Определение № 178 от 08.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Ямбол, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20242300100433 по описа за 2024 година

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на „Еос Матрикс“ЕООД гр.София, представлявано от управителите Р.М.-Т. и Т.В., с която против П.

Т. В. от гр.**** са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца: за главница в размер на 42 342,03лв. (21 649,14 евро), ведно със законната лихва от 19.12.2013г., за редовна лихва в периода 05.09.2013г.-09.12.2013г. в размер на 1 218,21лв. (622,86евро) и неустойка (наказателна лихва) за периода 05.09.2013г.17.12.2013г. в размер на 287,41лв. (146,95евро), за които вземания праводателят на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№235/2013г. по описа на ТРС.

В срока по чл.131 ГПК ответникът П.В., чрез пълномощника адв.Н.Р. е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изложил съображенията си за допустимост на иска и е релевирал възражения, с които е оспорил исковете като неоснователни.

Поставяйки делото на разглеждане, при изпълнение на задълженията по чл.140 ГПК и вземайки предвид данните по приложеното ч.гр.д.№235/2013г. по описа на ТРС, ЯОС констатира, че предявените с исковата молба специални установителни искове по чл.422 ГПК са недопустими. Аргументите в подкрепа на това становище се изразяват в следното:

С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът намира, че в рамките на процеса са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 99 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, имащи за предмет сумите по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № №235/2013 по описа на ТРС, за предявяването на които искове на ищеца са дадени указания и срок от заповедния съд - ТРС.

Видно е от приложеното ч.гр.д. №235/2013г. по описа на ТРС, по заявление от 19.12.2013г., подадено от праводатела на ищеца „Райфайзен (България)“ЕАД, срещу солидарните длъжници „Плама-8“ЕООД гр.****, К.Д.В. от гр.**** и П. Т. В. от гр.****, е издадена на 19.12.2013г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 21 649,14 евро, ведно със законната лихва от 19.12.2013г., за редовна лихва в периода 05.09.2013г.-09.12.2013г. в размер на 622,86 евро и неустойка (наказателна лихва) за периода 05.09.2013г.-17.12.2013г. в размер на 146,95 евро. Посочено е, че вземането произтича от договор за банков кредит от 08.09.2008г. и сключени към него анекси, като предсрочната изискуемост на вземанията на банката по договора е настъпила на 08.09.2008г. и същата е била обявена на длъжника и на съдлъжниците.

Установено е, че въз основа на издадения по заповедта за изпълнение 1 изпълнителен лист е било образувано изп.д.№242/2014г. по описа на ЧСИ З.З. с район на действие съдебния район на ХОС и рег.№875 в КЧСИ. По заповедното производство на л.104 е представено писмо от ЧСИ З.Запрянов от 08.11.2024г. до ТРС, с което ЧСИ е изпратил връчената на длъжника П. В. покана за доброволно изпълнение и е уведомил заповедния съд, че с поканата е връчил на този длъжник и заповедта за изпълнение. Видно е от приложения препис от Поканата за доброволно изпълнение с изх. №10559/18.03.2014г. по изп. дело № 20148750400242, с приложените към нея изпълнителен лист на ТРС, издаден по ч.гр.д.№235/2013г. на ТРС и Заповед за незабавно изпълнение №318/19.12.2013г. по ч.гр. дело №235/2013г. по описа на ТРС (л.105-л.108 от заповедното производство), същата е връчена лично на длъжника срещу подпис П. В. на 20.03.2014г., съгласно надлежно оформената разписка. В законовия двуседмичен срок по чл. 414, ал.2 ГПК (редакция до изм.

ДВ бр.100/2019г.), от 20.03.2014г. до 03.04.2014г. длъжникът П. В. не е депозирал възражение, нито е оспорил вземането, поради което издадена заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК, съгласно чл. 416 ГПК е влязла в сила.

Възражение срещу заповедта за изпълнение е подадена от П.В. на 24.10.2024г., след изтекъл 10-годишен срок, след като в друго производство, по предявен иск срещу друг солидарен длъжник (К.В.) ЯОС с влязъл в сила на 22.10.2024г. съдебен акт е обезсилил заповедта за незабавно изпълнение по отношение на този длъжник.

Ищецът „Еос Матрикс“ЕООД се е легитимирал като кредитор на длъжника П.В. по силата на договор за цесия от 25.09.2019г., сключен с „Райфайзен (България)“ЕАД и е предявил в срок настоящите искове срещу длъжника П.В., в изпълнение на указания от заповедния съд – ТРС, дадени с разпореждане от 12.11.2024г.

