Решение № 156 от 07.02.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Камелия Първанова

Златина Рубиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501922 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260666/24.02.2022 г., постановено по гр. дело № 14358/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-12 с-в, са отхвърлени следните предявени от ищеца Л. К. Г. срещу „Газстрой 5” ЕООД кумулативно обективно съединени искове (конститутивен с правно основание чл.

19, ал. 3 ЗЗД и кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД): 1) за обявяване за окончателен на предварителен договор от 23.03.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 2, вх.

„А”, ет. 3, с площ от 66,06 м2 , находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ № VI-903, кв.

№ 27 по ПУП на гр. ***, местност „***”, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 885 м2 и 2) за осъждане на ответника да заплати сумата от 9393,90 лв. - платена (надплатена) при начална липса на основание. Уважени са предявените от главно встъпилия по реда на чл. 225 ГПК в процеса ищец Г. Л. Й. срещу първоначалния ищец Л. К. Г. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 225, ал. 1 ГПК, както и конститутивен иск срещу „Газстрой 5” ЕООД с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 225, ал. 1 ГПК, както следва: 1) за признаване за установено със сила на пресъдено нещо спрямо Л. К. Г., че Г. Л.

Й. е надлежният титуляр на потестативното субективно право да иска обявяване на процесния предварителен договор от 23.03.2010 г. за окончателен и 2) за обявяване за окончателен на предварителен договор от 23.03.2010 г. за покупко-продажба между Г. Л. Й. и „Газстрой 5” ЕООД на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 2, вх. „А”, ет. 3, с площ от 66,06 м 2 , находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ № VI-903, кв. № 27 по ПУП на гр. ***, местност „***”, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 885 м2 .

1

Отхвърлен е предявеният от главно встъпилия ищец Г. Л. Й. срещу „Газстрой 5” ЕООД кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на дадената при начална липса на основание (надплатена) сума в размер на 9393 лв.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че по силата на тристранно споразумение от 16.12.2013 г. Г. Л. Й. е заменил като страна по предварителния договор за покупко-продажба Л. К. Г. (изцяло в учреденото облигационно правоотношение), поради което първоначалният купувач не е материалноправно легитимиран да иска обявяването на договора за окончателен и връщане на платените без основание суми. Счел е, че главно встъпилото лице е доказало правопораждащия фактически състав, обусловил възникването на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и надплащане на дължимата по предварителния договор продажна цена, като е прихванал кондикционното вземане с насрещното парично притезание, представляващо мораторна неустойка на основание чл. 92 ЗЗД - в намален размер.

Срещу така постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ответника „Газстрой 5” ЕООД, в която са изложени подробни съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СГС, в частта, с която е уважен предявеният от Г. Л. Й. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД (ответникът е обжалвал решението и в частта, в която е уважен предявеният от главно встъпилото лице срещу първоначалния ищец положителен установителен иск за установяване принадлежността на потестативното право на главно встъпилия ищец срещу търговското дружество-обещател, но в тази част въззивната жалба е недопустима – поради липса на правен интерес, поради което тя трябва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство в тази част - да бъде прекратено). Въззивникът твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като в противоречие с установените по делото правнорелевантни факти първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че купувачът изцяло е изпълнил породените към обещателя парични задължения - към момента на издаване на Разрешение за ползване, респ. че се е достигнало до надплащане на уговорената продажна цена. Счита, че клаузата, уговорена в чл. 3 от процесното тристранно споразумение, представлява по своето правно естество извънсъдебно признание, че към момента на сключването му заплатената сума е била в размер общо от 32946,02 лв. Счита, че извършените забавени плащания са послужили за погасяване на изтеклата мораторна неустойка - в общ размер от 61933,58 евро, вследствие на което уговорената пета вноска все още не е заплатена. Поддържа, че незаконосъобразно СГС не е съобразил удостоверените в Декларация на И. Й. изявления, че със заплатената от нея сума – 11236 лв., не са погасени уговорените по процесния предварителен договор четвърта и пета погасителни вноски, а е изпълнено правно задължение за придобиване на друг апартамент (дължим ДДС), както и обстоятелството, че по спорното облигационно правоотношение купувачът дължи заплащане на ДДС в размер на 6738 евро. Поддържа своевременно релевираното правопогасително възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявеното потестативно право за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен – счита, че тази давност е започнала да тече в момента на сключването на предварителния договор на 23.03.2010 г., поради което предявеното пред съда потестативно право на купувача е било погасено към момента на подаване на исковата молба от главно встъпилия в процеса ищец. От друга страна, счита, че процесният договор е прекратен на основание чл. 6, ал. 6 от него и първоинстанционният съд без надлежно отправено възражение за прекомерност на неустойката в нарушение на принципа на диспозитивното начало я е намалил.

