Решение № 1605 от 29.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1605 гр. София, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Ася Събева

Кристина Филипова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000500959 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 7392/19 г. по описа на СГС – Столична община.

С решение № 266 777/30.11.21 г. съдът е уважил искове с правно основание чл.

49 ЗЗД и 86 ЗЗД, предявени от П. С. Т. срещу Столична община, чиито длъжностни лица са проявили бездействие при изпълнение на задължението на Общината да поддържа тротоарите като част от общинската пътна мрежа в добро състояние, и поради падане след спъване в неравност на тротоар на бул. „З. Стоянов“ (ж.к. Люлин) ищцата е контузила лявата си раменна става и е счупила десния крак в областта на шийката на тазобедрената става. За възмездяване на неимуществените вреди на ищцата съдът е присъдил обезщетение в размер на 30 000 лв., а за разликата до заявените 45 000 лв. искът е отхвърлен. За имуществени вреди – разходи, обезпечаващи лечението, съдът е присъдил обезщетение в размер 128.45 лв., а за разликата до претендираните 188.45 лв. искът е отхвърлен. Присъдени са за възмездяване на вредите от забавеното плащане обезщетения, съответстващи на двете главници и равняващи се на законните лихви от 07.09.18 г. до изпълнение на задълженията.

С въззивната жалба се утвърждава, че решението е неправилно, тъй като ищцата не е провела пълно и главно доказване на деликта, осъществен от лице, на което ответникът е работодател. На анализ са подложени показанията на свидетеля на ищцата П. П. (неин син), заявил, че не познава кв. Люлин и затова не може да назове името на улицата, на която майка му е претърпяла инцидент. Същият описва спирка на градския транспорт, от която ищцата е следвало да пътува с рейс № 111 до кв.

Младост, в близост с която имало павилион за цигари и алкохол, мебелен магазин, а от другата страна имало градинка и аптека. Според пълномощника на ответника няма спирка на градския транспорт в близост едновременно до аптека и мебелен магазин.

Затова счита, че свидетелят е дал показания по преразказ, което ги прави 1 недостоверни. Моли да се отмени решението на СГС и исковете да се отхвърлят, евентуално да се редуцира обезщетението за неимуществени вреди до сумата от 20 000 лв. и съответни на такава главница лихви.

В производството пред въззивния състав не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуваща валидно и допустимо съдебно решение.

Дължи се произнасяне с оглед доводите за неправилност на решението.

Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело, САС приема следното:

Още с отговора на исковата молба ответникът заявява, че не възразява срещу доказателствените искания на ищцата, но счита над сумата от 5 000 лв. претенцията за неимуществени вреди за завишена.

От това изявление може да се направи извод, че е налице признание на исковете по основание с оспорване по размер.

Относно показанията на св. П. П., разпитан в о.с.з. на 19.05.21 г., настоящият състав приема, че невъзможността на свидетеля да назове улицата на инцидента, молбата му към съда да му даде възможност да направи справка в Гугъл мапс, за да удовлетвори настойчивото питане на ответника за конкретното място на което майка му (ищца в процеса) е паднала, е индиция за липса на предварителна подготовка за заседанието и свидетелство за възпроизвеждане на случая на база наличните познания и спомените за случилото се. Несъмнено е, че улицата се е намирала в ж.к. Люлин (Трета част според свидетеля), че двамата (с ищцата) са се движели в светлата част на денонощието по тротоар, покрит с асфалтова настилка, с изрязано покритие и ниво под общата равнина, в което кракът на ищцата попаднал, тя загубила равновесие и паднала.

Според чл. 11 от ЗОС Общината е задължена да управлява имотите общинска собственост и да предприема мерки за осигуряване безопасността им.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, необезпечила сигурността си при движение пеша по столичен тротоар. Състоянието на тротоарните настилки следва да е такова, че по тях да може да се движат безопасно и лица с намалено зрение, и непълновръстни лица, неможещи да преценяват и да се предпазват ефективно от опасности.

Наличието на неравност, довела до загуба на равновесие, падане и травмиране, е доказателство за несвършена работа от лица, в чиито длъжностни задължения попада поддръжката на тротоарните площи и обосновава приложимостта на отговорността, регламентирана от чл. 49 ЗЗД.

При преценка размера на обезщетението настоящият състав зачита възпроизведеното от вещото лице д-р Т. Д., утвърдило наличие на причинна връзка между описания в исковата молба механизъм на падане и вредите на ищцата. СГС е съобразил продължителността на обездвижването на ищцата, наличието на остатъчни последици (скъсен крайник, който предстои да наруши и статиката на гръбначния стълб), намален обем на движенията. САС съобразява и относително ниската възраст на ищцата спрямо „живота“ на изкуствената става, подлежаща на подмяна поради амортизация. С оглед на това и съобразно момента на увреждането (2018 г.) САС приема, че първоинстанционният съд е определил обезщетение, съответстващо на доказаните от ищцата неимуществени вреди и съразмерен с присъжданите обезщетения за вреди с подобна интензивност и продължителност.

Поради извод за правилност на първоинстанционното решение и на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първостепенния съд.

2

На основание чл. 38 ЗА в полза на повереника на ищцата – адв. М. Д., въззивникът следва да заплати адвокатски хонорар в размер на 1 257.21 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение № 266 777/30.11.21 г., постановено по гр.д. 7392/19 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Столична община да заплати на адвокат М. Д.

Д. адвокатски хонорар за участие във въззивното производство в размер на 1 257.21 (хиляда двеста петдесет и седем, 0.21) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3