Присъда № 17 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №17/24.02.2026г. по ВНОХД №2062/2025г.по описа на Окръжен съд гр. Пловдив

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест и допълнителен такъв, както и въззивна жалба с допълнение към нея, против Присъда по НОХД № 7174/2021г. по описа на Районен съд гр. Пловдив. С атакуваната присъда, подсъдимият М. В. Д. - С. с ЕГН: ********** е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 09.04.2017 г. в гр. П. е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – 3 броя саморъчно доработени патрони /снарядени с метални сачми с диаметър 4,5 мм/, стандартни пистолетни шумови кал. 9х22 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 вр.чл.55 ал.1 т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия М. В. Д. наказание една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С атакувания съдебен акт, подсъдимият М. В. Д. е признат за невинен в това на 09.04.2017 г. в гр. П. да е държал огнестрелно оръжие – 1 бр. преработен пистолет „Зораки” 917 В, калибър 9 мм, № ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК, както и се е произнесъл по веществените доказателства по делото и направените разноски.

/С Протоколно определение № 6445 от 13.11.2024г. първоинстанционният съд е прекратил на основание чл.289 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК наказателното производство водено спрямо М. В.

Д. по обвинението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на 09.04.2017г. в гр. П., по хулигански подбуди е причинил на И.И.Ч., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в едно сляпо завършващо огнестрелно нараняване с входна рана в околоочната – слепоочната област в лявата лицева половина, като входното отвърстие на раната е с рипса на тъкан, окръглена форма с диаметър около 8 мм, с инвагинирани ръбове (краища), с дъно – там където е фиксиран проектилът, и раневи канал, който ги свързва, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. С определението е прекратено и производството по предявения граждански иск от И.И.Ч. против подсъдимия М. В. Д. граждански иск за сумата от 13 000 лева, като обезщетение за причинени на първия неимуществени вреди от деянието по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК, вменено във вина на подсъдимия, ведно със законна лихва от датата на същото до окончателно изплащане на сумата. Посоченото определение не е обжалвано и протестирано и е влязло в законна сила./

С протеста до въззивния се претендира за това, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована, желае се отмяна на оправдаването на подсъдимия за пр. по чл. 339 ал.1 от НК - за това, че на 09.04.2017 г. в гр. П. е държал огнестрелно оръжие – 1 бр. преработен пистолет „Зораки” 917 В, калибър 9 мм, № *** и се иска осъждането му за горното. Претендира се и наказанието на М. В. Д. - С. да не се определи на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а на основание чл. 54 от НК.

1

Във въззивната жалба се отправя от една страна претенция за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Районен съд гр. Пловдив, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Аргументира се и неправилно приложение на материалния закон, като по детайлно изложени доводи се иска да се постанови нова присъда, с която М. В. Д. да бъде оправдан за деянието по чл. 339 ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен – в това число и с евентуалното приложение на чл. 9 ал.2 от НК, като се потвърди присъдата в оправдателната й част. На последно място съдебният акт се обжалва, поради явна несправедливост на наказанието, което се приема за очевидно несъразмерно тежко и се моли при евентуално отхвърляне на останалите претенции, наказанието да се намали.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание иска да се уважи направения протест и се излагат три самостоятелни искания. На първо място, прокуратурата поддържа, че присъдата в оправдателната й част – относно обвинението за държане на преработен пистолет „Зораки" 917В – е неправилна и незаконосъобразна, пледира за нейната отмяна и постановяване на осъдителна такава.

На второ място, поддържа се, че наказанието е определено при неправилно приложение на чл. 55 от НК, тъй като нито смекчаващите обстоятелства са многобройни, нито са изключителни по своя характер, а цялостното поведение на подсъдимия – включително действията му непосредствено преди деянието – изключва приложението на привилегирования ред за определяне на наказанието. Претендира се изменение на присъдата в тази й част и определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на две години лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок.

На трето място, представителят на прокуратурата изрично заявява, че прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК е изключено, предвид конкретните обстоятелства по делото, като акцентира върху поведението на подсъдимия преди инцидента и счита, че забавянето на производството не може да бъде вменено във вина на разследващите органи.

Депозираната въззивна жалба се поддържа от защитника на подсъдимия адв. Т., който в съдебно заседание развива няколко алтернативни искания.

Поддържа се пълно оправдаване на подсъдимия, поради процесуални нарушения при събирането на доказателствата – оспорва се доказателствената стойност на протокола за доброволно предаване, с който са приобщени двата броя саморъчно доработени патрона, с подробно изложени съображения относно хронологическата невъзможност той да е съставен при описаните в него обстоятелства. Оспорва се също така качеството на инкриминираните патрони като боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Като евентуално искане защитата поддържа, че деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност, обосноваваща 2 приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като акцентира върху незначителния брой боеприпаси, младежката възраст на подсъдимия към датата на деянието, изминалия близо десетгодишен период на воденото производство и тежкото отражение на наказателния процес върху личния и професионален живот на подсъдимия. Протестът на Районна прокуратура – П. се оспорва като изцяло неоснователен.

Подсъдимият детайлно развива доводи, съобразно които желае да бъде оправдан.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, след като проведе и въззивно съдебно следствие, приема за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото правилно, пълно и в съответствие със събраните доказателства, като настоящият съдебен състав я възприема изцяло, но с оглед процесуална яснота, ще я пресъздаде подробно.

Подсъдимият М. В. Д. е роден на ***г. в гр. П., живущ в гр.П., б., български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работещ, ЕГН: **********.

