Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 180 от 05.11.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2010/2023
Вид
Решение № 180
Подписан
05.11.2024
В сила
05.11.2024
Състав
Елеонора Чаначева, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. С., 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002902010 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Подадена е чрез адв. А. И. касационна жалба от ответника ЗД „Бул Инс“АД, гр.С., срещу решение № 936/06.07.2023г. по възз.гр.д.№ 6/2023г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 3241/15.11.2022г. по гр.д.№ 63165/2022г. на СГС за отхвърляне на иска, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за размера от 16 000лв., ЗД „Бул Инс“АД, гр.С., е осъдено, на осн. чл.226, ал.1 КЗ/отм./, да заплати на Д. Д. Т. от гр.С., обезщетение за допълнителни неимуществени вреди, претърпени при операцията на 21.06.2021г. за възстановяване от травматично увреждане, получено при ПТП на 27.02.2016г., в размер на 16 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част противоречи на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК. Касаторът счита, че присъденото с въззивното решение обезщетение за неимуществени вреди от 1 операцията от 21.06.2021г. дублира обезщетението, определено с влязлото в сила решение по възз.гр.д.№ 3479/2020г. на САС. Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевираното възражение за погасителна давност.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски.

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ищеца Д. Д.

Т..

С определение № 1457/03.06.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в обжалваната от ответника ЗД „Бул Инс“АД, гр.С., част на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд да обсъди възраженията на страните и представените в тази връзка доказателства.

В откритото съдебно заседание ЗД „Бул Инс“АД, гр.С., поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира за присъждане на направените разноски.

Насрещната страна, ищецът Д. Д. Т., чрез адв.С. Н.а, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Съставът на I търговско отделение, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с жалба на ищеца Д. Д. Т. срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен изцяло предявеният от него иск, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за обезщетение в размер на 40 000лв. за репариране на неимуществени вреди в резултат от настъпилото след определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с влязло в сила решение по воденото между същите страни гр.д.№ 9739/2018г. на СГС влошаване на състоянието на дясното му коляно от претърпените две нови операции - на 17.09.2019г. и на 26.06.2021г. Въззивният съд е споделил извода за недължимост на допълнително обезщетение за репариране на претърпените болки и страдания във връзка с оперативната интервенция на 17.09.2019г.

Намерил е, че с влязлото в сила решение не са репарирани болките и страданията на ищеца във връзка с операцията на 21.06.2021г., предвид на това, че тя не е коментирана в заключението на СМЕ и не е обсъждана в 2 мотивите на влязлото в сила решение. Приел е, че болките и страданията от тази операция са в пряка причинна връзка с получената травма при ПТП на 27.02.2016г. и същата е за лечение на последващите усложнения и за подобряване на състоянието на ищеца. За репарирането на допълнително причинените болки и страдания въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., отчитайки техните характер, продължителност и интензитет. При обсъждане на релевираното възражение за съпричиняване е зачел формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение за наличие на принос на ищеца за вредоносния резултат и за неговата степен – 20%. Като краен резултат размерът на дължимото обезщетение е намален с 20%. В мотивите е прието изрично, че е направено и възражение за погасителна давност, но не то не е обсъдено.

По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в които се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. По тези въпроси е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК (решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение № 202/21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение № 76/12.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение № 581/30.09.2010г. по гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др.), която приема, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

3

В този смисъл следва да се даде отговор на поставения въпрос.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, даденото от въззивния съд разрешение е неправилно. Като не е обсъдил релевираното възражение за погасителна давност, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 293, ал.

2 ГПК. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.

По делото е установено и не е спорно, че след 03.12.2020г., когато е приключило съдебното дирене пред въззивния съд в производството, в което е постановено влязлото в сила решение, гр.д.№ 9739/2018г. на СГС, ищецът е претърпял нова операция на коляното на 21.06.2021г., като претърпените във връзка с нея болки и страдания са в пряка причинна връзка с травматичното увреждане, получено при ПТП на 27.02.2016г., за което му е присъдено обезщетение. Видно от мотивите на влязлото в сила решение, тези допълнителни болки и страдания не са били взети предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. На техния характер, интензитет и продължителност съответства обезщетение в размер на 20 000лв., който следва да бъде намален с установения с влязлото в сила решение принос на ищеца за вредоносния резултат и неговата степен, а именно с 20 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тъй като вземането за обезщетението за ексцес е изискуемо от момента на влошаване на състоянието, оттогава започва да тече и давността. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД .

Релевираното възражение за погасителна давност е неоснователно, тъй като от извършване на новата операция на 21.06.2021г. до подаване на ИМ през 2022г. не е изтекъл предвидвеният в закона, в разпоредбата на чл.110 ЗЗД, 5-годишен срок.

Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната и допусната до обжалване част следва да бъде оставено в сила.

С оглед на този изход на делото разноски на касатора не се дължат. На 4 адв. С. Н.а, осъществила безплатна правна помощ на ищеца за защита по касационната жалба на застрахователя, се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, чийто размер се определя, съобразно фактическата и правна сложност на делото, в размер на 1000лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 936/06.07.2023г. по възз.гр.д.№ 6/2023г. на САС в обжалваната и допусната до обжалване част.

Осъжда ЗД „Бул Инс“АД, гр.С., да заплати на адв. С. Н.а адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в касационното производство в размер на 1000лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5