Решение № 11866 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11866 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110102255 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за сумата от 100 лева - частичен иск от вземане в размер на 947,32 лева, представляващо незаплатена част от регресно вземане за изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за застрахователно събитие, настъпило на 24.03.2022 г. в гр. София по щета с № 44012132207445, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2023г. до погасяването.

С протоколно определение, държано в проведеното на 06.06.2023г. открито съдебно заседание по делото на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал увеличение в цената на иска до пълня размер на вземането от 947,32 лева.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка "Каско" е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования товарен автомобил „...“ с рег. № ........, че щетите са на стойност 20 079,50 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение, 122,64 лв. платени разноски за пътна помощ, доколкото щетите не са позволявали придвижване на застрахования автомобил на собствен ход, и 15 лв. ликвидационни разноски, след приспадане на стойността на останките. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество. Навежда, че след покана ответникът е заплатил част от регресния дълг в размер на 15769,82 лв., поради което претендира остатъка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до 1 окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва иска само по размер. Поддържа, че с платената от него сума регресното вземане на ищеца е погасено изцяло. Не оспорва наличието на твърдените застрахователни правоотношения между страните в настоящето производство и участниците в процесното ПТП, твърденият механизъм на настъпване на вредите, както и плащането на обезщетение от страна на ищцовото дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно и всички събрани писмени доказателства, в т.ч. застрахователни полици, протокол за ПТП, уведомление за щета, уведомление за прихващане, преводно нареждане, фактури и др./, както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на 24.03.2022г. около 13:30 часа в гр. София е настъпило ПТП между товарен автомобил „...“ с рег. № ........, застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско+“ и лек автомобил „............о“ с рег. № ....., застрахован при ответното дружество по застраховка „Граждаснка отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „............о“ с рег. № ....., който поради движение с несъобразена скорост по ул. „Кремиковско шосе“ с посока от кв. „Кремиковци“ към кв.

„Челопечене“ преди кръстовището с ул. „Марковец“ реализирал ПТП със спрелия пред него товарен автомобил „...“ с рег. № ........, който вследствие на това се изместил напред, при удряйки и намиращо се пред него трето МПС.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на експлоатация от 9 месеца и 20 дни от датата на първоначалната си регистрация, като за отстраняването на причинените вреди, описани от застрахователя по образуваната щета на база средни пазарни цени са били необходими 15 900,39 лв., а действителната стойност на автомобила е в размер на 20 176 лв., т. е. разходите за възстановяване по средни пазарни цени надхвърлят 70 % от стойността на вещта, поради което е налице тотална щета – арг. чл. 390, ал. 2 КЗ. Този извод се потвърждава и от приложеното на л. 18 копие на Свидетелство за регистрация част I /голям талон/, върху което е отразено че регистрацията е прекратена, поради тотална щета.

Вещото лице е изчислило, че стойността на запазените части на автомобила на база процентно съотношение от действителната стойност на процесното МПС е 5044 лева, а на база обвързващо предложение за изкупуване – 3 500 лв. В тази връзка при изслушването му 2 в проведеното открито съдебно заседание по делото вещото лице разяснява, че обвързващото предложение при търг отразява най-високата стойност, която би могла да се реализира от останките от автомобил във вида му след произшествието, тъй като реализацията на вторичния пазар е свързана с несигурност, разходи за пласиране и съхранение и допълнителни увреждания по някои детайли с оглед наложителното рязане за реализацията на други. Ето защо съдът взема предвид именно стойността на останките по обвързващото предложение, при което като след приспадането им размерът на обезщетението е 16 676 лв. Според експертното заключение, при настъпилите увреждания придвижването на товарчни аятомобил „Дачия“ на собствен ход след процесното ПТП е било невъзможно, като е несъмнено, сторените разходи за репатриране в размер на 122,64 лева отговарят на средните пазарни цени на услугата към датата на извършването й. Ето защо, действителната стойност на причинените на застрахования при ищеца лек автомобил щети е 16 676 лв. и към тази сума следва да се добавят 122,64 лв. разходи за пътна помощ и 15 лв. обичайни ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), като общият размер на регресното вземане възлиза на 16 813,64 лв. След приспадане на платената извънсъдебно от ответника сума в размер на 15 769,82 лв. остава непогасена част от регресното вземане в размер на 1043,82 лв.. В случая, съдът счита, че доколкото размерът на претендираната сума е по-малък от размера на дължимото се съобразно кредитираното заключение на САТЕ, то и с оглед принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), претенцията за главницата следва да бъде уважена изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата от 100 лв. и от датата на увеличението на иска – от 06.06.2023 г. до окончателното плащане върху увеличената стойност на иска от 847,32лв. – в този смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о., в което е разяснено, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната лихва върху увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от момента на увеличаването на иска.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК /на л. 88 от делото/ същите възлизат на 50 лв. – за държавна такса, 450 лева – за депозит за САТЕ, и 480 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати нa “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Витоша” № 89б на основание чл. 411 КЗ сумата от 947,32 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за застрахователно събитие, настъпило на 24.03.2022 г. в гр. София по щета с № 44012132207445, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лв. от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2023 г., до окончателното заплащане и върху сумата от 847,32 лв. – 3 от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК – 06.06.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК – сумата от 980 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4