Решение № 165 от 31.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Кърджали, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря ЕлИ. П. Урумова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20255100500070 по описа за 2025 годИ.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 278/01.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1019 по описа за 2022 г. на РС – Кърджали, е постановено следното:

Ответникът „О.“ ***, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. К., кв. "В." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано и управлявано от М.К.М., е осъден да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на С. А. А. с ЕГН: **********; с адрес: гр. К. ул. "Л." № *, общ. К., обл. К. сумата от 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и влошено емоционално състояние от станалата по време на работа на ********* год. злополука, приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване с Разпореждане № 5104-08-11 от 31.03.2021 год., издадено от длъжностно лице при Териториално поделение на НОИ - К., при която е настъпила смъртта на Е.Р.М.. с ЕГН: ********** /лице съжителствало на семейни начала с ищцата/, ведно със законната лихва върху 1 присъдената сума считано от датата на злополуката - ********* год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер – 90 000 лв., като неоснователен.

Ответникът „О.“ ***, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. К., кв. "В." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано и управлявано от М.К.М., е осъден да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на Р. М. Ф. с ЕГН: ********** , с адрес: с. Г, общ. А, обл. К. сумата от 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и влошено емоционално състояние от станалата по време на работа на ********* год. злополука, приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване с Разпореждане № 5104-08-11 от 31.03.2021 год., издадено от длъжностно лице при Териториално поделение на НОИ - К., при която е настъпила смъртта на Е.Р.М.. с ЕГН: ********** /син на ищеца/, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от датата на злополуката ******** год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер – 90 000 лв., като неоснователен.

Ответникът „О.“ ***, с ЕИК: ********** , със седалище и адрес на управление в гр. К., кв. "В." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано и управлявано от М.К.М., е осъден да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на Ш. И. М.а, с ЕГН: ********** с адрес: с. Г, общ. А, обл. К. сумата от 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и влошено емоционално състояние от станалата по време на работа на ********* год. злополука, приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване с Разпореждане № 5104-08-11 от 31.03.2021 год., издадено от длъжностно лице при Териториално поделение на НОИ - К., при която е настъпила смъртта на Е.Р.М.. с ЕГН: ********** /син на ищеца/, ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от датата на злополуката ********* год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер – 90 000 лв., като неоснователен..

Ищците С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М.а, са осъдени да заплатят на „О.“ 2

*** – К., направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на по 2616.84 лв. за всеки от ищците.

Също така ответникът „О.“ *** - К. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Кърджали сума в размер на 3315 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковете, на адвокат Я. М.

С. сумата в размер на 7065 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М., както и на З.” ** – гр.С., сумата 1000 лв. разноски в производството по отделения обратен иск.

Недоволни от така постановеното решение в отхвърлителната му част са останали въззивниците С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М., представлявани от процесуалния си представител адв. Я. С., които го обжалват в частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над 27 000 лв. до пълните предявени размери от по 90 000 лв. за всеки от ищците. В жалбата се излагат съображения, че определеното след редукцията обезщетение за всеки един от тримата ищци било силно занижено и не кореспондирало с реалния обем от причинени вреди. Съдът неправилно оценил събраните по делото доказателства, досежно приноса на пострадалия М.. Установено било по делото, че при пристигане на местопроизшествието управителят на ответното дружество - М. М., установил, че товарния автомобил бил с изгасен двигател, а синът му Е. М. видял, че камионът бил с отворена лява врата и отзад светели светлините, които били бели на цвят. В съдебно заседание вещото лице установило, че при превключена на задна предавка на товарния автомобил светят бели светлини. При това положение товарния автомобил можел да се придвижи напред, но на много малко разстояние и при наличие на повреда в съединителя. Това обстоятелство говорило за предприемане на мерки за безопасност от пострадалия М. преди слизането му от кабИ.та на товарния автомобил, с които да се предотврати неконтролируемо самопридвижване на автомобила. Оспорва извода на съда, че при лека степен на алкохолно опияняване, същото е оказало до влияние върху концентрацията на пострадалия Р. М., че да му повлияе до степен да не вземе необходими мерки за обезопасяване на автомобила след слизането от него. Обстоятелството, че товарния автомобил бил превключен на задна скорост с изгасен двигател, опровергавало извода на съда за непредприемане на мерки за обезопасяване 3 на същия автомобил от самостоятелно неконтролируемо самопридвижване, от което могат да настъпят вредни последици за пострадалия. Счита, че при наличие на установено закононарушение от страна на пострадалия М. управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.69 на хиляда, то същото не било в пряка причинна връзка с настъпване на вредите. По делото не се установило процесния товарен автомобил да е бил снабден от работодателя като необходимо оборудване, със „спирателни клинове“, които пострадалият М. да използва след установяване на МПС в покой. Сочи, че пострадалия М. след слизането си от товарния автомобил е предприел всички необходими мерки за недопускане на злополуката, което било в противоречие с извода на съда за съпричиняване от негова страна, с проявена груба небрежност. Дори и да се приеме наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия Р. М., то при прецизен анализ на доказателствата по делото водел до извода, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на не повече от 10%. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да уважи предявените искове в пълен размер. Претендират се разноски. В съдебно заседание въззивниците, чрез своя процесуален представител - адв.Я. С., поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения. Представят писмена защита.

