Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 29.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 965/2025
Вид
Решение № 51
Подписан
29.01.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Станислав Стефански, ЛЮБКА МИЛКОВА, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500965 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №154/21.07.2025г., постановено по Гр.д.№91/2025г. по описа на РС – Павликени:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за кредит ХТРА №100103089/28.11.2024г., сключен между „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК204611425 със седалище и адрес на управление гр.София, пк 1463, р-н „Триадица“ бул „Витоша“ №146А, Бизнес център, представлявано от управителите С Е Ц и Г Х К, и М. Ц. Д. с ЕГН ****** от гр. П ул.“*“ №, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски по делото.

В срока по чл.258 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „Максо България“ АД, с ЕИК 204611425, чрез пълномощник ЮК Б., като са развити оплаквания за неправилност, т.к. не са били налице предпоставки за прогласяване нищожността на процесния Договор за потребителски кредит /ДПК/ XTRA №10***28.11.2024г. Твърди се, че процесния ДПК отговаря на всички законови изисквания, в т.ч. са ясно посочени и ГПР и е разписана методиката на формирането му, а именно кои компоненти включва и как се формира. Твърди се, че посочена е стойността на ГПР в т.6 от Приложение 1 от ДПК, като са посочени и взетите предвид допускания при 1 изчисляването му в раздел VII, т.10 от ОУ към ДПК. Сочи се, че видно от ДПК, в ГПР не са включени никакви други разходи за потребителя, освен уговорената между страните възнаградителна лихва, като общата дължима сума от ищеца по ДПК, съгласно уговорения между страните погасителен план, се формира от предоставената в заем главница и дължимата се за ползването й възнаградителна лихва. Сочи се, че в процесния ДПК е уговорен фиксиран ГЛП от 42%, с което е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК. Твърди се, че в процесния ДПК не е посочен по-нисък от действителния ГПР, а обжалваното първоинстанционно решение, с което съдът е приел, че ГПР е по-нисък от действителния страда от липса на мотиви в тази му част, както и се твърди и че няма и събрани доказателства по делото в тази насока. Сочи се, че въз основа на фиксирания ГЛП от 42% и чрез използването на нарочната формула, закрепена в ЗПК, е изчислено, че приложимият по процесния ДПК ГПР е в размер на 51,11%, с твърдения, че разликата между двата процента се дължи на компонентите и спецификите на специалната формула, която законодателят е преценил, че следва да бъде използвана. Твърди се, че уговорената с процесния ДПК възнаградителна лихва от 42% не противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, т.к. трикратният размер на законната лихва към датата на сключване на ДПК е 40,89% /13,63% х3/, а ГЛП по ДПК е 42%, или последният надвишава несъществено с 1,11% трикратния размер на законната лихва, а и доколкото в закона няма закрепен максимален размер на приложимия ГЛП по ДПК. Твърди се, че процесния ДПК е сключен при действието на новелата на чл.19 ал.4 ЗПК и законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно в чл.19 ал.4 ЗПК е определил максимален размер на последния, а именно ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, и след като в процесния случай разходите по кредита в съвкупност не надвишават фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на ГЛП от 42% „Максо България“ АД не е целяло да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявения от ищеца отрицателен установителен иск за нищожност на процесния ДПК. Претендира присъждане на направените за двете инстанции съдебни разноски, като за въззивното производство претендира и ЮК възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца М. Ц. Д., чрез пълномощник адв.Ц. Д. – ВТАК, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, както и обстоятелствата и твърденията на въззивника – ответник, изложени в същата. Моли, обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, т.к. не страда от посочените във въззивната жалба пороци, по развити съображения по съществото на спора. Претендира направените разноски по делото, вкл. адвокатски хонорар.

В СЗ въззивникът, чрез СТ. ЮК Карпузов, с писмена молба от 12.12.2025г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира направените в първоинстанционното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, както и 2 направените разноски във въззивното производство, съгласно инкорпориран в молбата списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и ЮК възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на въззивната жалба, моли на процесуалния представител на въззиваемата страна да бъде присъден справедлив размер адвокатско възнаграждение под определения размер в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В СЗ въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв.Ц. Д. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена по съображения, ишзложени в писмения отговор на въззивната жалба и в представена по делото писмена защита.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане..