Въззиваемите-първоначален ищец и главно встъпилият ищец са подали в законоустановения срок отговори на въззивната жалба, предявена от ответника, в които излагат подробни правни съображения за нейната неоснователност.

Главно встъпилият ищец Г. Л. Й. е подал въззивна жалба срещу

2 първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Твърди, че съдът, без надлежно да е релевирано компенсаторно възражение, е прихванал установената по делото надплатена сума по процесния предварителен договор с дължимата мораторна неустойка. Счита, че заявеното от ответника неустоечно задължение не е възникнало, тъй като уговорената неустоечна клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, респ. защото тя е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. От друга страна, поддържа, че поради неизпълнение на своето основно правно задължение – за завършване на строежа в един предходен период, купувачът по предварителния договор не е изпаднал в забава.

В срока по чл. 263 ГПК „Газстрой 5” ЕООД е подало отговор на въззивната жалба, предявена от главно встъпилия ищец, в който поддържа правно становище, че неустойката е ликвидна, изискуема и определена. Твърди, че купувачът е изпаднал в забава, тъй като внесените от него суми са послужили за погасяване на дължимите неустойки, както и че срокът за довършване на строежа – до 30.03.2015 г., е спазен.

Както е изяснено в Определение от 26.07.2022 г., първоинстанционното решение не е обжалвано от първоначалния ищец в частта, в която предявените от него срещу „Газстрой 5” ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен) и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (за връщане на даденото при липса на годен юридически факт) са отхвърлени, респ. в частта, в която е уважен предявеният от главно встъпилия срещу първоначалния ищец положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо, че главно встъпилият е носител на потестативното право срещу „Газстрой 5“ ЕООД да иска обявяване на процесния предварителен договор за окончателен, поради което в тези части то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Макар и бланкетно (без излагане на правни доводи за неправилността на решението) ответникът да е обжалвал крайния съдебен акт на СГС и в частта, в която е уважен предявеният от главно встъпилото лице срещу първоначалния ищец положителен установителен иск за установяване, че Г. Л. Й. е носител на предявеното срещу ответника потестативно право за обявяване на процесния договор за окончателен, в тази част въззивната жалба е недопустима поради липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на правото на жалба – правният интерес. В тази част обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение няма да се разпрострат по отношение на ответника, а само по отношение на страните по този иск, поради което – при липса на правен интерес, в тази част въззивното производство трябва да бъде прекратено (следователно, въззивният съд не може да преценява дали е допустим положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо възникването и съществуването на облигационно право).

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими, а разгледана по същество, въззивната жалба на ответника се явява частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Възникването на предявеното потестативно право се обуславя от пораждането в 3 обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) възникване и съществуване на действително облигационно правоотношение между страните в процеса, по което е поето задължение за сключване на окончателен договор с конкретно очертано в предварителния договор предметно съдържание; 2) изправност на кредитора (ищецът да е изпълнил насрещното си парично задължение, респ. да е изразил готовност да го изпълни – арг. чл. 362, ал. 1 ГПК); 3) изискуемост на потестативното право за сключване на окончателен договор; 4) съществуване на правото, предмет на предварителния договор, в патримониума на ответника (арг. чл. 363, предл. 2 ГПК), като принадлежността на правото на собственост се преценява не към сключване на предварителния договор, а към приключване на съдебното дирене (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК) и 5) да са осъществени в обективната действителност всички специални нормативни изисквания, обуславящи валидното разпореждане с правото на собственост от обещателя (арг. чл. 363, предл. 1 ГПК).

При уважаване на конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД в диспозитива на съдебното решение трябва да се възпроизведат съществените клаузи по предварителния договор.

Съобразно своята правна природа предварителният договор притежава служебно назначение, а именно да подготви сключването на окончателния договор, поради което с него се поема облигационно задължение за сключване на окончателен договор - именно поради това обстоятелство той трябва да съдържа съществените клаузи на окончателния (страни, обект и цена, респ. съществените престации на страните съобразно действието на съответния вид окончателен договор, за да може при предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът да замести липсващото съгласие на страните за сключване на окончателния договор - съдът извършва същата проверка, каквато осъществява съответният нотариус), макар и с него да се поемат и други облигационни задължения – напр. авансиране на цената, предварително предаване на вещта, предмет на бъдещия окончателен договор, неустойки за неизпълнение на тези „предварителни” облигационни задължения и пр. Когато за действителността на окончателния договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, какъвто е настоящият случай, предварителният договор, за да е действителен, трябва да се сключи в писмена форма (чл. 19, ал. 1 ЗЗД).