Решение № 59 от 26.04.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20231880100107 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К. от гр. С., ул. „...” № , **********, чрез пълномощник, против „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК 202531869, представлявана от ... Н. П. П. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 547490 от 16.07.2021 г. Посочва се, че по силата на договора на К. е предоставен кредит в размер на 1500 лева, който изцяло и предсрочно е погасен към датата 27.02.2023 г. Според чл. 5 от договора кредитополучателят е поел задължение да представи обезпечение, но не е изпълнил това свое задължение, поради което му е начислена неустойка – чл.

11 от договора. В исковата молба се излага, че тази неустоечната клауза от договора е нищожна, тъй като противоречи на закона или го заобикаля или противоречи на добрите нрави. В тази връзка ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 202,64 лева – получени без основание по силата на нищожна клауза от договора за кредит.

От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник, в който предявеният иск се признава, като се иска от съда да постанови решение при признание на иска. Изложени са подробни съображения във връзка с присъждането на разноски при постановяване на решение при признание на иска.

Неприсъствено решение се постановява само по искане на ищеца.

Такова е направено с молба вх. № 1165/27.03.2024 г. В проведеното на 28.03.2024 г. открито съдебно заседание съдът прекрати съдебното дирене.

1

От фактическа страна : решението се постановява при признание на иска. По делото са събрани писмени доказателства представени от ответника, които изцяло подкрепят признанието направено от негова страна. От справката за движението по кредита е видно, че ищецът е заплатил неустойка в размер на 202,64 лева.

От правна страна : налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК и в същото време не е признато право, което противоречи на закона или на добрите нрави, нито право, с което страните не могат да се разпореждат.

По разноските :

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да понесе направените от насрещната страна разноски. Това е така, защото макар да е налице признание на иска, ответното дружеството е станало повод за завеждане на делото, тъй като е приело плащане по нищожна клауза. На ищеца се дължи заплатената държавна такса по уважения иск. Отделно от това, в настоящото производство К. К. К. е представляван от адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Налице са предпоставките на чл. 38 от ЗА, а именно: осъществена правна помощ по делото, без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна и липсват данни, които да го опровергават. Изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка в основното производство за съществуването на посочената хипотеза. Доколкото по делото са ангажирани доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал.

2 ЗА, следва да включва и данък върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или 2 бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на адвоката, а също така размер на търсената сума – 202,64 лева, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на адв. Д. М. следва да бъде определено възнаграждение в размер от 230 лева, без ДДС, което е в границите за съответния вид дейност – точно по средата, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ (която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.), което възнаграждение следва да бъде заплатено от ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК 202531869, представлявано от ... Н.

П. П., да заплати на К. К. К. от гр. С., ул. „...” № , ********** , сумата от 202,64 лева, представляваща платена от него без основание неустойка по чл.

11 от сключения на 16.07.2021 г. между тях Договор за потребителски кредит № 547490.

Осъжда „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК 202531869, представлявано от ... Н.

П. П., да заплати на адвокат Д. В. М., личен номер ........., адрес : гр. П., бул.

„...” № , ет. , ап. , сумата от 276 лева с ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 107/2023 г. по описа на Районен съд Своге .

Осъжда „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК 202531869, представлявано от ... Н.

П. П., да заплати на К. К. К. от гр. С., ул. „...” № , **********, направените по делото разноски за държавна такса по уважения иск в размер на 50 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен 3 съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4