При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът приема за установено следното:

РС – Павликени е бил сезиран с предявен от М. Ц. Д., чрез пълномощник адв.Ц. Д. – ВТАК, против ответника „Максо България“ АД, с ЕИК 204611425, отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и т.9 ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото Договор за кредит XTRA №100****, поради противоречието му със закона, морала, и поради неспазване изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.9 от ЗПК, предвид и развити доводи за нищожност на клаузата от процесния ДПК за възнаградителна лихва от 42% по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, т.к. надвишава трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че сключеният между страните по делото процесен ДПК, по който предоставената в кредит сума от 7000лв. е реално усвоена от ищцата, противоречи на закона, морала и е сключен при неравноправни условия между потребителя и доставчика на финансова услуга, клаузите в него не са индивидуално уговорени, а е сключен при предварително изготвени ОУ, върху които потребителят не е могъл да влияе.Твърди се, че е нарушено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума по ДПК, а едва в СЕФ е посочена такава, която включва: „….разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита“, че не става ясно какви точно разходи са включени и за какво точно се събира една почти равна на главницата сума допълнително. Сочи се, че липсва и ясно разписана методика на формиране на годишния плроцент на разходите по кредита /ГПР/.

3

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Максо България“ АД, с ЕИК 204611425, чрез ЮК Б., по същество е оспорил предявеният отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на ДПК като неоснователен и недоказан, по съображения, идентични с развитите във въззивната жалба.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Между страните по делото не е спорен факта на възникнало между тях облигационно правоотношение от сключен на 28.11.2024г. процесен Договор за потребителски кредит XTRA №10**, сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, при ОУ, по силата на който „Максо България“ АД е предоставило на кредитополучателя – потребител – ищца по делото М. Ц. Д., съгласно Приложение №1 към процесния ДПК, кредит в размер на 7000лв., за срок от 36 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 42%, при ГПР: 51,11%, който следва да бъде погасен от кретипополучателя на 36 броя погасителни вноски, съгласно Погасителен план, инкорпориран в Приложение №1 към ДПК, с общ размер на всички плащания по ДПК: 12 419,64лв.

Съгласно т.10 от раздел VII от ОУ за предоставяне на кредити XTRA, които съгласно т.5 от ДПК са неразделна част от процесния ДПК, Годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е посочен в договора, като размерът му е изчислен в съответствие с Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК, при отчитане на цитираните в тази разпоредба общи положения, както и на отразените в т.10 от ОУ към ДПК допълнителни допускания.

Съгласно т.1 от СЕФ, видът на кредита е потребителски кредит, в т.5 от СЕФ е посочено, че всяка погасителна вноска съдържа определения в договора размер на главница и лихва, в. т.6 от СЕФ е посочено,че Общата сума, която потребителят следва да заплати включва общия размер на кредита /главницата/, заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита. В част III „Разходи по кредита“, т.2 от СЕФ е посочено определението на ГПР, визирано в чл.19 ал.1 ЗПК, в т.4 от СЕФ – „Свързани с договора разходи“ е посочено: Неприложимо за този вид кредит.

Не е спорно по делото, че потребителят – ищец е усвоила отпуснатият й кредит в размер на 7000лв. по процесния ДПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 т.9 ЗПК за прогласяване недействителност на сключения между страните по делото Договор за кредит XTRA №100103089, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество се явява основателен и доказан.

Безспорно по делото се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от сключен между тях от разстояние по реда на ЗПФУР на 28.11.2024г. процесен Договор за потребителски кредит XTRA №10***, за който са приложими разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗПФУР. Процесният ДПК е сключен при действието на 4 действащия ЗПК /обн., ДВ, бр.18/05.03.2010г./, както и след приемането на новелата на чл.19 ал.4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на МС на Р България. Съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа реквизитите, посочени в чл.11 ал.1 т.1 до т.27 вкл. от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 – 12 и 20 и ал.2 ЗПК и чл.12 ал.1 т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, в която хипотеза на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, ДПК следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Противно на твърденията на ищеца, в т.7 от Приложение №1, неразделна част от процесния ДПК, е посочена общата сума, дължима от потребителя в размер на 12 419,64лв., включваща, според т.6 от СЕФ, общия размер на кредита /главницата/ от 7000лв. и 5419,64лв. договорна възнаградителна лихва /12 419,64лв. – 7000лв. = 5419,64лв./. В т.5 от Приложение №1 към ДПК е посочен в абсолютна стойност годишният процент на разходите по кредита: 51,11%, изчислен към момента на сключване на ДПК, като са посочени в т.10 от ОУ към ДПК взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.