражението на въззивника, че вещото лице не е разполагало с данни преди инцидента за подобно увреждане на ретината при ищцата, не променят този извод. Обстоятелството, че по делото са налице медицински данни увреждането да е констатирано след инцидента не води до извод неминуемо за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпяното ПТП, доколкото удар насочен в областта на лявото око на ищцата не е установен. Вещото лице по изготвената в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза е посочило, че за да се получи травматично увреждане на ретината при ПТП, трябва категорично да има травми по лицето или главата, които показват първичен контакт, а в случая няма данни за травми по главата, има категорични данни за травми по мишницата. Вещото лице е категорично, че стартиралият процес на отлепяне на ретината два месеца след инцидента не носи характеристики на травматично увреждане. И двете вещи лица са категорични, че преживеният в следствие на процесното ПТП стрес, не би могъл да е отключващ фактор на такова увреждане. Така и двете експертизи, които настоящият състав кредитира, са категорични, че констатираното при ищцата увреждане на ретината – макулна дегенерация не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а има болестен характер, дължащо се най-вече на възрастова обусловеност.
Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b98cdb7-d51d-4b11-99af-1d6c9fb6f434