Подсъдимият не притежавал надлежно разрешение за извършване на дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, нито е изпълнил задължението си да уведоми Първо районно управление към ОДМВР – П. за придобиване или притежание на неогнестрелно оръжие.

Свидетелят Д. Т. работел като *** към ***, стопанисван от дружество *** ЕООД, находящ се в гр. П., ул. ***. На 22.12.2016 г. подсъдимият посетил този магазин и закупил един брой газов пистолет марка „Зораки“ 917 В, калибър 9 мм, с фабричен номер ***, като за извършената покупко-продажба била издадена съответна фактура.

На неустановена по делото дата и по неустановен начин, закупеното от подсъдимия Д. – С. неогнестрелно оръжие – газовият пистолет „Зораки“ 917 В, калибър 9 мм, с номер *** – било преработено така, че да може да изстрелва метални сачми.

Подсъдимият и свидетелят И.Ч.. се познавали чрез обща позната – свидетелката С. Х.. Свидетелят Ч. поддържал интимна връзка със свидетелката Х. от около четири месеца. Поради това, че и подсъдимият Д. – С. изпитвал чувства към свидетелката, между него и свидетеля Ч. възникнала взаимна неприязън.

На 08.04.2017 г. между свидетелите Х. и Ч. възникнал скандал, вследствие на който Х. решила да замине за курортен комплекс „Пампорово“ за периода 08–09.04.2017 г., заедно с подсъдимия Д. – С. и други техни 3 приятели, с цел да провокира ревност у свидетеля Ч.. По време на престоя си в хотел „Орловец“ подсъдимият показал на свидетелката Х. закупения и вече преработен пистолет, като обяснил, че го държи за самозащита.

Вечерта на 08.04.2017 г. свидетелката Х. отбелязала местоположението си в социалните мрежи от КК „Пампорово“. След известно време тя започнала комуникация със свидетеля Ч. чрез социалните мрежи, като в хода на тази кореспонденция го помолила да дойде до курорта и да я върне обратно в гр.

П..

Свидетелят Ч. се свързал със свидетеля Б.С., който разполагал с лек автомобил, и го помолил да го закара до КК „Пампорово“, за да прибере Х..

Първоначално свидетелят С. отказал, но впоследствие, след като и свидетелката М.М. се свързала с него със същата молба, той се съгласил.

Около 22:30–23:00 часа тримата – Ч., С. и М. – потеглили от гр. П. към КК „Пампорово“.

След пристигането си в курорта, те открили хотел „Орловец“, където били отседнали Х. и подсъдимият. Свидетелката Х. и подсъдимият ги чакали пред хотела. Свидетелят Ч. слязъл от автомобила и между него и подсъдимия възникнал словесен конфликт. Подсъдимият бил видимо афектиран от обстоятелството, че Х. възнамерява да си тръгне със свидетеля Ч., поради което започнал да го заплашва с думите, че „ще му се стъжни“.

Подсъдимият носел през рамо чантичка, в която се намирал преработеният газов пистолет. Той демонстративно показал оръжието, като го хванал за дръжката. Освен това направил опит да заснеме регистрационния номер на автомобила, управляван от свидетеля С., но последният не му позволил. Подсъдимият заявил, че ще подаде сигнал за отвличане на свидетелката Х., но въпреки това тя се качила в автомобила и заедно със свидетелите Ч., С. и М. потеглили обратно към гр. П..

Около 00:25 часа на 09.04.2017 г. подсъдимият подал сигнал до оперативния дежурен център към РУ – Чепеларе, в който съобщил, че свидетелката Х. е отвлечена и насила качена в лек автомобил с рег. № *** В резултат на това полицейски служители организирали незабавна проверка и установили автомобила в гр. Чепеларе, като спрели същия за проверка.

Пътниците – Х., Ч., С. и М. – били отведени в районното управление, където след снемане на обяснения и изясняване на ситуацията били освободени.

На 09.04.2017 г., след като всички се завърнали в гр. П., свидетелят Ч. и подсъдимият продължили комуникацията си чрез социалните мрежи, като в крайна сметка се договорили да се срещнат същия ден вечерта, за да изяснят отношенията си. Срещата била насрочена за около 19:30 часа в двора на училище „Стоян Михайловски“ в гр. П..

Осъзнавайки възможните негативни последици от такава среща, и двамата решили да се подсигурят с придружители. Свидетелят Ч. се свързал със своя приятел – свидетеля С.Г., като се уговорили да се срещнат в интернет 4 клуб в близост до училището. От своя страна подсъдимият потърсил съдействието на свой познат – свидетеля Г. Д.. Освен това, с цел допълнителна защита, подсъдимият се снабдил със запалка и дезодорант, които възнамерявал да използва като импровизирано средство за възпламеняване срещу свидетеля Ч.. Дезодорантът закупил от хранителен магазин на ул.

„Гавраил Кръстевич“ № 9, където работела свидетелката А. Г..

По пътя към мястото на срещата подсъдимият заявил на свидетеля Д., че ако от страна на Ч. има повече хора, които да ги застрашат, „ще ги напълни с олово“.

При пристигането си в двора на училището подсъдимият и свидетелят Д. не установили присъствие на повече хора, като малко по-късно при тях пристигнал единствено свидетелят Ч.. Последният попитал подсъдимия какво ще предприемат, което видимо го смутило. В този момент подсъдимият подканил свидетеля Д. с думите „хайде, давай“, като имал предвид да започне физическа саморазправа със свидетеля Ч.. Свидетелят Д. обаче отказал да се намеси, заявявайки, че след като Ч. е сам, няма основание да се включва, и че подсъдимият следва сам да се справи.