Решение № 3 от 08.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000667 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №272/7.VІІІ.2023год. постановено по т.д.

№268/2022год. Старозагорският окръжен съд е осъдил З.К."Л.*"АД гр.С, ЕИК*** да заплати на А. М., ЕГН***, с адрес:Ч.г., гр. Б.п., ул."С."№*, сумата 15 600лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие смъртта на брат и А. М. при ПТП от ***год., причинено при управление на застрахован при ответника товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“ с рег.№***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.VІ.2022год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил като неоснователен иска за обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 15 600лв. до претендираните 26 000лв., като частичен от 80 000лв..

Осъдил е ЗК „Л.*“ АД гр.С, ЕИК*** да заплати на адв. Я. Д.

Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 638лв. за осъщественото 1 процесуално представителство на ищцата, съразмерно на уважената част от иска.

Осъдил е А. М., ЕГН*** да заплати на ЗК „Л.*“ АД гр.С, ЕИК*** направените по делото разноски в размер на 548лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.

Осъдил е ЗК „Л.*“ АД гр.С, ЕИК*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 624лв. и сумата 564лв. за възнаграждения на вещи лица, изплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от иска.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№*** е постъпила от З.К."Л.*"АД гр.С, ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.В.

Д., чрез пълномощника юрисконсулт

К.

И. срещу решение№272/7.VІІІ.2023год. по т.д.№268/2022год. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е присъдено парично обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 600лв., ведно със законната лихва, считано от 24.VІ.2022год. до окончателното и изплащане, в полза на ищцата А. М.. Жалбоподателят счита, че решението на ОС Стара Загора е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и с относимата към предмета на правния спор тълкувателна практика, както и необосновано, тъй като заявените за обосноваване на правните изводи мотиви не кореспондират с доказаното относно факти с релевантност към исковата претенция. Присъденото с обжалваното решение застрахователно обезщетение е недължимо, предвид установените по делото факти, от които следва да се извърши преценка за наличието на обстоятелства, с оглед постановеното ТР№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, които са от значение за формиране на изводите на съда. От събраните по делото доказателства /разпита на свидетеля А. М.- брат на ищцата А. М./, не се установява проявление на житейски факти, определящи връзката между пострадалия А.

М. и ищцата по начин, че да се направи несъмнен извод за наличие на трайна емоционална връзка с починалия, сравнима с тази с най-близките му роднини.

По делото не са ангажирани доказателства за проявление на житейска близост, която да сочи, че между ищцата и пострадалия е имало отношения на особена близост, които да обосновават разбиране за житейска връзка, различна от обичайната между брат и сестра. Съществуването на добри 2 отношения в бита, без изявени конфликти, носенето на подаръци, включително под формата на хранителни продукти, които не са елемент от ежедневното меню, не обосновава изключителност на отношенията- така, че сестрата на пострадалия да получи обезщетение наред с лицата от найблизкия роднински кръг. Не се твърдят други особени обстоятелства, породени от житейското многообразие, поради което връзката между пострадалия и ищцата да бъде определена като сравнима /съобразно използвания в Тълкувателното решение№1/2016год. на ОСНГК на ВКС критерий/ с тази, приета като обосноваваща правото на обезвреда за неимуществени вреди на лицата от най-близкия кръг на пострадалия. По делото е установено, а и не се спори между страните, че пострадалият А. М. е оставил наследници от най-близкия родствен кръг- съпруга и три деца, с които е имал безконфликтни отношения, не е имало раздор и влошени междуличностни отношения, и които лица са от кръга с право на обезвреда по реда на ППВС№4/1968год. Пострадалият и ищцата са общували в обичайно възприеманото съдържание на връзката между лица от този родствен кръг, поддържали са връзка помежду си и са се събирали по празници или при възможност, което не е обстоятелство, особено според народопсихологията, които да сочат на изключителност в отношенията им. Еднократните парични подпомагания на ищцата от пострадалия също не предполага изключителност в техните отношения. Доказано е по делото, че нито ищцата е издържала пострадалия, нито той нея, нито са полагали ежедневна грижа в ежедневието един към друг, поради особени житейски обстоятелства или личностни качества, включително порази липсата на такава необходимост. На самостоятелно основание жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с действащ материалния закон- §96ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, с сила от 7.ХІІ.2018год., който определя лимит по претенциите на лицата по чл.493А ал.2 от КЗ, но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на ТР№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС.