Съобразно дадените на съдилищата указания с т.10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника, служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда в исковото производство, разглеждащ установителния иск.

Видно е от материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д.

№235/2013г. по описа на ТРС, че издадената заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила на 04.04.2014г., с оглед липсата на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, след като връчване на заповедта за изпълнение е извършено на 20.03.2014г., поради което и не са настъпили предпоставките по чл. 415 ГПК за предявяване на иск за установяване съществуване на вземането срещу длъжника П.В.. С изпратеното на ТРС писмо ЧСИ изрично е удостоверил, че с поканата за доброволно изпълнение е връчил на длъжника – ответника и заповедта за изпълнение. Удостоверителното изявление на ЧСИ за връчената на длъжника П.В. заповед за незабавно изпълнение не е оспорено и оборено и не може да се приложи по аналогия даденото разрешение по отношение на длъжника К.В., което е при други фактически обстоятелства - по образуваното възз.ч.гр.д.№130/2024г. по описа на ЯОС К.В. е поддържала, че й е било връчено само копие от изпълнителния лист, но не и от заповедта за изпълнение и ЧСИ не е удостоверил връчването на заповедта за изпълнение. В случая, като е приел, че подаденото от длъжника П.В. възражение е в срок, заповедният съд е дал на заявителя неправилни указания с разпореждането от 12.11.2024г., неправилно приемайки за идентични условията за предявяване на иска срещу длъжника К.В. и тези за иск срещу длъжника П.В. и че са налице предпоставките за преминаване на заповедното дело към исково производство по реда на ГПК. В изпълнение на това разпореждане, правоприемникът на заявителя е предявил в срок исковата молба за установяването на вземането, за което на праводателя му (цедента „Райфайзен (България)“ЕАД) е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по която е образувано и настоящото производство.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ЯОС намира, че предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК са недопустими, поради липса на правен интерес.

2

Само подадено в срок възражение срещу заповед за изпълнение има за последица възникване на правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като на общо основание исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. и наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценка на заповедния съд. (в този см. са задължителните указания по т.5а. от ТР №4/ 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

При този изход на делото съдът следва да се произнесе по въпроса за дължимостта на разноските:

Отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78 ГПК в зависимост от изхода на делото. В общия случай на прекратяване на производството по делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал.2 и ал. 4 от ГПК, ако ответникът е дал повод за завеждане на делото и действията на ответника не са основание за допустимост на висящия процес, на ищеца се дължат разноските. Когато поради независещи от ищеца, а зависещи от поведението на ответника обстоятелства са погасяващите заявеното от ищеца спорно право по делото или водещи до отпадане на правния интерес от неговата защита, то отговорен за разноските е ответникът по аргумент от чл.78, ал. 2 от ГПК. И това е така, защото в тези случаи извънпроцесуалното поведение на ответника е както поводът за завеждането на делото, така и поводът за неговото прекратяване поради отпадането на необходимостта от съдебна намеса за защита на заявеното спорно право. Такъв е именно разглеждания случай, с оглед на което на основание чл.78, ал.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството в размер на сумата общо 1 993,68 лв., от която обща сума – 1793,68лв. е внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. по чл.25, ал.1 от НПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК (искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено с исковата молба).

Водим от изложеното, ЯОС.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№433/2024г. по описа на ЯОС, поради процесуална недопустимост на предявените от „Еос Матрикс“ЕООД със съдебен адрес в гр.София, представлявано от управителите Р.М.-Т. и Т.В., против П. Т. В. от гр.**** обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца: за главница в размер на 42 342,03лв. (21 649,14 евро), ведно със законната лихва от 19.12.2013г., за редовна лихва в периода 05.09.2013г.-09.12.2013г. в размер на 1 218,21лв. (622,86евро) и неустойка (наказателна лихва) за периода 05.09.2013г.-17.12.2013г. в размер на 287,41лв. (146,95евро), за които вземания праводателят на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№235/2013г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА П. Т. В. от гр.****, ул.***№**, ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „Еос Матрикс“ЕООД гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес ПаркСофия“№1, сграда 15, вх.А, ет.4, ЕИК 131001375, представлявано от Р.И.М.-Т. и Т.И.В. – управители, на основание чл.78, ал.2 от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата 1 993,68 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.Бургас в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

3