Решение № 9383 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9383 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110108604 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против Г. Л. А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 137,27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес] с абонатен № ****, 374,96 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.07.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 27,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., 5,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 42214/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника Г. А., в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес] с абонатен № ****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като Г. А. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния 1 период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите суми, както следва: сумата от 2 137,27 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. сумата от 374,96 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.07.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 27,92 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 5,16 лева - лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 42214/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, препис от която е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С тези доводи [фирма] обосновава интереса си от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Г. Л. А. чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С. Ч., оспорва исковите претенции по основание и размер. Твърди, че всички претендирани от ищеца суми са заплатени от ответника. Прави възражение за недължимостта им поради погасяването им по давност. Оспорва всички представени от ищеца писмени материали като частни документи.

В депозирана по делото писмена молба от 24.11.2023 г. подпомагащата страна [фирма] заявява, че не оспорва предявения иск, намирайки същия за основателен и доказан. Излага твърдения, че дяловото разпределение за процесния абонат **** е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена за дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответника (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в 2 претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответника оспорва исковете по основание, което обуславя проверката на съда относно наличието на първата и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания – съществуващо между страните правоотношение, обосновано от притежавани от ответника права върху имота.

Това правнорелевантно обстоятелство следва от събраните по делото писмени доказателства, които сочат, че с договор от 30.04.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен между председателя на ИК на ОбНС „Н.“ и купувача Д.А.Г., въз основа на Заповед № ДИ-03-29.8.90 на председателя на ОбНС Н., одобрена със Заповед на председателя на ИК на СНС, на лицето е продаден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Н. III част, представляващ апартамент 59, на ет. 5, в жилищна сграда – блок 302, комплекс Н. – III част, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 42,04 кв.м., с прилежащо зимнично помещение № 23 и с 0,301 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В договора е отразено, че на основание чл. 18 от ЗС същият прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот, без да е необходима нотариална форма.

Съгласно Удостоверение от 07.04.2011 г., издадено от С.о., район „Н.“, отдел УОСЖФ, стар адрес – жилищен блок № 23 с 10 входа в ж.к. „Н.“ е идентичен с нов адрес – жилищен блок № 302, вх. А – вх. Й в ж.к. „Н. III част“.

В списък на етажните собственици – приложение към протокол от 16.09.2002 г. от проведено Общо събрание на ЕС с административен адрес: [адрес] с прието решение за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата топлинно счетоводство (индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, издаване на обща и индивидуални сметки), в ред 13 3 е вписано лицето Д.Г., с абонатен номер ******, без подпис на абоната.

От представеното и прието в заверено копие по делото Удостоверение за наследници с изх. № *****-УФ01-1471/3 от 24.11.2023 г., издадено от С.о., район Н., се установява, че Д.А.Г. е починала на 13.09.2018 г., оставяйки за свой законен наследник сина си Г. Л. А..

Отразено е също, че към момента на смъртта си лицето е било със семейно положение „разведена“.

Данните, съдържащи се в така събраните доказателствени източници, обуславят извода, че процесният недвижим имот – апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „Н.

3“ [адрес] първоначално е придобит от лицето Д.А.Г. – по силата на транслативния ефект на договора за продажба от 30.04.1991 г., а след нейната смърт на 13.09.2018 г. и по силата на настъпилото наследствено правоприемство в изключителна собственост от ответника Г. Л.

А., като неин единствен наследник по закон съгласно чл. 5 ЗН.

По делото няма данни или твърдения за последващи прехвърлителни действия, касаещи имота, поради което съдът приема, че от този момент и до края на процесния период - м. април 2021 г. именно ответникът е собственик на жилището, а с това и страна по облигационното продажбено правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, същевременно за периода от 01.05.2017 г. до 13.09.2018 г.