Жалбоподателят счита, че към датата на осъществяване на процесното ПТП, ищцата А. М. няма материалноправна легитимация за предявяване на настоящата искова претенция, тъй като не е от кръга лица с право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС№4/1968год. и ППВС№5/1969год. На следващо място- жалбоподателят счита, че от събраните по делото доказателства и заключението на САТЕ се установява по 3 безспорен начин, че пострадалият А. М. е нарушил четири правила от ЗДвП, тъй като товарната композиция в състав от товарен автомобил „И.М.“ с рег.

№*** и прикачено към него полуремарке с рег.№*** е била паркирана между активната дясна лента за движение и аварийната пътна лента на автомагистрала „Т.“, като с лявата си част е навлязла с 40см в дясната пътна лента /нарушение по чл.58а от ЗДвП/, не е поставил предупредителен светлоотразителен триъгълник на 100м преди паркиралия товарен автомобил „И.“ или включил авариен сигнал при аварийното спиране на товарната композиция /нарушение по чл.59а от ЗДвП/, поради което процесното ПТП не е било предотвратимо за водача на товарен автомобил „М. А.“ с рег.№***, тъй като товарен автомобил „И.М.“ с рег.№*** и прикаченото към него полуремарке с рег.№*** не е бил ясно видим обект на пътя и не е могло да бъде възприет като паркиран автомобил, който не се намира в движение.

Пострадалият А. М. не е бил ясно видим на пътя и предвидимо препятствие за движението, тъй като не е бил облечен със светлоотразителна жилетка, не е имало светлинен сигнал от източник, обозначаващ местонахождението му и отделно се е намирал на пътното платно, без да го пресича в нарушение на правилата за движение по пътищата /нарушения по чл.108, чл.111 и чл.113 от ЗДвП/. Ето защо в случая поведението на пострадалия е допринесло в значителна степен за настъпването на процесното ПТП. Счита, че приносът на пострадалия за настъпването на процесното ПТП следва да бъде по-голям от приетия от първоинстанционния съд 40%. Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС Стара Загора в обжалваната му част, като незаконосъобразно и необосновано и въззивният съд постанови ново решение, с което отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищцата А. М. иск, като му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА А. М., ЕГН*** не е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, но чрез пълномощника и адв. Я.

Д. подава писмено становище вх.№***год. в съдебно заседание, с което оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно в обжалваната му част.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана 4 страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищцата А. М., ЕГН***, с адрес:Ч.г., гр. Б.п., ул."С."№* иск с правна основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗК „Л.*“ АД гр.С, ЕИК***, за сумата 26 000лв., като частично предявена от общия размер на претенцията от 80 000лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в понесените болки и страдания, вследствие смъртта на брат и А. М., ЕГН***, при ПТП от ***год., причинено при управление на застрахован при ответника товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“ с рег.

№***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.VІ.2022год.датата на изтичане на установения тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника до окончателното изплащане на сумата.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка 5

«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

Безспорен факт по делото е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“ с рег.№***, управляван от Д.М.Я., ЕГН ********** към датата на настъпване на процесното ПТП- ***год., при ответното застрахователно дружество ЗК „Л.*“ АД гр.С, ЕИК*** по застрахователна полица със срок на действие от 20.VІ.2021год. до 19.VІ.2022год.. Безспорно е и, че А. М., ЕГН***, чрез пълномощника и адв. Я.

Д., в изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, е предявила застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди, с вх.№***год. в ЗК „Л.*“ АД гр.С.. Тъй като застрахователно обезщетение не е изплатено, то за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди, от понесените болки и страдания, вследствие смъртта на брат и А. М., настъпила при процесното ПТП на ***год..