ВъззИ.емият по тази жалба "О." *** – гр.К. не е подал отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК.

Недоволен от постановеното решение е останал и въззивникът "О." *** – гр.К., представляван от процесуалния му представител - адв.Н. М. , който го обжалва в частта, с която предявените искове са уважени за разликата над 10 000 лв. до 27 000 лв. за С. А. А. и за разликата над 5 000 лв. до 27 000 лв. за Р. М. Ф. и Ш. И. М.. Във въззивната жалба се излагат съображения за съпричиняване от страна на почИ.лия Е.Р.М.. и проявена от него груба небрежност, поради което въззивникът да бъде освободен от заплащане на обезщетения, тъй като вредоносния резултат бил в пряка причинно-следствена връзка само с поведението на водача на МПС-то, или дължимите обезщетения да бъдат намалени до размер от 10 000 лева за първата ищца и по 5 000 лева за другите ищци - родители на почИ.лия. В хода на производството по делото било установено, че Е. М. не е спазил задълженията си като водач на управлявания от него товарен автомобил, който бил технически изправен, бил 4 премИ.л технически преглед и имал задължителна застраховка „ГО“ към момента на настъпване на ПТП. Твърди, че единствено и само поведението на Е. М. при управлението на МПС и неспазването на неговите задължения като водач било причИ. за настъпване на трагичния резултат, тъй като при слизането от кабИ.та М. следвало да бъде изключително внимателен да не попадне в габаритите на автомобила, а преди да слезе от нея, е следвало да хоризонтира автомобила и да задейства ръчната спирачка. Ако е предприел действия по разтоварването на товара, той следвало да се намира в кабИ.та на товарния автомобил и да упражнява контрол върху уредбите, действащи в момента на разтоварването и при нужда да прекрати действието им или да предприеме други мерки за безопасност, което той не направил. Освен това, слизайки от кабИ.та, М. все още не бил предприел действия по разтоварването (ръчната спирачка не е била задействана и технологично не е било възможно то да се извърши), тъй като автомобилът бил покачен с най-задните си колела върху насипа, а задния край на каросерията му е упражнявала натиск /опирала е/ върху насипа, и камионът не е бил обезопасен по никакъв друг начин (нямал е поставени спиращи клинове под колелата), което е трябвало да се извърши от водача. По неизвестни причини М. е попаднал между левите колела на първи и втори предни мостове, т.е. в габаритите на автомобила. В този момент поради необезопасяването, което е трябвало да бъде извършено от водача, под действието на хоризонталната съставка на силата на теглото, и това, че задния край на коша е бил проникнал в разтоварените изкопни маси, камионът се е придвижил напред, като е притиснал (прегазил) с лявото колело на втория преден мост М.. Сочи се също, че от събраните по делото доказателства било установено, че М. е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с 0.69 промила, което отговаряло на лека степен алкохолно опИ.не, като сам и съзнателно се поставил в състояние, при което са били намалени неговата концентрация, коордИ.ция, бил със забавени реакции. Съдът намалил дължимото обезщетение, приемайки, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, но неправилно приел, че основата, от която следва да бъде определено дължимото за всеки един от наследниците обезщетение, е размерът на предявените искове от тях, а не от дължимото обезщетение. Счита, че съдът не е определил правилно също така степента на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй единствената причИ. за настъпилата смърт било поведението на пострадалия, управлявайки МПС 5 след употреба на алкохол, и слизайки от кабИ.та на камиона без причИ. и без обезопасяване на същия. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли предявените искове в тези части. В съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител - адв. Н. М., поддържа въззивната жалба по изложените в същата и в представена молба съображения. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Въззивемите по тази жалба С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М., представлявани от адв. Я. С., са подали отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.

ВъззИ.емият З.“ ** – гр.С., представляван от адв. И. Л., е подал отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Постъпила е и въззивна частна жалба вх. № 8001/30.07.2024 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от З.“ ** – гр.С., ул.“С.“ № *, с ЕИК **********, чрез адв.И. Л., против определение № 754/01.07.2024 г. по гр.д. № 1019/2022 г. по описа на РС – Кърджали, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № 177/01.04.2024 г. по гр.д. № 1019/2022 год. на РС-Кърджали, в частта за разноските.